Решение № 1567 от 24.06.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1567 гр. Бургас, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. ДЕЧЕВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело № 20262120101386 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от Г. Б. Г., ЕГН ********** от *** против “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х.

М. М. и П. В. за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 1840.32 евро по договор № 840041198/05.08.2006г. Заявено е, че през януари 2026г. ищецът е получил писмо от ответника, с което е уведомен, че срещу него е било образувано изпълнително дело за дължими суми към ответника по процесния договор, които възлизат на общо 1840.32 евро. Сумите били цедирани към ответника от стария кредитор. Ищецът знае, че против него е издаден изпълнителен лист от 08.11.2010г. по ч.гр. дело № ***г., с който е бил осъден да заплати на *** ЕАД сумата от общо 1310.61 лева. Според ищеца, съвпадението на номера на договора по изпълнителния лист и в писмото на ответника сочи, че се касае за едно и също вземане. Ищецът не е бил уведомяван от първоначалния кредитор за прехвърляне на вземането по изпълнителния лист в полза на трето лице, поради което цесията не е породила действие. Твърди, че претендираното вземане е погасено по давност, понеже от издаване на изпълнителния лист са изтекли 16 години, като давността не е била прекъсвана. Ето защо за ищеца има интерес да установи, че не дължи сумата, посочена в писмото. Искът е по чл.124 ГПК вр. чл.439 ГПК.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, в който е заявил, че искът е основателен. Ответникът няма претенции към ищеца. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание е уточнено, че процесната сума, за която се твърди, че не се дължи от ищеца, е сбор от главница, лихви, неустойки, такси и други разноски, свързани с кредита.

По делото е представен изпълнителен лист от 08.11.2010г., издаден от БРС по ч. гр. дело № ***г., с който Г. Б. Г. е бил осъден да заплати на *** ЕАД суми по договор за потребителски кредит № 8400411948/05.08.2006г.

1

Ответникът “АПС Бета България“ ЕООД е изпратил на Г. Б. Г. покана за доброволно изпълнение, с която го е уведомил, че срещу него е образувано изпълнително дело при ЧСИ С. Н. за дължими суми към ответника по договор № 8400411948, който е бил цедиран от *** ЕАД, като общата дължима сума възлиза на 1840.32 евро. Ищецът е приканен да заплати дълга си, като му е указано, че ако заплати 70% от дълга до 15.02.2026г., задължението ще се счита за изцяло погасено, а ако заплати 85% от дълга до 28.02.2026г. задължението отново ще се счита за изцяло погасено. Ищецът е предупреден, че ако до 28.02.2026г. не е договорен способ за изплащане на задължението, дружеството ще прибегне към запор на заплатата му.

При заплащане на сумите в посочените срокове кредиторът ще заличи задължението в ЦКР.

Въпреки издадения изпълнителен лист, явно е от справка на КЧСИ, че срещу ищеца няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

При съобразяване на становищата на страните, представените доказателства и закона, Бургаският районен съд намери следното:

Искът е основателен.

Както беше казано, с отговора си ответникът е признал иска за основателен. При това положение, на основание чл.237 ГПК, съдът трябва да се произнесе с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че решението се основава на признанието на иска – чл.237, ал.2 ГПК.

Независимо от горното, събраните по делото данни сочат също на основателност на предявения иск.

Издаден е изпълнителен лист от 08.11.2010г. против длъжника Г. Б. Г. за сумите по процесния договор за кредит, в полза на тогавашния кредитор “***“ ЕАД. Изпълнителният лист е издаден през 2010г. и няма данни по него да е било образувано изпълнително дело против длъжника. Липсват доказателства през годините след 2010г. да са предприемани принудителни изпълнителни действия по надлежния законов ред за събиране на вземанията по изпълнителния лист. Следователно, погасителната давност за вземанията не е била прекъсвана. Тя е текла от издаване на изпълнителния лист през 2010г. и тъй като не е била прекъсвана, съответно е изтекла през 2015г. и така е погасила сумите.

По изложените съображения искът се явява основателен и трябва да се постанови решение, с което се прогласи, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 1840.32 евро по процесния договор, сбор от главница, лихви, неустойки, такси и други разноски, свързани с кредита.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца съдебно – деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса от 62.57 евро и адвокатско възнаграждение от 200 евро. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото той е в минималния размер по НМРАВ и не следва да се намалява.

Така мотивиран Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Х. М. М. и П. В., че Г. Б. Г., ЕГН ********** от *** не му дължи сумата от общо 1840.32 евро по договор за потребителски кредит № 840041198/05.08.2006г., която сума е сбор от главница, лихви, неустойки, такси и други разноски, свързани с кредита.

ОСЪЖДА “АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на 2 управление ***, представлявано от Х. М. М. и П. В. да заплати на Г. Б. Г., ЕГН ********** от *** сумата от 262.57 евро /двеста шестдесет и две евро и петдесет и седем евроцента/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _________(П)________

3