Решение № 1542 от 28.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1542 гр. София, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.Н.Ч при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Н.Н.Ч Гражданско дело № 20211110160800 по описа за 2021 година

Предявени са осъдителни искове по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК, за заплащане на сумата 78,24 лева, представляваща непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Г. о.” част от изплатено от ищеца по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 03.04.2020 г. в гр. Х. и сумата 10,19 лв. обезщетение за забава за периода 13.07.2020 г. – 24.10.2021 г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено з. по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връ..а с което са причинени щети на застрахования автомобил; твърди, че е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение чрез заплащане на ремонта в сервиз. Твърди ответникът да е застраховател на г.та о. на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноски. Твърди, че ответникът, въпреки че бил поканен, е заплатил само част от дължимото обезщетение, като е останал задължен за сумата 78,24 лв.

Ответникът не оспорва, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в посочения в исковата молба размер, както и че носи о. за вредите, причинени от участвалия в ПТП и виновен за същото водач, но 1 счита, че изплатеното от ищеца обезщетение надвишава размера на действително претърпените вреди, като намира, че неправилно са завишени стойността и броя човеко/час труд, както и стойността на частите и материалите, необходими за отремонтиране на МПС. Счита, че платената от него сума – 207,24 лева покрива изцяло този размер, ето защо моли да се отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Доколкото страните не спорят относно част от правопораждащите о.та на ответника факти – наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „каско”, извършено от ищеца плащане на обезщетение по същата за вреди, които са в причинна връ..а с противоправното поведение на лице, чиято г. о. е покрита от ответника, съдът намира, че същите не подлежат на доказване. Не е спорно и обстоятелството, че ответникът е погасил регресната претенция на ищеца чрез извършено извънсъдебно прихващане до размера 207,24 лева.

С оглед възраженията на ответника спорен е размера на о.та, поради което и ищецът следва да докаже, че всички обезщетени от него вреди са в причинна връ..а с ПТП, както и техния размер.

Това налага съдът да обсъди доказателствата относно фактите, които имат значение за размера на о.та на ответника, а именно какъв е размера на вредите.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза обезщетените от ищеца вреди, са в причинна връ..а с ПТП, чиито механизъм е описан в представените по делото протоколи за ПТП, който механизъм съдът приема за установен и въз основа на извънсъдебното признание на ответника чрез частичното плащане. Според вещото лице възстановяването на вредите по средни пазарни цени към датата на настъпването им е в размер на 285,48 лева.

Ответникът е погасил частично задължението си чрез плащане на сумата 207,24 лева и следователно е останал задължен за исковата сума.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на акцесорната претенция за лихви е необходимо 2 наличието на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са установени по делото. Размерът на обезщетението за забава върху сумата 78,24 лева за периода 13.07.2020 г. – 24.10.2021 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 10,19 лв., с оглед на което искът за лихви също е изцяло основателен.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, с оглед на което на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска, както и разноски в размер на 100 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за експертиза и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Д. з.” АД, ЕИК . да заплати на „О.. – З.” АД, ЕИК .. на основание чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата 78,24 лева, представляваща непогасена от ответника – застраховател по застраховка „Г. о.” част от изплатено от ищеца по застраховка „Каско” обезщетение и ликвидационни разноски за застрахователно събитие, настъпило на 03.04.2020 г. в гр. Х., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 10,19 лева обезщетение за забава за периода 13.07.2020 г. – 24.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.10.2021 г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 660 лв. – разноски по делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3