Определение № 483 от 11.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Кюстендил, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Ваня Др. Богоева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20231500500243 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано по частна жалба вх. № 4995/19.05.2023 г. на "Йеттел България" ЕАД, с ЕИК *****, със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, чрез пълномощника адв. Васил Ничев, насочена против Определение № 585/16.05.2023 г. на постановено по гр. д. № 44/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което районният съд е върнал на „Йеттел България“ ЕАД исковата молба и приложенията и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно.

Възразява срещу мотивите на съда да върне исковата молба, приемайки че ищецът не е изпълнил указанията на съда да посочи електронен адрес за връчване, като счита, че с подадената от 10.05.2023 г. молба указанията са били изпълнени. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си, че връчванията следва да се извършват на адвокат пълномощник съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 вр. чл. 51 от ГПК, а разпоредбата на чл. 50, ал. 5 ГПК в случая не е приложима. Иска се отмяна на обжалваното определение.

Препис от частната жалба не се връчва с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Ищецът "Йеттел България" ЕАД е предявил пред РС - Кюстендил иск против М.М.Б. Б. с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане от ответницата за сумата от 984,30 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***** и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг към него, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Исковата молба е подадена от пълномощника адв. Васил Ничев, като е посочен съдебен адрес в гр. София /за получаване на призовки и съобщения.

С определение № 158/01.02.2023 г. съдът е върнал исковата молба и прекратил 1 производството по делото. Същото определение след обжалването му е отменено с определение № 288/12.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 99/2023 г. по описа на КноС, и делото е върнато на КнРС за даване на точни указания относно посочване от ищеца на електронен адрес по чл. 38, ал. 2 ГПК и уточнение във връзка с препращането към адреса, посочен в заявление за достъп до електронно дело.

С определение № 488/21.04.2023 г., постановено по гр.д. № 44/2023 г. по описа на КнРС, районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности по исковата молба: да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 ГПК и чл. 38, ал. 2 ГПК и чл. 38а от ГПК и като изрично заяви, дали посоченият в заявление с вх.№ 914/30.01.2023 год. от адв. Васил Ничев от САК като негов процесуален представител по делото, за достъп до електронни съдебни дела и електронни съобщения в ЕПЕП електронен адрес е този на ищеца, на който по делото да се изпращат книжа и съобщения.

Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 10.05.2023 г.

С молба вх. № 4706/12.05.2023 г. пълномощникът на ищцовото дружество адв. Васил Ничев е посочил, че профилът му в ЕПЕП е с нов имейл адрес: [email protected], като същият имейл да се счита за посочен имейл адрес във връзка с изискването за предоставяне на такъв съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК. Допълнил е, че не желае връчване на този електронен адрес. Изразил е становище, че връчванията следва да се извършват съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1 вр. чл. 51 от ГПК на него като адвокат – пълномощник, тъй като последната разпоредба дерогирала разпоредбата на чл. 50 ГПК.

С обжалваното в настоящото производство определение съдът прекратил производството по делото и върнал исковата молба на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК, приемайки, че указанията на съда за посочване на електронен адрес за връчване при условията на чл. 50, ал. 5 ГПК, не са изпълнени предвид разбирането на пълномощника, че нормата на чл. 39, вр. чл. 51 ГПК игнорира действието й.

При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:

Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са следните:

Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК в исковата молба следва да е посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и чл. 38а от ГПК. С нормата на чл. 50, ал. 5, считано от 30.06.2021 г. е създадено специално ограничение за определен род субекти кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци, които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни съдебни изпълнители. Молителят, сега частен въззивен жалбоподател е такъв субект и връчването се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.

Тази специален ред предвижда възможност да се извършват връчвания чрез единния портал за електронно правосъдие или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.

Нормата за посочване на електронен адрес е императивна и касае самата редовност на исковата молба като задължителен неин реквизит. Освен това, разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК е специална по отношение общите правила за връчване. Безспорно в случая е, че за 2 заявителя е съществувало императивното задължение да посочи електронен адрес. В този смисъл правилни са били указанията на първоинстанционния съд за посочване на електронен адрес за връчване на книжа.

В постъпилата в срок уточнителна молба вх. № 4706 / 12.05.2023г., чрез която дружеството – ищец е изразило становище, че доколкото има упълномощен процесуален представител – адвокат, желае връчването на съобщения да става чрез него като пълномощник, на практика е посочен изрично имейл адрес в съответствие с изискването на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК – имейлът е на пълномощника на ищцовото дружество, с който той е регистриран в ЕПЕП, и което прави възможно връчването на съобщения и призовки по делото чрез портала. С посочването на този електронен адрес ищцовото дружество е изпълнило дадените от първоинстанционния съд указания, касаещи редовността на исковата молба.

При това положение ищецът неоснователно е санкциониран за процесуално бездействие, което не е допуснал, респ. не следва да понесе неблагоприятните последици, нормирани в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното определение, с което исковата молба е върната на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е прекратено се явява неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 585/16.05.2023 г. , постановено по гр. д. № 44/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

ВРЪЩА

ДЕЛОТО на Районен съд - Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3