Решение № 3035 от 07.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3035 гр. София, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100512709 по описа за 2021 година

С решение от 23. 08. 3021 год., постановено по гр. д. № 48153/2020 год. на СРС, І ГО 51 състав Прокуратура на РБ е осъдена да заплати на М. Ц. С. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ сума от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди, 699.84 лева обезщетение за имуществени вреди, както и 388.80 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от 11. 11. 2019 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за неимуществени вреди до претендираните 3000 лева.

С въззивна жалба от 30. 08. 2021 год. ответникът е недоволен от осъдителната част на решението, което счита да е неправилно и необосновано, като възразява по размера на обезщетението на неимуществени вреди. Районният съд е приел,че ищцата е допринесла за неимуществените вреди, като въпреки това й е определено обезщетение в размер на 1500 лева. Ищцата не е претърпяла неивуществени вреди от обвинението в обема и интензитета, които съдът е приел в решението си. Произнесъл се е районният съдия свръхпетитум за сума в размер на 388.80 лева, за която ищецът не претендира. В тази част решението е недопустимо.

Иска се отмяна на обжалваната на решението част, при условията на евентуалност намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Неправилно е прието в решението относно начален момент на дължимост на лихвите.

В отговора на въззивната жалба ищецът оспорва като неоснователна жалбата. Иска се оставяне на жалбата без уважение и да бъде потвърдено решението на районния съд като 1 правилно и законосъобразно. възнаграждение.

Претендират се разноски, включително адвокатско

С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд при редовна и в срок подадена в съда жалба, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26. 10. 2022 год. – единствено и редовно проведено – страните нови доказателствени искания не заявяват.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното :

Жалбата е допустима като подадена в преклузивния за това срок и от легитимирана страна в процеса, поради което следва разглеждане на спора по същество.

При служебно осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния съдия валидно и допустимо, а с оглед въпросите, поставени с въззивната жалба, същото решение е и правилно.

Събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, са приети и обсъдени заедно със свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, личните обяснения на ищцата и удостоверяват приета за установена от районния съдия фактическа обстановка.

От районния съдия е изготвен проект за доклад, обективиран в нарочно определение по чл.

140 ал. 1 ГПК, като доказателствени искания са произнесени, както и тези по движение на производството, който доклад е приет да е окончателен без възражения на страните, като са приети писмените доказателства, и са разпитани свидетелите.

Приети по делото са ДП 267/2018 год. на РУ Сливница и пр. пр. 901/2019 год. на РП Сливница

Други доказателствени искания пред районен съдия няма.

Образувано е досъдебно производство против ищеца с постановление от 12. 09. 2018 год. за извършено престъпление по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК. С постановление от 11. 11. 2019 год. досъдебното производство е прекратено.

Разпитани са свидетели И. – син на ищцата и И.. Свидетелските показания установяват притеснения у ищцата. Синът на ищцата свидетелят И. заявява, че майка му била много разтревожена, чувствала се унизена и притеснена, затворила се в себе си, страдала от безсъние, постоянно се тревожела да не я задържат, говорела само за това. Съседи разбрали за случилото се, разпитвали я и подигравали за задържането. Била обявена за общодържавно издирване, но се срещала с полицаи пред Общината. Полицията и прокуратурата я издирвали. Свидетелката И. излага, че познава ищцата от много години, знае за проблемите й, които е имала с полицията и прокуратурата. Купила билети за Испания, но властите ги свалили на границата. Оттогава пиела хапчета за нерви. Случилото се отразило негативно на ищцата, плачела, вдигала кръвно, все за това говорела, изпитвала напрежение и голям стрес.

Продължила да се чувства недобре.

От горното следва извод : съдът възприема показания на свидетелите за достоверни, тъй 2 като преценени по правилото на чл. 172 ГПК, са последователни и житейски логични, не са установени противоречия и заинтересованост от изхода на делото.

Не е спорно по делото обстоятелството, че са били закупени два двупосочни билета за автобус за пътуване София, Барселона, София, като единият е на името на ищеца, другият на сина й. Също и два билета София, Барселона, отново на същите имена.

Други доказателства, релевантни по спора, пред съда няма.

Представени по делото доказателства удостоверяват, че срещу ищеца е било водено наказателно преследване за престъпление по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК, приключило с постановление за прекратяване на досъдебното производство и пр.пр.

В депозираната въззивна жалба не се отрича обстоятелството, че ищецът е имал качеството на обвиняем, оспорва се обстоятелството в това му качество да е претърпял неимуществени и имуществени вреди и то в приетия за доказан от районния съдия размер.

