Решение № 119 от 23.04.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Сливен, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. М. Маринова при участието на секретаря АНТОНИЯ КР. НЕНЧЕВА като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско дело № 20262200500197 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №43/06.02.2026г. по гр.д.№20/2026г. на Новозагорски районен съд, с което е настанено малолетното дете Д.И.Р. с ЕГН **********, с родители: майка П. Р. Р. и баща – И.Д.Р., починал на 05.11.2018г., в семейството на Н. Д. А. с постоянен адрес в *********** за срок от една година или до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване на мярката за закрила, считано от 19.12.2025г.

Въззивната жалба е подадена от заинтересованото лице Н. Д. А. и с нея се обжалва постановеното първоинстанционно решение в частта относно определения едногодишен срок на настаняване.

В жалбата си, въззивницата Н. А. – баба на малолетното дете Д., чрез пълномощника адв. М. М. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваната му част относно определения срок за настаняване на детето е неправилно. Посочва, че безспорно се установило, че детето е останало без родителски грижи повече от две години, поради смъртта на баща му и 1 пълното дезинтересиране на майката, като грижите през това време били изцяло поети от нея. При социалното проучване се установило, че детето е емоционално стабилно и има изградена силна връзка с нея. Не били констатирани никакви рискови фактори за детето. Счита, че определеният 1годишен срок не кореспондира с фактите по делото и не е в интерес на малолетното дете. Настаняването ще изтече на 19.12.2026г. и тя ще бъде принудена отново да предприема действия по сезиране на съответните органи за продължаване на срока. Въззивницата посочва, че е доказала, че е достатъчно отговорна, грижовна и единственият значим възрастен в живота на детето и в изключителен интерес на детето е това да се запази. С оглед изложеното, въззивницата моли въззивния съд да измени първоинстанционното решение в обжалваната част относно срока за настаняване и да определи срок на настаняване на детето в нейния дом до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на законови причини за промяна или прекратяване на мярката за закрила.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ДСП-Н.З.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з. въззивницата Н. Д. А., редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. М., която поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения и моли за уважаването й.

В с.з., въззиваемата страна ДСП-Н.З., редовно призована, не се представлява от представител по закон или пълномощие.

В с.з. заинтересованото лице - въззиваема П. Р. Р. – майка на детето Д.И.Р., нередовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК 2 настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд и пред настоящата инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно в обжалваната част относно определения срок за настаняване.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. ДОПЪЛВА я с установеното от събраните пред въззивната инстанция доказателствени средства, както следва:

Въззивната инстанция изслуша в съдебно заседание навършилото 10годишна възраст дете Д.И.Р. /13 навършени години/ в присъствието на социален работник. При изслушването детето Д. заявява, че майка му заминала преди 3 г. за Германия, с друг мъж и от тогава не му се е обаждала.

От този момент той живее с баба си, като при тях е и сестра му, която 7-8 годишна. Посочва, че ходи на училище с желание, няма чести отсъствия, не бяга от училище. Баба му може да му помага, но той се справя сам с домашните. Заявява , че се чувства добре с баба си, слуша я, обича я. Баба му работела само в събота - има сергия на пазара, като през седмицата е вкъщи.

Социалният работник М. Д., присъстваща на изслушването на детето Д. посочва, че детето не е повлияно от никого. Това, което казва е действителността. Бабата се грижи за него и сестричката му след смъртта на бащата. Майката ги е напуснала и не се интересува от тях. Децата нямат проблеми и посещават училище редовно.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата с правно основание чл. 28 от Закона за закрила на детето за предприемане на мерки за защита на дете в риск чрез предоставяне на социална услуга – „Настаняване в семейството на Н. Д. А.“, с която НЗРС е бил сезиран, е допустима, а разгледана по същество – основателна.

3

Първоинстанционното решение, в частта, с която молбата е уважена и детето е настанено в семейството на Н. Д. А. е влязло в сила, като необжалвано.

Предмет на въззивната жалба, съответно на въззивното производство, е определения от първоинстанционният съд срок на настаняването – 1 година.

Изложените във въззивната жалба оплаквания в тази насока са основателни.

По делото е безспорно установено, че бащата на детето е починал през 2018г., а майката - П. Р. Р. се е дезинтересирала трайно от детето, създала е ново семейство и заживяла в чужбина. Единствените грижи за детето през последните две години е полагала неговата баба по бащина линия – въззивницата Н. Д. А..

Установено е, че Н. А. е създала добри условия за отглеждането и възпитанието на детето, осигурила е сигурна семейна среда, добри битови условия. Въззивницата притежава необходимите умения и капацитет за отглеждане на детето Д. и полага адекватни грижи за него.

Установено е наличието на силна емоционална връзка между детето и неговата баба. От изслушването на детето се установи привързаността му към въззивницата, чувството му за спокойствие и сигурност при нея.

Поради това, съдът намира, че с оглед изключителния интерес на детето Д. е настаняването в семейството на неговата баба по бащина линия Н. Д. А. е да бъде за продължителен период от време, така, както е и поискано от молителя ДСП-Н.З. – до настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на марката за закрила.

Определеният от районният съд 1-годишен срок, считано от 19.12.2025г. е изключително кратък и води до необходимост през кратки периоди от време въззивницата да предприема действия по сезиране на компетентния административен орган - ДСП-Н.З. за предприемане отново на мерки за закрила спрямо детето, което не е в интерес на детето. Без причина, при липса на промяна в обстоятелствата, ще се налага многократно развиване на производство по административен и съдебен ред за настаняване на детето, което категорично не е в интерес на детето.

С оглед изложеното, съдът намира първоинстанционното решение в 4 обжалваната част за неправилно и като такова ще го отмени и вместо него ще постанови ново, с което определи срок на настаняването до настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на марката за закрила Ръководен от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №43/06.02.2026г., постановено по гр.д.№20/2026г. по описа на Районен съд – Нова Загора в частта, с която е определен едногодишен срок на настаняването на детето Д.И.Р. в семейството на Н. Д. А., считано от 19.12.2025г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ срок на мярката за закрила, предприета спрямо детето Д.И.Р. с ЕГН ********** – "Настаняване в семейството на неговата баба по бащина линия Н. Д. А. с ЕГН **********", както следва: до настъпване на законови основания за прекратяване или промяна на марката за закрила.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Препис от решението да се изпрати на ДСП-Н.З.!

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5