Определение № 4348 от 23.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2278/2022
- Вид
- Определение № 4348
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл. с. Ивелина Чавдарова, Мая Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 4б, ал. 1, изр. трето · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- § 4б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4348 гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Мая Недкова мл. с. Ивелина Чавдарова като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20223100502278 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 267830/16.08.2022г., депозирана от К. Р. К., ЕГН ********** и Д. Ж. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл. 21, вх. 1, ет. 3, ап. 7, действащи чрез пълномощника си адв. Н. Й. Х., от АК – Варна, срещу Решение № 260367/02.08.2022г., постановено по гр.д. № 19759/2019г. по описа на ВРС, 51 с-в, с което е уважен предявеният от М. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ***, ет. 3, ап. 4, срещу въззивниците, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на ищцата, че ответниците К. Р. К. и Д. Ж. К. не са собственици на 23/24 ид.ч. от новообразуван имот № 49.140 по Плана за новообразуваните имоти на м. „Ментеше", гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областен Управител на област Варна, целият с площ от 575 кв.м., при съседни имоти № 49.431, № 49.558, № 49.561, № 49.559, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Аксаково, одобрени със Заповед № РД-18-96/15.01.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в СО „Ментеше", гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл.
Варна, с площ от 575 кв.м.; отменен е на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК КНА № 34 от 03.06.1999г., том I, рег. № 731, дело № 34/1999г. на нотариус Георги Икономов с район на действие района на Варненския районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 213, с който на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ К. Р. К., ЕГН **********, е признат за собственик на място с площ от 575 1 кв.м, пета категория, в местността „Ментешето“, попадащо в зона за земеделско ползване, находящо се в землището на с. Аксаково, общ.
Аксаково, обл. Варна, при граници: от две страни път, Васил Колев и Димитър Стоянов, В ЧАСТТА до размера на 23/24 ид.ч. от посочения имот, и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата съдебно-деловодни разноски.
Решението се оспорва като недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че влязлото в сила Определение № 807/25.02.2022г. по възз.ч.гр.д. № 173/2022г. по описа на ОС - Варна, с което е отменено постановеното по гр.д. № 19759/2019г. по описа на ВРС, 51 с-в, Решение № 262431/05.08.2021г., в частта си, имаща характер на прекратително определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, задължително за първоинстанционния съдебен състав и като такова съобразено от него, е неправилно, като се сочи, че ищцата няма правен интерес от отричането правата на ответниците върху останалите (извън 1/24 ид.ч., на която тя се легитимира като собственик на основание наследствено правоприемство от Костадин Янев Горанов) 23/24 ид. части от имота, като същата няма качеството на процесуален субституент на останалите наследници. Изразява се несъгласие с извода на ВРС, че ответниците не са могли да придобият право на собственост върху имота чрез изкупуването му по реда на § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ, като се твърди, че същият е формиран единствено на база констатацията на съда, че предоставеният на ответниците за ползване имот попада в забраната по §4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ, без обсъждане на останалите спорни предпоставки, включени в правопораждащия ФС на цитираната разпоредба.
Оспорва се и изводът на съда за неизтекла в полза на ответниците придобивна давност към датата на предявяване на иска, като в тази връзка се възразява срещу определения от първоинстанционния съд начален момент, от който тече същата. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата М. В. А., чрез пълномощника си адв. Д. А. от ВАК, е подала писмен отговор по жалбата, в който се застъпва становище за нейната неоснователност, като се излагат подробни съображения в тази насока. Сочи се, че е правилен изводът на ВРС, че процесният имот попада в обхвата на забраната по §4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излага се, че правилно първоинстанционният съд е определил датата на влизане в сила, в частта й относно процесния имот, на Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на областен управител на област Варна, с която е одобрен ПНИ на м. „Ментеше“, а именно – 23.10.2010г. като началния момент, от който може да тече придобивна давност за ответниците, поради което се споделя и решаващият извод на съда, че десетгодишният давностен 2 срок не е изтекъл към датата на предявяване на иска – 04.12.2019г. Навежда се в тази връзка, че едва с влизането в сила на ПНИ на м. „Ментеше“ е била възможна индивидуализацията на имотите на старите собственици. Моли се за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Претендират се сторените от въззиваемата разноски за производството пред ВОС.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на атакуваното решение на процесуалния представител на жалбоподателите. Жалбата съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.
Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.
Страните се представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор доказателствени искания не са направени.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
267830/16.08.2022г., депозирана от К. Р. К., ЕГН ********** и Д. Ж. К., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик, бл. 21, вх. 1, ет. 3, ап. 7, действащи чрез пълномощника си адв. Н.
Й. Х., от АК – Варна, срещу Решение № 260367/02.08.2022г., постановено по гр.д. № 19759/2019г. по описа на ВРС, 51 с-в, с което е уважен предявеният от М. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, ***, ет. 3, ап. 4, срещу въззивниците, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено по отношение на ищцата, че ответниците К. Р. К. и Д.
Ж. К. не са собственици на 23/24 ид.ч. от новообразуван имот № 49.140 по Плана за новообразуваните имоти на м. „Ментеше", гр. Аксаково, одобрен със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областен Управител на област Варна, целият с площ от 575 кв.м., при съседни имоти № 49.431, № 49.558, № 49.561, № 49.559, който имот е идентичен с ПИ с идентификатор № *** по КККР на гр. Аксаково, одобрени със Заповед № РД-183 96/15.01.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в СО „Ментеше", гр. Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, с площ от 575 кв.м.; отменен е на осн. чл. 537, ал. 2 от ГПК КНА № 34 от 03.06.1999г., том I, рег. № 731, дело № 34/1999г. на нотариус Георги Икономов с район на действие района на Варненския районен съд, вписан в Нотариалната камара под № 213, с който на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ К. Р. К., ЕГН **********, е признат за собственик на място с площ от 575 кв.м, пета категория, в местността „Ментешето“, попадащо в зона за земеделско ползване, находящо се в землището на с.
Аксаково, общ. Аксаково, обл. Варна, при граници: от две страни път, Васил Колев и Димитър Стоянов, В ЧАСТТА до размера на 23/24 ид.ч. от посочения имот, и ответниците са осъдени да заплатят на ищцата съдебноделоводни разноски.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2278/2022г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.01.2023г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните си представители, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивниците да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4