Решение № 1270 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1270 гр. София, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20241100502179 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№ 062770/07.12.2023 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението И. С. Г. срещу разпореждане от 09.11.2023 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 20178410409536.

В жалбата се твърди, че отказът е постановен по изрично искане на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, като е незаконосъобразен, тъй като по делото не са извършвани изпълнителни действия повече от 2 години.

Взискателят Агенция за събиране на вземания АД оспорва жалбата, като сочи, че не е бездействал за период по –дълъг от две години.

Съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна тъй като по делото от образуването му през 2017г. са извървани изпълнителни действия, а взискателят е подавала множество молби за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл.433 ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато 1 взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Изпълнителното дело е образувано по искане на Агенция за събиране на вземания ЕАД на 19.10.2017 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.09.2017 г. по ч.г.д.№ 47082017 г. на РС -Белоградчик, като с искането за образуване взискателят е възложил на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ проучване на имущественото състояние на длъжника и избора на изпълнителен способ.

Съгласно указанията по т.10 от ТР 2/2015 г. не всички действия, извършени от съдебният изпълнител са относими към прекъсване на давността, респективно срока по чл.433, ал.1, т.8 ТЗ, а само тези, които са част от конкретен изпълнителен способ и в този смисъл изпращането на покана за доброволно изпълнение и призовки за принудително изпълнение до длъжника не представляват изпълнителни действия, освен в хипотезата, в които призовките са част от съдържанието на определен изпълнителен способ /аргумент от чл.449, ал.2 и чл.450, ал.2 ГПК по отношение насочването на изпълнението върху движими вещи/.

С разпореждане от 19.10.2017 г. изпълнението е насочено към вземания за трудово възнаграждение на длъжника, за което е изпратено запорно съобщение до работодател Фигс ООД, получено на 23.10.2017 г., което действие не е довело до постъпления поради обстоятелството, че възнаграждението е по-малко от минималното.

С молба от 23.05.2018 г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки, което искане прекъсва течението на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като на 04.09.2018 г. са изпратени запорни съобщения до Първа инвестиционна банка АД и Юробанк България АД.

На 04.09.2018 г. е изпратено и запорно съобщение до работодател / Бг Търговска компания ЕООД/.

С молба от 13.06.2019 г. взискателят е поискал извършване на опис на движимо имущество, както и извършване на справки относно работодател, притежавани МПС и банкови сметки, което искане прекъсва течението на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК и по него е насрочен опис на движими вещи, за което е изпратена призовка за принудително изпълнение от 25.06.2019 г., която макар и неполучена поради укриването на длъжника, също прекъсва течението на срока за перемпция.

С молба от 18.12.2019 г. взискателят е поискал налагането на запор върху банкова сметка, като на 19.12.2029 г. е изпратена и призовка за насрочване на опис на движими вещи, които искане и действие също прекъсват течението на срока.

Взискателят е подал молби, с които е поискал извършване на изпълнителни действия с молби от 07.02.2020 г., 05.06.2020 г.,23.02.2022 г., 2 като на длъжника са изпращани и призовки за принудително изпълнение за насрочване на опис на 22.07.2020 г. и 13.09.2022 г.

При тези факти съдът намира, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК не е изтекъл в нито един момент след образуване на изпълнителното дело и до постановяване на обжалвания отказ, тъй като течението му е прекъсвано многократно с искания на взискателя за предприемане на принудителни действия и предприемането на изпълнителни действия по насочване на изпълнението към вземания на длъжника и движими вещи, като резултатността на предприетите действия е без правно значение, тъй като не може да се приравни на бездействие на взискателя, каквато единствено може да обоснове прекратяване на изпълнителното производство. В случая взискателят е активен, като а липсата на резултати се дължи на невъзможността да бъде открито и осребрено секвестируемо имущество на длъжника, което обаче не е основание за прекратяване на изпълнението.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх.№ 062770/07.12.2023 г. на ЧСИ Н.М. от длъжника по изпълнението И. С. Г. срещу разпореждане от 09.11.2023 г. за отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 20178410409536.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3