Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 09.12.2021, Административен съд - Добрич

Съд
Административен съд - Добрич
Дело
Административно дело 381/2021
Вид
Решение № 394
Подписан
09.12.2021
В сила
13.12.2022
Състав
НЕЛИ ИВАНОВА КАМЕНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 166, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.12, ал.7 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1-6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1-6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1-6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1-6 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл.20а, ал.1-6 · Закон за подпомагане на земеделските производители

Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

09.12. 2021 г., град Добрич

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Добрич, в публично заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 381 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166 от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК вр. чл. 27, ал. 3 и, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) във вр. с чл.45, т.6 от Наредба № 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., наричана за краткост Наредба № 14/2015 г. Образувано е по жалба на Е.К.Е. ***, срещу Акт за установяване на публично вземане (АУПДВ) № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 15.07.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ - Варна, А.И., с който на жалбоподателя е отказано изплащането на финансова помощ в размер на сумата от 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 08/06/1/0/01506 от 20.01.2016 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на сумата от 24 447,50 лева, ведно със законната лихва, представляваща първо плащане по горепосочения договор.

В жалбата са изложени доводи за нищожност на издадения АУПДВ.

Жалбоподателят изтъква, че предходно издаден, на 05.12.2018г. АУПДВ, който е със същото съдържание, е обявен за нищожен от Върховен административен съд с Решение 7899/30.06.2021г., постановено по адм.д. № 10636/2020г. по описа на ВАС. Независимо от това, оспореният в настоящото производство АУПДВ от 15.07.2021г. отново бил издаден от същия административен орган, директорът на ОД на ДФЗ-Варна, две седмици след постановяванена решението на ВАС. Позовавайки се на решението на Върховния административен съд, цитирано по-горе, жалбоподателят изразява становище, че и оспореният в настоящото съдебно производство АУПДВ също страда от порока нищожност, тъй като е издаден от териториално некомпетентен орган. В жалбата е изразено становище, че не е допустимо да се издава нов АУПДВ, т.е. оспорения в настоящото произвотво, въз основа на документите, събрани в административното производство, послужили за издаването на обявения за нищожен АУПДВ от 05.12.2018г. В съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, адв. Т.С.заявява, че поддържа жалбата и направеното с нея възражение за нищожност на АУПДВ. Жалбоподателят е оспорва обстоятелството, установено с икономическа експертиза в предходните съдебни производства, че не е разкрил едно работно място така, както е предвидено в договора му, сключен на 20.01.2016 г. с Държавен фонд „Земеделиеи” (ДФЗ). Моли жалбата да бъде уважена и да му се присъдят направените съдебни разноски.

Ответникът по жалбата, директорът на Областна дирекция на Държавен фонд “Земеделие“ – Варна, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Д.Б.оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Изразява становище за законосъобразност на оспорения АУПДВ и моли в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят, Е.К.Е., с УРН 653205, е сключил на 21.01.2016 г. с Държавен фонд „Земеделие“ - София Договор № 08/06/1/0/01506 (л.32 и сл.) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно предмета на договора по чл.1 и чл.3, Държавен фонд “Земеделие“ (ДФЗ) е предоставил на жалбоподателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 895 лева за изпълнение на инвестициите и дейностите в представения от него и одобрен бизнес-план, който ползувателят на помощта се е задължил да изпълни в срок до 30.05.2018 г., видно от чл.6 от договора.

От бизнес-плана (л.320 и сл.) се установява, че Е.Е. е регистриран земеделски производител с дейност отглеждане по биологичен начин на 8 дка насаждения от домати - открито производство и 32 дка насаждения от краставици също открито производство в имот с площ от 11 дка, находящ се в с.Професор Златарски, община Тервел, област Добрич. Към момента на кандидатстване стопанският обект на жалбоподателя се намира в преход към биологично производство като целта е разширяване на стопанството с насаждения от домати-открито производство. С бизнес-плана са поети задължения към ДФЗ да се изпълни изискването за минимално увеличение на стопанството с минимум 4 000 евро СПО в сектор „Плодове и зеленчуци“ и да се наеме едно работно лице.

Първото плащане по Договора е извършено на

31.03.2016 г. като е изплатена сума в размер на 24 447,50 лева, видно от УП за одобрение от 08.06.2016 г.(л.65). С

Уведомително писмо № 17/21.10.2016 г. (л.63), получено лично от жалбоподателя на 26.10.2016 г. ДФЗ-РА са изискани заверени за вярност документи, доказващи започналото изпълнение на одобрения с договора бизнес-план, като изрично са поискани и трудовите договори и справки от НОИ за наетите лица. С това писмо ДФЗ-РА е указал и какви щe са последиците в случай, че не бъде установено точно изпълнение на одобрения бизнес-план, както и при неспазване на едно или повече от изискванията на Наредба № 14/2015 г.

На 30.05.2018 г. жалбоподателят е направил заявка до за второ плащане (л.109 и сл.), по повод която са извършени административни проверки. Видно е, че заявката е направено до ОД на ДФЗ-Варна.

След заявката заявката за второ плащане са извършени проверки и е съставен Контролен лист от посещение на място от 11.07.2018 г. (л.245 и сл.), с който проверяващият екип на ДФЗ-Варна е направил заключение, че инвестицията е извършена и функционира по предназначение, нередности не са констатирани.

Преценявайки приложените към заявката за второ плащане документи органите на ДФЗ-РА са установили, че ползувателят на помощта не е изпълнил друго свое договорно и нормативно задължение, а именно поетия съгласно чл.6, ал.3 от договора за предоставяне напБФП ангажимент по бизнес-плана за създаване на едно работно място.

