Решение № 219 от 20.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500280 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №86 от 02.03.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г., на Окръжен съд-Плевен са осъдени Медицински център Еврика 2010 ООД, с ЕИК 201158980, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П., на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и д-р К. Н. П., работещ в същия, със същия служебен адрес, с УИН 1600000756, на основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, да заплатят солидарно на А. М. С. от гр.Кнежа, Плевенска област, обезщетение в размер на 75 000 лева за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено увреждане – допусната лекарска грешка при проследяване на бременност и пренатално диагностициране на генетично заболяване на детето му М. А.ова С.а, родено на 13.05.2016г. и починало на 18.08.2020г., заедно със законната лихва считано от 18.08.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 150 000 лева, като неоснователен. Със същото решение са осъдени Медицински център Еврика 2010 ООД, с ЕИК 201158980, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от 1 д-р Н. К. П., на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД и д-р К. Н.

П., работещ в същия, със същия служебен адрес, с УИН 1600000756, на основание чл.45 във връзка с чл.52 от ЗЗД, да заплатят солидарно на Т. Г. П. от гр.Кнежа, Плевенска област, обезщетение в размер на 75 000 лева за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания от непозволено увреждане – допусната лекарска грешка при проследяване на бременност и пренатално диагностициране на генетично заболяване на детето й М. А.ова С.а, родено на 13.05.2016г. и починало на 18.08.2020г., заедно със законната лихва считано от 18.08.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до 150 000 лева, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от д-р К. Н. П. против Застрахователна компания Уника АД, с ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр.София, на основание чл.219 ал.1 от ГПК във връзка с чл.229 от КЗ /отм./ за заплащане застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лева за допусната лекарска грешка от д-р К. Н. П., като неоснователен. Осъдени са Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П. да заплатят на А. М. С. сумата 700 лева, направени разноски по делото. Осъдени са Медицински център Еврика 2010 ООД-гр.Плевен, представлявано от д-р Н.

К. П. и д-р К. Н. П. да заплатят на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адвокат Т. Р.

П., от САК, сумата 13 300 лева, за адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищците Тяна П. и А. С..

Постановен е изричен диспозитив, че делото е решено с участието на трето лице помагач Уника АД-гр.София и на трето лице помагач ЗАД Алианц България, с ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр.София.

С определение №523 от 06.04.2023г., постановено по гр.д. №154/2022г., Окръжен съд-Плевен е осъдил Медицински център Еврика 2010 ООД, представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П. да заплатят държавна такса в размер на сумата от 5 800 лева по сметката на Плевенския окръжен съд.

Против решението, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от ответниците в първата инстанция Медицински център Еврика ООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, представлявано от д-р Н. К. П. и д-р К. Н. П. от гр.Плевен.

Въззивниците молят Апелативният съд да отмени изцяло първоинстанционното решение на Плевенския окръжен съд и да постанови 2 друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни.

Въззивниците заявяват, че не са доволни от обжалваното решение.

Считат същото за неправилно.

Считат, че А. С. не е материално правно легитимиран да предяви иска, основаващ се на лекарска грешка, изразяваща се във виновно и противоправно поведение на д-р П., който бил пропуснал да диагностицира по време на бременността наличието на Тризомия 8 и не бил информирал своевременно по време на бременността, като така го бил лишил от правото му да избере дали да бъде направен аборт с оглед наличието на увреден плод или да вземе решение бременността да продължи, която генетична малформация била довела до полиорганна недостатъчност и смърт на детето, тъй като абортът по медицински показания се извършва по искане на бременната жена, без да е необходимо искане на бащата.

На второ място се позовават на изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове, което възражение били направили още в отговора на исковата молба. Ищците били узнали за малформацията найкъсно на 24.06.2016г., когато били запознати със заключението на извършената генетична консултация от доц.д-р К., с което заключение окончателно се потвърждава 90% високостепенна мозайка на вече поставената диагноза хромозомна аномалия Тризомия 8, а исковете били предявени едва на 21.09.2021г. и на 11.10.2021г., което означава че исковете са предявени след изтичането на общата пет годишна погасителна давност, поради което следвало да бъдат отхвърлени като погА.и по давност.

На трето място въззивниците правят оплакване за допуснато от първоинстанционния съд порцесуално нарушение, като не било уважено искането им за назначаване на повторна комплексна съдебно медицинска експертиза, при заявеното от тях неприемане на първоначалната такава, чието заключение били заявили че е противоречиво, неубедително и почива на предположения. Това заключение било изготвено преди попълване на делото с медицинска документация, която имала съществено значение за отговорите на поставените въпроси. В мотивите на решението било посочено неправилно, че имало „отклонение от нормалното развитие на детето“, докато се касае за плода. По-ниско тегло на плода не било установено по време на 3 бременността. Неправилно и необосновано Плевенският окръжен съд бил приел, че д-р П. имал противоправно поведение, изразяващо се в „бездействие, с което е нарушил принципа на адекватните очаквания“. В този смисъл първоинстанционният съд се бил основал на предположение за виновно поведение, изразяващо се в не положена дължима грижа, поради което противоправният резултат бил предвидим и предотвратим чрез полагане на дължимата грижа от лекаря, което предположение ответниците не били оборили. В случая бременността била протекла нормално, извършените изследвания били в норма, бил извършен биохимичен скрининг, при който бил отчетен нисък риск. Ултразвуковите прегледи приключили с нормални показатели. Не съществувала нито една причина за разширено проследяване на бременността с оглед извършването на позадълбочени инвазивни и неинвазивни процедури Освен това въззивниците правят оплакване за уважаване на исковите претенции в необосновано завишен размер. Не били доказани конкретни обстоятелства като степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредените лица. Присъденото не кореспондирало с трайната съдебна практика, както и със справедливостта.

