Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 09.03.2022, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 379/2021
Вид
Решение № 51
Подписан
09.03.2022
В сила
08.09.2022
Състав
Ваня Ангелова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 137а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 429 ал. 2 т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497 ал. 1 т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Сливен, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Соня В. Петкова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20212200100379 по описа за 2021 година

Предявени са три обективно кумулативно съединени преки и частични искове на увредено лице срещу застрахователя на прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна квалификация чл. 432 ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и цена на първия иск: 100 000лв. от общо 150 000лв ; на втория иск - 26 000лв от общо 50 000лв и на третия иск 26 000 лв от общо 50 000лв.

В исковата молба се твърди, че първата ищца е майка, втората- сестра, а третата – баба на С.И.И, който загинал при ПТП.

Твърди се, че на 23.09.2018 г, в с.Загорци, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, причинено от непълнолетната М.Е.С., която, без да има необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил „С.К.”, с рег. № *********, нарушавайки правилата за движение по пътищата причинила смъртта на С.И.И, пътник на задна дясна седалка в автомобила.

Същата управлявала автомобила при грубо нарушение на предвиденото ограничение за скорост в конкретния пътен участък, изгубила контрол върху автомобила, навлязла в банкета и последвал удар в крайпътно дърво с дясната странична повърхност на автомобила.

В резултат на удара, пострадал С.И.И, който получил множество счупвания и бил откаран в коматозно състояние в МБАЛ “Д-р Иван Селимински“АД-Сливен, където починал на 04.10.2018г.

С влязла в сила присъда по НОХД № 500/2020 г на СлОС, М.Е.С. била призната за виновна и осъдена за това, че на 23.09.2018 г, на път SLV1033, км.6+600, в с.Загорци, 1 общ.Нова Загора, нарушила чл. 20 ал.1 и чл. 20 ал.2 ЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - С.И.И и Ж.С.С. и две средни телесни повреди на П.Н.П.

Твърди, че гражданската отговорност на водача причинил ПТП, била застрахована по застрахователна полица „гражданска отговорност“, сключена с ответника, валидна от 06.01.2018г до 05.01.2019г.

Твърди се, че и тримата ищци отправили писмена застрахователна претенция до ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на С.И., но обезщетение за неимуществени вреди било платено само на първата ищца в размер на 42 000лв, отчитайки 30% съпричиняване от страна на постр.С.И..

Твърди се, че в резултат на смъртта на С.И., неговата майка В.Р. била завинаги лишена от обичта и подкрепата на единствения си син, загинал само на 18 години. Тя изключително тежко понесла загубата му поради силната емоционална връзка между тях. Продължавала да търпи жестоки болки и страдания от загубата на своя син, а болката й никога нямало да премине. Въпреки че родителите на С.И. се развели, когато бил само на 4 години, той живял първоначално с майка си, но поради бедността, в която живеели, тя взела трудното решение да замине на работа в Гърция, оставяйки сина си при баща му. Въпреки това, С. използвал всяка възможност да контактува с нея по телефона и друга телекомуникационна връзка, а когато имали възможности и да се виждат. Твърди, че по времето, през което била в Гърция , изпращала пари за издръжката на своя син и се грижела изцяло за него финансово.

Ежегодно правела планове да пътува до България и пътувания на С. до Гърция и до Англия в последните години, тъй като тя се установила да живее там. Синът й планирал да отиде при нея на Коледа през 2018г, а и да се премести да живее при нея, където да започне работа, дори имал планове за семеен бизнес, който ще ръководи и така ще е по-близо до майка си .

Твърди се, че поради тежък развод и спорове за родителските права, майката била принудена да замине на работа в чужбина, а бившия й съпруг отказвал да се грижи за С. и заплашвал, че ще й забрани да се вижда с него

Твърди, че от 2004 г до смъртта на С., тя се борила всяка секунда и не е спирала да мечтае, че с него някой ден ще са заедно, особено като навърши пълнолетие и сам взема решения за живота си.

Твърди, че развила страхова невроза, изпадала в паника, чувствала се в безизходица, постоянно плачела, страдала от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие, тревожност, посещавала психолог и приемала лекарства за състоянието си.

Твърди се, че в резултат на ПТП, загинал братът на ищцата Д. ПЛ. К.. Приживе отношенията между тях били изключително близки, между тях съществувала дълбока и трайна емоционална връзка, а Д. преживявала изключително тежко смъртта на единствения си по-голям брат. Тя се появила на бял свят по негово настояване, тъй като искал да има сестричка, да не е сам и занапред да си бъдат упора и подкрепа. Той настоявал и насърчавал майка си да му роди брат или сестра. Ищцата Д. била само на 4 години, но страдала и щяла 2 да страда от загубата на своя брат. Тя все още не можела да говори добре, като мнението на психолог било, че това е резултат на трагедията, сполетяла семейството и която въпреки невинната й възраст, се преживявала и от нея.

Твърди се, че между третата ищца и баба на С. - С.К., била налице емоционална зависимост на границата на обичайното за отношенията между баба и внук. След смъртта на своя внук тя развила емоционално разстройство, а психологичното й състояние се влошило, както и здравословното й състояние предвид сърдечни заболявания, които се утежнили.

Била в прединфарктно състояние с давност 2019г, като било установено и раково заболяване. Внукът й имал по-специална роля в живота й. Той бил мъжът в семейството и тя имала очаквания към него. Имала планове да живеят заедно в закупения от нея апартамент, който да му остави в наследство. Внукът й обаче загинал месеци преди завършване на средно образование, който с нетърпение очаквал абитуриентския бал, както и да получи обещания от баба си от подарък - лека кола. Той бил изпълнен с мечти и желание за живот.