С Писмо за откриване на производство за издаване на АУПДВ с из. № 01-033-6500/242 от 23.08.2018 г. (л.105 и сл.), връчено лично на Е.Е. на 29.08.2018 г., жалботподателят е уведомен за констатациите от извършените проверки, а именно че не е постигнат един от критериите за подбор „Създаване на допълнителна заетост и нови работни места в стопанството”. Неизпълнението на поетото задължение за създаване на едно работно място е посочено като повод за откриване на производство за издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за 24 447,50 лева- сумата на първото плащане по договора. С писмото е предоставена възмогжност за излагане на писмени възражения.

На 07.09.2018 г. жалбоподателят е подал писмено възражение ( л.107), в което е изложил съображения, че целта на мярката е изпълнена и че дори и без критерия „създаване на едно работно място“, проектът му пак щял да бъде одобрен, тъй като би получил брой точки над необходимия минимален праг.

От приложеното по делото ад.д.

№ 96/2020г. по описа на АдмС-Добрич, се установява, че на 05.12.2018г. директорът на Областна дирекция на ДФЗ-Варна е издал АУПДВ, в чиито мотиви като причина за отказа за извършване на второ плащане по договора с ДФЗ и възстановяване на сумата, получена като първо плащане по договора, се сочи доказано от ползувателя на помощта увеличение на средния списъчен рой на персонала с 0,262007 броя, а не с едно работно място, какъвто е поетия ангажимент. Действително, издаденият на 05.12.2018г. АУПДВ освен, че е с идентичен номер като оспорения в настоящото производство, е и с идентично съдържание.

Актът от 05.10.2018г. е бил оспорен с жалба пред Административен съд-Добрич и е било образувано адм.д. № 69/ 2019г. По това дело е допусната икономическа експертиза, извършена от вещото лице Дарина Дойчева, чието заключение е установило верността на констатациите на административния орган по отношение на средния списъчен брой на персонала, нает в стопанството, изчислен за период от една година спрямо месеца предхождащ подаването на заявката за второ плащане.

По адм.д. № 69/ 2019г. е постановено Решение № 230/18.06.2019г., с което АУПДВ от 05.12.2018 г. е бил отменен на процесуално основание.

Решението е отменено с Решение №

1974/06.02.2020 г. по адм.д. № 9817/2019г. на ВАС, І отд. като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с указания да се изложат мотиви по спазването на правилата по АПК за издаване на АУПДВ и относно материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ плащане и определянето на публичното вземане на възстановяване. В мотвите на Решение № 1974/06.02.2020 г. по адм.д. № 9817/2019г. на ВАС, І отд. е прието, че „периодът на мониторинг“ не е изтекъл към момента на подаване на заявката за второ плащане /на 30.05.2018г./ и образуване на производството пред ДФ Земеделие по издаване на оспорения АУПДВ, което сочи, че за установяването на публични държавни вземания е приложим досегашният ред по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ.

В резултат на горното пред АдмС-Добрич е образувано адм.д. № 96/2020 г., служебно изветно на настоящия състав, приключило с постановяването на Решение № 192 от 08.07.2020г., с което съобразно дадените указания на касационната инстанция, са изложени мотиви за спазването на правилата по АПК за издаване на АУПДВ и относно материалната законосъобразност на отказа за извършване на второ плащане и определянето на публичното вземане на възстановяване. С това решение жалбата срещу АУПДВ от 05.12.2018г. е отхвърлена като неоснователна.

В последвалото касационно производство по обжалване на решението то е отменено с Решение № 7899 от 30.06.2021г. по адм.д. № 10636/2020г. по описа на ВАС, Осмо отделение, а спорът за законосъобразността на АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г. е решен по същество с обявяването нищожността на акта.

Касационният състав е споделил мотивите на първоинстанционното решение относно неизпълнението на договорните задължения за разкриване на едно работно място, но е приел, че оспореният АУПДВ от 05.12.2018г. е издаден от териториално некомпетентен орган. В мотивите на решението е посочено, че договорът от 20.01.2016 г. за отпускане на БФП по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанска" по мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР /2014-2020 г. / е сключен между земеделския производител и директора на ОД на ДФЗ – Добрич, като представител на ДФЗ, а процесният АУПДВ е издаден от директора на ОД на ДФЗ – Варна. Прието е, че издадената от изпълнителния директор на ДФЗ заповед за делегиране на правомощия не е породила последиците по чл. 166, ал. 2, изр. последно от ДОПК, тъй като посоченият в заповедта елемент "териториалната компетентност" на директора на ОД на ДФЗ - Варна по отношение на ПРСР във връзка с дейност, осъществявана в област Добрич, не е налице. Извършено било препращане към териториална компетентност, която не била нормирана в действащия Устройствен правилник на ДФЗ и не било определено как е разпределен териториалния обхват на посочените ОД на ДФЗ по отношение на ПРСР. В мотивите на решението е прието също, че този пропуск не е саниран и с последвалото изменение на ЗПЗП в сила от 28.06.2019 г. Отбелязано е, че както в чл.

20а, ал. 4 ЗПЗП, така и в заповедта на изпълнителния директор на фонда, делагацията на правомощия е обвързана от териториалната компетентност на директорите на областните дирекции, а не от функционална им компетентност.

Непосредствено след постановяване на Решение № 7899 от 30.06.2021г. по адм.д. № 10636/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, с което е обявена нищожността на АУПДВ № 08/06/1/0/01506/2/01/04/01 от 05.12.2018 г., на 15.07.2021г. директорът на Областна дирекция на ДФЗ-Варна, А.Ибрямова, е издала нов АУПДВ със същия номер 08/06/1/0/01506/2/01/04/01.