Определение № 3205 от 19.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3205 гр. Пловдив, 19.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502986 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. А. А., ЕГН ********** от с. М., общ. Р., местност И., № 44Д, подадена чрез пълномощника му адвокат Р. П. против Определение № 11317 от 16.09.2024 г., постановено по гр.д. № 13535/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с., с което е прекратено като недопустимо производството по делото.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че искът е допустим по съображения от ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като се сочи, че единственото изискване за предявяване на иска е ищецът да има качеството на съпруг към момента на завеждане на делото и жилището, предмет на разпоредителната сделка, да има характер на семейно жилище. Счита се, че неправилно съдът се е позовал на съдебна практика по приложението на чл. 33, ал. 2 от СК, която е неотносима към случая. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия по него.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е своевременно подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството по гр.д. № 13535/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с. е инициирано по искова молба на П. А. А. против К. И. Д. и С. П. А. с искане сделката, с която първата ответница е учредила безвъзмездно право на ползване в полза на втората ответница върху притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, подробно описан в исковата молба, представляващ семейното жилище на ищеца и първата ответница, да бъде обявена за относително недействителна спрямо ищеца

С Разпореждане № 22399 от 02.08.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да мотивира правен интерес от предявяване на иска.

С молба от 12.09.2024 г. ищецът е уточнил, че с ответницата К. И. Д. са съпрузи, а описаният в исковата молба имот е тяхно семейно жилище. Сочи, че към настоящия момент между тях има дело за развод, в хода на което ищецът ще претендира предоставяне ползването на семейното жилище. Счита, че атакуваната сделка нарушава правата му по 1 закон, което обосновава правния му интерес от предявяване на иска.

С Определение № 11317 от 16.09.2024 г. съдът е прекратил производството по делото като недопустимо поради липса на правен интерес. Приел е, че ищецът-съсобственик би имал интерес да оспори сделката, в която не е участвал, само ако е предявил иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС за изкупуване. В случая правният интерес се обосновава с предоставяне на ползването на семейното жилище в бракоразводен процес, което не създава собственически права, а единствено облигационни отношения между страните. Приел е, че позоваване на разпоредбата на чл. 26 от СК е неправилно, тъй като тя касае специално производство, при което съдът извършва преценка дали да се извърши разпореждане със семейното жилище, а в случая сделката вече е извършена и липсва специално основание за подобна относителна недействителност спрямо неучаствалия съпруг.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 26 от СК действията на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, се извършват със съгласието на другия, ако двамата съпрузи нямат друго жилище – обща собственост или лична собственост на всеки един от тях.

Сделката на разпореждане със семейното жилище – лична собственост на единия съпруг, извършена от него без съгласието на другия и без разрешение на районния съд, е относително недействителна спрямо съпруга-несобственик, чийто конкретен интерес засяга.

Относителната недействителност, според дадената й в ТР № 1 от 19.04.2004 г. на ОСГК на ВКС характеристика, предполага действителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици, но по силата на закона тази сделка няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността на конкретен акт на разпореждане е дадено именно на лицата, които са защитени от нормата на закона, т.е. лицата с конкретен материален интерес. За тези лица недействителността на сделката е една възможност, едно право, упражняването на което зависи само от тях. Легитимиран да предяви иск за обявяване недействителността на разпоредителната сделка със семейното жилище е съпругът-несобственик, а легитимирани като ответници са двете страни по оспорената разпоредителна сделка: съпругът-собственик и приобретателят. Правен интерес от предявения иск по чл. 26 от СК в случай на развод или унищожаване на брака би бил налице с оглед определяне на мерките относно ползването на семейното жилище. В този смисъл са Решение № 385 от 24.10.2012 г. по гр.д. № 968/2011 г. на ВКС, I г.о. и Определение № 241 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1958/2018 г. на ВКС, IV г.о.

В случая ищецът излага твърдения за извършена от съпругата му, без негово съгласие, разпоредителна сделка с притежаваната от нея идеална част от недвижим имот, представляващ семейно жилище, и обосновава правния си интерес от предявяване на иска с висящ между страните бракоразводен процес, в който ще претендира предоставяне ползването на семейното жилище. При тези твърдения ищецът би имал правен интерес от предявяване на иска по чл. 26 от СК, ако разпоредителната сделка имаше за последица отчуждаване на имота, ползван като семейно жилище, от съпруга-собственик. Единствено в този случай оспорената прехвърлителна сделка между съпруга-собственик и третото лице би препятствала възможността да бъде предоставено ползването на семейното жилище на съпруга-несобственик и би дала основание за обявяване на сделката за относително недействителна спрямо съпруга-несобственик. В случая с оглед естеството на твърдяната разпоредителна сделка – учредяване на вещно право на ползване върху семейното жилище, съдът намира, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска по чл. 26 от СК, тъй като съпругата му не се е лишила от правото на собственост върху притежаваната от нея идеална част от семейното жилище, то остава в нейния патримониум и не съществува пречка да бъде предоставено за ползване на съпруга-несобственик при наличие на предпоставките за това. Изложеното опровергава доводите на частния жалбоподател за наличие на правен интерес от предявяване на иска. Правният интерес е винаги конкретен и 2 следва от твърденията на ищеца, а липсата му прави исковата молба недопустима.

Като е приел исковата молба за недопустима поради липса на правен интерес и е прекратил производството по делото, макар и с други мотиви, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед цената на иска на основание чл. 274, ал. 4 във връзка с чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11317 от 16.09.2024 г. по гр.д. № 13535/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3