Планирал заедно със своята баба през 2018г да прекара Коледа при майка си и сестра си в Англия. Независимо от големите разстояния, които са го делели в годините от майка му и баба му, никога не усещал липсата на майчината обич, топлина и подкрепа.

Иска се постановяване на съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да заплати следните обезщетения: на ищцата В.Р. сумата 100 000 лв - частичен иск от общо 150 000лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпила ПТП на 23.09.2018г. смърт на нейния син С.И.И, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и от 24.09.2019г до окончателното изплащане.

- на ищцата Д.К. –сумата 26 000лв - частичен иск от общо 50 000лв, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилото ПТП на 23.09.2018г. смърт на нейния брат С.И.И, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и от 24.09.2019г до окончателното изплащане.

- на ищцата С.К. - сумата 26 000лв- частичен иск от общо 50 000лв, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи претърпени болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 23.09.2018г. смърт на нейния брат С.И.И, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2019г и от 24.09.2019г до окончателното изплащане

Ответникът е подал отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК.

Счита иска за допустим, но неоснователен.

Не оспорва твърдението на ищците за наличие на валидно сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на процесния лек автомобил.

Не оспорва наличие на деликт и влязлата в сила осъдителна присъда по НОХД № 500/2020г на СлОС по отношение на деликвента.

Не оспорва, че и тримата ищци са заявили писмена застрахователна претенция пред застрахователя - ответник за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

3

Твърди, че с ПН от 11.03.2020г, на майката е била изплатено обезщетение в размер на 42 000лв, поради прието съпричиняване на резултата от страна на постр. С.И..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от постр. С.И., който пътувал в автомобила без предпазен колан и с това незаконосъобразно поведение способствал за собственото си увреждане. Твърди, че ако е бил с поставен колан, не биха настъпили същите травматични увреждания или те биха били в по-малка степен и с понисък интензитет.

Оспорва размера на иска, предявен от майката като прекомерно завишен. При определяне размера на изплатеното й обезщетение, взели предвид, че през по-голямата част от съзнателния живот на сина си, майката е живяла в чужбина, далеч от него, а детето се е отглеждало от бивши я й съпруг, като двамата нямали толкова силна връзка. Този извод се основавал на изготвен социален доклад по гр.дело № 332/2013г на РС-Нова Загора, в който се казвало, че раздялата между бащата и сина довела до срив в емоционалността и душевността на детето, поради което съдът предоставил родителските права на бащата.

Оспорва твърдението, че между майката и сина е съществувала силна и дълбока емоционална връзка и привързаност, която да обуславя по-висок размер на обезщетението.

Оспорва се твърдението, че психическото й състояние е повлияно изцяло от настъпилото ПТП. Видно било от документ, издаден на 26.10.2020г от здравен център в гр.

Лийдс, че тя е имала хронична тревожност години преди инцидента и според общо практикуващия й лекар, е имала нужда от психолог от доста време.

Счита, че индиция на наличие на психотравма, датираща от 2012 г е направената констатация на стр. 13 от психологическо становище на Д.М.В., че паническото й тревожно разстройство е резултат на отношенията й с бившия съпруг, свързани с развода и предстоящите дела.

Оспорва иска, предявен от втората ищца - сестра на С.И..

Отказали изплащане на застрахователно обезщетение на същата, тъй като тя не е живяла в едно домакинство с пострадалия, а когато се е случил инцидента, е била на помалко от година, поради което между двамата чисто житейски не е имало възможност да възникват дълбоки и трайни връзки, т.е. тя изобщо няма да помни и познава своя брат.

Затова счита, че не съществува право на тази ищца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си.

В условията на евентуалност, ако се стигне до определяне на размер на обезщетението, следвало да е съобразено с § 96 ПЗРКЗ, като и с възражението за съпричиняване на резултата от страна на пострадалия.

Твърди, че оспорва изцяло иска и на третия ищец, баба на пострадалия в ПТП С.И.. На нея било отказано изплащане на обезщетение, тъй като тя удостоверила само родствената си връзка със своя внук, без да ангажира доказателства за трайна и дълбока емоционална връзка с него. Затова счита, че и тя няма право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на внука си.

4

Иска се отхвърляне на трите иска, като неоснователни и недоказани, ведно с акцесорната претенция за лихви. Претендират се разноски.

В с.з. ищците В.Р. и С.К., ред. призовани, се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат предявените искове и молят за уважаването им. Претендират разноски съгласно списък.

В с.з. ищцата Д.К., ред. призована, не се явява. Представлява се от същия процесуален представител, който поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски съгласно списък.

В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който поддържа възраженията, направени в отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира за разноски и представя списък на разноските.

Въз основа на събраните по делото доказателство, съдът прие за установено от фактическа страна, следното:

Първата ищца - В. СТ. Р. е майка на С.И.И, загинал на 18 години, при ПТП, настъпило на 23.09.2018г.

Втората ищца - СТ. АНГ. К. е майка на първата ищца и баба на С.И.И.

Третата ищца - Д. ПЛ. К. е дъщеря на първата ищца, внучка на втората ищца и едноутробна сестра на С.И.И.

На 23.09.2018г, около 19 ч., на път SLV1033, км.6+600, в с.Загорци, общ. Нова Загора, настъпило ПТП, причинено от непълнолетната М.Е.С., която без да има необходимата правоспособност, при управление на лек автомобил „С.К.”, с рег. № *********, нарушавайки правилата за движение по пътищата причинила смъртта на С.И.И, който бил пътник на задната седалка в автомобила, без поставен предпазен колан.