Оспорва се началният момент на дължимост на законната лихва върху присъденото обезщетение, която считат че се дължи от влизане в сила на решението. Видно от датите на завеждане на исковите молби, ищците не били приели факта на раждането на детето за вредоносен, тъй като се завежда иск за вреди от смъртта на детето.

Неправилно Плевенският окръжен съд бил отхвърлил обратният иск.

Имало сключена групова застраховка от името на УМБАЛ Г.СтранскиПлевен като застраховател за вреди при и/или по повод изпълнението на възложената работа спрямо болницата

Въззиваемите ищци в първата инстанция А. М. С. и Т. Г. П., двамата от гр.Кнежа, чрез процесуален представител адвокат Т. П., от Адвокатско колегия София, в писмен отговор, заемат становище, че обжалваното решение е правилно, поради което молят Апелативният съд до го потвърди и да отхвърли въззивната жалба, като неоснователна и недоказана.

Неоснователни били оплакванията на жалбоподателите за допуснато от 4

Плевенския окръжен съд нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и за необоснованост на първоинстанционното решение.

Ищецът С. като баща на детето М. бил материално правно легитимиран да предяви иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на детето. Правото на иск има две страни – процесуалноправна и материалноправна. Процесуалноправната страна се състои в правото да се предяви иск, а материалноправната – в правото да се иска уважаване на иска. В случая били налице, както процесулноправна, така и материалноправна легитимация.

Неоснователно било възражението на ищцовата страна за изтекла погасителна давност. Настоящите осъдителни искове са за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на детето.

Именно смъртта е юридическият факт, който обуславя правния интерес на родителите – наследници да сезират съда с процесните искове. Плодът е общ, създаден от родителите ищци по делото. Като не бил установил генетичната аномалия на плода и не бил съобщил това на родителите, д-р П. ги лишил от правото да изберат дали да прекъснат бременността т.е. да се откажат от увредения плод, или да запазят плода с наличната аномалия и с всички рискове за живота на детето, които ще настъпят впоследствие. Това решение се вземало общо от двамата родители и не е изключително право само на майката. Смъртта на детето М. е настъпила на 18.08.2020г., а исковите молби от двамата ищци са предявени съответно на 21.09.2021г. и на 11.10.2021г., т.е. преди изтичането на погасителната давност.

Неоснователно и необосновано било възражението на въззивниците, че Окръжен съд-Плевен бил допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в лишаване на ответниците от възможността за назначаване на повторна комплексна съдебно медицинска експертиза. Неправилно ответниците били посочвали вещо лице, не били представили в дадения им срок въпросите към експертизата, неоснователно настоявали за хабилитирани лица, които да бъдат вещите лица, тъй като от първоинстанционния съд били назначени именно хабилитирани лица. Депозираното заключение от първоначалната комплексна съдебно медицинска експертиза, допусната в първата инстанция, било подробно, мотивирано и ясно. От него се установявали допуснатите от д- П. пропуски в пренаталната диагностика и проследяването на бременността 5 на Т. П., както и че тези пропуски са съществени. Несъстоятелен бил аргументът на жалбоподателите, че след като д-р П. е хабилитирано лице, и акушер гинекологът от експертизата, а именно д-р Б. С. трябвало да е хабилитирано лице, а той нямал такава квалификация. Процесуалното поведение на д-р П. и Медицинския център били недобросъвестни.

Първоинстанционното решение било обосновано на събраните по делото доказателства. Правилно Окръжният съд бил приел, че в случая не се касае за нормална бременност, а именно бременността на Т. П. била рискова, с оглед на обстоятелството че същата е била над 35 годишна и с два предходни спонтанни аборта. Това налагало разширяване на алгоритъма за проследяване на бременността. Д-р П. бил длъжен да разшири алгоритъма на проследяване на бременността, а не го направил. От заключението на изслушаната в първата инстанция експертиза се установявало, че крайно недостатъчни били действията на наблюдаващия бременността д-р П., както и се установявало бездействие от негова страна и съществени пропуски в работата му. Въззиваемите се позовават и на системно невписване на съществени обстоятелства, касаещи проследяването на бременността в медицинската документация за случая.

Според въззиваемите д-р П. бил нарушил чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето за предоставяне на достатъчна, навременна и качествена медицинска помощ. Били нарушени правата на ищците за получаване на ясна и достъпна информация за здравословното състояние и методите за евентуално лечение, регламентирани в чл.86 ал.1 т.8, чл.88 ал.1 и чл.88 ал.2 от ЗЗ.

Разпечатката съдържа 35 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de44823b-d72c-4cad-a951-d95740c369cd