Решение № 184 от 30.06.2020, Районен съд - Димитровград

Р

Е Ш Е Н И Е

№184

30.06.2020г., Димитровград

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд- Димитровград на девети юни две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:

СЪДИЯ : ОГНЯН

ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Секретаря:

С. Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1714 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД твърди, че на 21.06.2018г., между „Микро Кредит“АД и ответника Д.Ж.Т. бил сключен Договор за заем CrediHome+ №1191-10187657. Съгласно този договор на ответника бил отпуснат заем в размер на 1300 лева, като тя се задължила да го върне в размер на общо 1527,72 лева, представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната лихва по него в размер на 227,72 лева.

Заемът трябвало да бъде върнат на 12 равни месечни вноски, в размер на 127,31 лева всяка, като първата от тях била платима на 04.08.2018г. На 21.06.2018г. между страните по договора бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1191-10187657, съгласно който „Микро Кредит“АД се задължил да предостави на заемополучателя пакет от допълнителни услуги. Пакетната цена на тези услуги била на стойност 137,28 лева, като тя трябвало да се плати на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 11,44 лева, при първа погасителна вноска платима на 04.08.2018г. На основание сключения договор за допълнителни услуги на ответника било предоставено финансиране за застраховка

„Защита“ към ЗК“Уника Живот“АД. От своя страна заемополучателя се задължил да върне на заемодателя платената застрахователна премия в срок от 12 месеца, на равни погасителни вноски, дължими на падежите на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 85,80 лева, платими считано от 04.08.2018г., като общата сума за застрахователната премия била 1029,60 лева. Ищецът твърди, че ответника не извършила плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. В тази връзка, на длъжника била начислена лихва за забава по договора за заем за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 35,70 лева и по договора за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева.Срокът на договора изтекъл на 04.07.2019г. с последната погасителна вноска и не бил обявен за предсрочно изискуем.

Същевременно, на 09.11.2018г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015г. между „Микро Кредит“АД и „АСВ“ООД /с правоприемник ищеца „АСВ“ЕАД/, съгласно което вземанията на първото дружество по отношение на ответника били прехвърлени в полза на второто дружество. „Микро Кредит“АД упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за извършената цесия. С оглед на това, до ответника, на посочения от нея адрес в Договора, било изпратено уведомление за извършената цесия. Писмото обаче не било получено от адресата, като в обратната разписка към него е отбелязано, че получателя е „заминала“. На 27.09.2019г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо уведомително писмо от „Микро Кредит“АД чрез „АСВ“АД чрез куриер. Писмото обаче отново се върнало в цялост.

На 30.07.2019г. ищецът депозирал в

РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, за дължимите от нея по горепосочения договор суми. В тази връзка, в съда било образувано ч.гр.д.№1380/2019г., по което на 01.08.2019г. била издадена Заповед №805 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против длъжника. Последната била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което съдът указал на заявителя да предяви против Д.Ж.Т. установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д.Ж.Т., че дължи на „АСВ“ЕАД сумата от сумата от 1300 лева главница

– задължение по Договор за заем CrediHome +№1191-10187657 и Договор за допълнителни услуги към него, сключени с „Микро Кредит“АД на 21.06.2018г., договорна лихва по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 227,72 лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги 137,28 лева за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г., застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 1029,60 лева, лихва за забава по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 35,70 лева, лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №805/01.08.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№1380/2019г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски по заповедното и настоящото производство.

Ответникът Д.Ж.Т., чрез назначения й от съда особен представител адв.В.К., представя писмено становище по делото, в което оспорва предявения иск. Заявява, че Т. не била уведомена за извършената цесия и съответно нямала задължения към ищеца. Доколкото ответника не била получила лично копие от исковата молба и от уведомлението за извършената цесия, ищеца не разполагал с активна материална легитимация по делото. На следващо място счита, че представения договор за заем е недействителен и иска съдът да го обяви за такъв, тъй като не били спазени разпоредбите на чл.11 ал.1 т.9,01,11, чл.21, чл.24, чл.26, чл.33 ал.2 от ЗПК. Договорът и приложенията към него били изписани със шрифт по-малък от 12, което обуславяло неговата недействителност. Липсвал и изискуемия се погасителен план. На следващо място неоснователни били претенциите на ищеца и за дължимост на сумите по Договора за допълнителни услуги, сключен с ответника на 21.06.2018г. Счита, че този договор представлява част от договора за кредит, като с него се заобикаля ограничението на чл.19 ал.4 от ЗПК, който забранява годишния процент на разходите да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че вземането по този допълнителен договор не било прехвърлено с представения договор за цесия, тъй като той не бил упоменат в него. Предвид изложеното, счита ,че ответника не дължи претендираните суми от ищеца. В проведеното на 09.06.2020г. съдебно заседание, особения представител на Д.Ж.Т. поддържа изцяло представеното от нея писмено становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения с исковата молба от ищеца препис от Искане за заем CrediHome №1191-10187657 от 21.06.2018г. ответника Д.Ж.Т. е поискала да й бъде предоставен от „Микро кредит“АД заем в размер на 1300 лева, който й бил нужен за стоматологични услуги.

