Решение № 18196 от 10.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18196 гр. София, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.А ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от В.А ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110104882 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** *** срещу Т. Д. М..

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че *** *** е сключило договор за счетоводно обслужване от 10.05.2024 г. с Т. Д., а ищецът *** *** е сключил с *** *** договор за наем на персонал от 24.11.2023 г., въз основа на което ответницата е изготвяла разплащателните ведомости на служителите на *** ***. Твърди, че на 25.10.2024 г. ответницата е изпратила за подпис на служебният имейл масов файл за плащане на трудови възнаграждения за месец септември 2024 г. на 41 служители на *** ***, където са посочени служители и банковите им сметки за заплащане на трудовите им възнаграждения. Твърди, че сумите са наредени на 25.10.2024 г. за плащания от ***. Впоследствие се установява, че сред имената на работниците и служителите има имена и банкови сметки на 4 бр. лица (*** – *** – 997,88 лв.; *** – *** – 996,94 лв.; *** – *** - 900,61 лв. и *** – *** – 1133,57 лв.), като са посочени банкови сметки, които не са принадлежали на посочените лица, трима отслужителите, посочени в таблицата – *** и *** и *** не са били служители на ищцовото дружество към момента на превеждане на сумите, а посочената банкова сметка, по която е заплатено трудово възнаграждение на *** – ***, всъщност е с титуляр Т. М..

Посочва, че ответницата е изготвила масов файл с неверни данни, при което имената на лицата и банковите им сметки са поставени на различни позиции в таблицата, което е затруднило откриването на неверните данни в обемния файл. След проучване се установява, че в масовия файл за месец септември 1

2024 г. ответницата е включила лицата *** – за сумата от 900,60 лв. и *** – за сумата от 1133,57 лв., като посочените лица не са били служители на ищцовото дружество и не им се е дължало посоченото в масовия файл заплащане. Твърди, че по този начин от сметката на дружеството са излезли сумите в общ размер на 6 063,17 лв., които са преведени без основание. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 6 063,17 лв., представляваща преведени без основание суми, ведно със законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 234,30 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочените суми за периода от превода на сумата – 25.09.2024 г. до 24.01.2025 г. в размер на 234,30 лв. Претендира разноски за производството.

Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК не подава отговор на исковата молба.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, ответникът не изпраща представител и не изразява становище за разглеждане на делото в отсъствие на представител.

Постъпила е молба от ищеца, в която същият е направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение и претендира разноски за производството.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените към исковата молба писмени доказателства и като съобрази процесуалното поведение на страните, намира следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 6 063,17 лв. – заплатени от ищцовото дружество без основание суми поради неправилен масов файл, изготвен от ответницата Т. Д. М., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 234,30 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за периода от превода на всяка от сумите (25.09.2024 г.) до 24.01.2025 г.

Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съобразно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че са налице формалните предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като ответникът, който е редовно уведомен, не е представил в законоустановения едномесечен срок отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил 2 представител в първото по делото съдебно заседание, без да е налице искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. Наред с това, съдът намира, че в случая е налице и другата кумулативно предвидена предпоставка по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – вероятна основателност на предявените искове, с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

Предвид горното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковата претенция. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските.

При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за ищеца. Такива са извършени в общ размер на сумата от 1 247,53 лв. от която 292,53 лв. – платена държавна такса, 950 лв. – адв. възнаграждение, платено изцяло в брой, съобразно ДПЗС от 22.01.2025 г. и 5 лв. – д.т. за издаване на СУ, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238 и чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА по реда на чл. 238 и чл. 239 ГПК и на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 6 063,17 лв. – заплатена от ищеца без основание суми, поради неправилен масов файл, изготвен от ответницата Т. Д. М., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 234,30 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за периода от 25.09.2024 г. до 24.01.2025 г.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Т. Д. М., ЕГН **********, с адрес:

*** да заплати на ***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

***, сумата от 1247,53 лв. (хиляда двеста четиридесет и седем лева и 53 стотинки) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3