Определение № 1792 от 07.08.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1573/2023
- Вид
- Определение № 1792
- Подписан
- 07.08.2023
- В сила
- 07.08.2023
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Светлана Ангелова Станева
Цитирани разпоредби
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2,т.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1792 гр. Пловдив, 18.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светлана Ив. Изева
Членове:
Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501573 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба на „А1 България“ЕАД,ЕИК-131468980 против разпореждане от 29.03.2023г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 2079/29.03.2023г.,постановено по ч.гр.д.№ 18878/22г.по описа на Районен съд- Пловдив в частта му,с която се отхвърля заявление вх.№ 105518/23.12.22г.против Т. Г. Т.,ЕГН-**********,за сумите в общ размер на
780,27лв.неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за мораторна лихва върху отхвърлените неустойки в общ размер на 216,08лв.за периода 16.02.20г.-09.12.22г.
В частната жалба се твърди,че обжалваното разпореждане е неправилно,иска се същото да бъде отменено и да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника.
След преценка на събраните по делото доказателства и доводите в частната жалба,съдът намира за установено следното:
Производството пред РС–Пловдив е образувано по заявление вх.№ 105518/23.12.22г.на „А1 България“ЕАД,гр.София,ЕИК-131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в общ размер на 1236,24лв.по договор № 500575498/08.07.19г.,включващ следните суми: неплатени суми за електронни съобщителни услуги в размер на 294,47лв.;неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на обща стойност 161,50лв.,неустойки в общ размер на 780,27лв.,включващи неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси без ДДС,неустойка за дадена отстъпка от цената на устройство и неустойка за дадена отстъпка от цената на услуги.
В обстоятелствената част на заявлението е уточнено,че неустойките са дължими поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната съгл.54.12 от ОУ.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта,с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумите в общ размер на 780,27лв.неустойка поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за мораторни лихви върху неустойката в размер на 216,08лв.,тъй като е налице обосновано съмнение,че неуточнените вземания произтичат от нищожна 1 клауза,която е установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на добросъвестността,тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции на неустоечните клаузи.
Настоящият състав на съда,след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство,съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане,намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
Претенцията за неустойка на практика обхваща три различни неустойки: неустойка в размер на три стандартни месечни такси, неустойка за дадена отстъпка от цената на мобилни устройства и неустойка за дадена отстъпка от цената на месечна абонаментна такса.Настоящата инстанция счита,че договарянето на няколко,различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции.Практически се достига до хипотезата при неизпълнение на един договор кредиторът да получи различни плащания,които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението,тъй като ще надхвърлят в пъти това,което той би получил от самото изпълнение,а да го обогатят.
В случая искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на оператора,претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги.И след като при действащ договор, заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги,то така уговорената неустойка при прекратяване,би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора,което нарушава както принципа на справедливостта,така и добрите нрави.
Отделно следва да се отбележи по отношение на неустойката в размер на 3 стандартни месечни такси,че в процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна информация относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса,без начислени отстъпки,които потребителят би дължал към момента на прекратяване на договора,от която такса следва да се формира размера на неустойката.
Ето защо съдът намира,че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411,ал.2,т.3 от ГПК правилно заповедния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми,доколкото основанието,на което се претендират,представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор.
В този смисъл оплакванията в жалбата се явяват неоснователни,а обжалваното разпореждане,инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2079/29.03.2023г.,постановена по ч.гр.д.№ 18878/22г.по описа на Районен съдПловдив,с което е отхвърлено заявлението,подадено от жалбоподателя против Т. Г. Т.,ЕГН********** в частта за сумата 780,27лв.общ размер начислени неустойки и сумата 216,08лв.мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 16.02.20г.09.12.22г.,следва да се потвърди.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.03.2023г.,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 № 2079/29.03.2023г.,постановено по ч.гр.д.№ 18878/22г.по описа на Районен съд- Пловдив в частта му,с която се отхвърля заявление вх.
№ 105518/23.12.22г.против Т. Г. Т.,ЕГН-**********,за сумите в общ размер на
2
780,27лв.неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната и за мораторна лихва върху отхвърлените неустойки в общ размер на 216,08лв.за периода 16.02.20г.-09.12.22г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3