В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорност за дейност на правозащитни органи - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже правопораждащ факт – наличие на посоченото законово предложение, както и при наличие на такова – съответно причиняване на претендираните вреди като пряка и непосредствена последица от същото – неимуществени и имуществени такива.

Претенцията за неимуществени и имуществени вреди е основателна до уважените от районния съдия размери срещу ответника, което обстоятелство надлежно се удостоверява по делото със събраните писмени и гласни доказателства и е относимо към фактическия и правен състав на такава по чл. 2 ал. 1 вр. чл. 4 ЗОДОВ, преценено в аспекта на ТР № 3/2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК на ВКС – тъй като свидетелства, че в случая е налице принципната предпоставка на посочения законов текст – да бъде ангажирана отговорността на държавата в лицето на ответника – орган по чл. 7 ЗОДОВ – искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 – в случая, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, от която правна норма аргумент за неоснователност на възраженията на ответника с жалбата.

Доколкото във всички случаи, когато са налице предпоставките по чл. 2 ЗОДОВ, пострадалото лице има право на обезщетение – при наличие на коя и да е хипотеза от цитирания законов текст, то презумпцията е, че дадено лице е претърпяло неимуществени и имуществени вреди – самото наказателно преследване по своето естество е дейност, 3 принципно оказваща негативно въздействие върху психиката, /евентуално физиката/ на дадено лице и неминуемо рефлектира негативно върху отношенията на обвиняем/подсъдим с негови близки, приятели, в който смисъл съдът намира, че събраните в процеса доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да се ценят единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това дали се дължи обезщетение.

Наред с това, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват по безусловен начин търпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. С оглед на това претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата, претендирана и уважена от районния съдия срещу ответника, за имуществени – в размер на 699.84 лева, за неимуществени в размер на 1500 лева, в която връзка съдът отчита нормата на чл. 52 ЗЗД, като изхожда от посочените принципни съображения и взима предвид продължителността на наказателното производство, и съобрази конкретните по казуса обстоятелства – естество и вид на претърпените неимуществени вреди – писмените доказателства, и показанията на разпитаните свидетели, преценени като последователни и корелиращи на писмените в посочения аспект такива, които ги удостоверяват. В случая с ищеца има пряка връзка между обема увреждане, свързан със злепоставянето му и продължителността на наказателното преследване срещу него. Повдигнато му е било обвинение в извършването на престъпление по чл. 296 ал. 1 алт. 2 НК; повдигнатото обвинение е станало обществено достояние, освен на семейството, на познатите й, било е съпроводено с ограничения. Несъмнено публичното дискредитиране на лицето като обвиняем/подсъдим в конкретните предели на обвиненията, по които впоследствие досъдебното производство е прекратено, е вреда в обхвата на пряката причинна връзка с действията на правохранителните органи. С оглед на това и предвид естеството на вредите при определяне на обезщетението по размер, наред с установените количествени признаци, каквито са времетраенето на наказателното производство, справедливо дължимото и същевременно достатъчно в случая, предвид изложените вече съображения по същество, е именно едно обезщетение в размера, уважен от районния съдия срещу ответника, с оглед приложение на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по размер. Присъденото обезщетение за имуществени вреди е доказано по основание и по размер, не се явява прекомерно или занижено с оглед обема на материалите по делото и процесуалното поведение на защитника, като не се спори по делото, че е реално.

Съобразно този изход решението на районния съдия се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, с изключение на сумата 388.80 лева, в която част е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Други доказателства от значение по делото не са представени; неотносимите по спора съдът не обследва, както и не обсъжда доводи, свързани с такива.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното решение следва да се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, 4 самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, при които правни изводи, настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за неоснователни и недоказани и следва отхвърлянето им.

По отношение на разноските :

Ответникът не претендира разноски.

Ищецът претендира такива пред съда, което, с оглед изхода на делото във въззивното производство – отхвърляне на жалбата на ищеца като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалваната част, обуславя неуважаване на акцесорна претенция за разноски, свързана с главните искове.

По изложените мотиви, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 23. 08. 3021 год., постановено по гр. д. № 48153/2020 год. на СРС, І ГО 51 състав, в обжалваните части, с изключение на сумата 388.80 лева, в която част е недопустимо и и поради това го обезсилва в тази му част.

ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на М. Ц. С. ЕГН ********** сума в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат пред въззивния съд, на основание чл. 78 ГПК.