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Договор за заем CrediHome

№1191-10187657 от 21.06.2018г. на Д.Ж.Т. е предоставен от „Микро кредит“АД заем в размер на 1300 лева. Кредитът трябвало да бъде върнат на кредитора на 12 месечни вноски, всяка в размер от 127,31 лева. Неразделна част от договора бил и погасителен план, от който е видно, че първата вноска трябвало да бъде платена на 04.08.2018г., а последната на 04.07.2019г. Така сключения Договор е подписан от ответника, като заемополучател и от Катя Радева Атанасова, от името на заемодателя „Микро кредит“АД. В същия Договор е отбелязано, че предоставената в заем сума е била получена от заемополучателя на 21.06.2018г.

На 21.06.2018г. между същите страни бил сключен и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome №1191-10187657.

Съгласно този договор, „Микро кредит“АД предоставил на клиента Пакет „Преференциално обслужване“ за срок от 12 месеца, за което ответника трябвало да плати дванадесет месечни вноски, всяка от 11,44 лева. Преференциалното обслужване включвало посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро кредит“АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро кредит“АД, право на участие в специални промоции, преференциално обслужване в офиса и преференциално одобрение. Наред с това, между страните било договорено по отношение на ответника да бъде сключена застраховка Защита Пакет „Премиум Живот“ за срок от 12 месеца, с месечна погасителна вноска от 85,80 лева, като общата застрахователна премия била в размер на 1029,60 лева. Представените от ищеца по делото преписи от Договора за допълнителни услуги и Застрахователна полица за застраховка „Защита“ от 21.06.2018г. са подписани от ответника, но видимо тяхното съдържание е изписано с далеч по-малък от шрифт 12, който е общоприет за изготвяне на подобни документи, за да може да се приеме, че потребителя е имал възможност подробно да се запознае с техните клаузи.

Съгласно представения от ищеца Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, на 16.01.2015г. „Микро кредит“АД и ищеца „АСВ“ООД с правоприемник „АСВ“ЕАД са се договорили първото дружество да прехвърля регулярно на второто свои станали ликвидни и изискуеми вземания срещу заплащане на покупна цена. Към същия Договор са подписани Анекс №1/11.12.2015г. , Анекс №3 от 16.12.2016г. и Анекс №4 от 22.01.2018г., с който Договора бил продължаван с по 12 месеца.

От приетото като доказателство по делото

Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД се установява, че „Микро кредит“АД потвърждава извършената цесия на всички вземания, които е цедирало на 09.11.2018г. в полза на ищцовото дружество.От приложени 1 към Договора е видно, че е прехвърлено и вземането по отношение на Д.Ж.Т. по Договор за заем №1191-10187657/21.06.2018г. в размер на 1300 лева главница, 227,72 лева остатък от лихва.

По делото е представено Пълномощно, с което „Микро кредит“АД е упълномощило „АСВ“ЕАД от негово име да уведоми всички длъжници за сключения Рамков договор за цесия, по силата на който вземанията към тях, произхождащи от договори за заем, се прехвърлят на „АСВ“ЕАД.

Видно от представените като доказателство по делото 2бр.уведомителни писма, съответно от 14.11.2018г. и от 27.09.2019г. до Д.Ж.Т. са били изпращани съобщения за размера на нейните задължения по процесния договор за заем, както и за извършеното прехвърляне на вземането към нея от „Микро кредит“АД в полза на ищеца „АСВ“ЕАД. Съгласно представените от ищеца известия за доставяне и обратна разписка към товарителница, двете уведомителни писма не са били връчени на ответника.

На 31.07.2019г. в РС-Димитровград ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано е било ч.гр.д.№1380/2019г., по което на 01.08.2019г. съдът издал Заповед №805 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-кредитор сумата в размер на 1300 лева главница– задължение по Договор за заем CrediHome+

№1191-10187657 и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome+ №1191-10187657 от 21.06.2018г., сключени между „Микро Кредит“АД и длъжника, договорна лихва по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 227,72 лева, сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 137,28 лева, застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 04.07.2019г. в размер на 1029,60 лева, лихва за забава по договор за заем за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 35,70 лева, лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 04.08.2018г. до 30.07.2019г. в размер на 27,26 лева, законна лихва върху главницата, считано от 31.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението и деловодни разноски в размер на 105,15 лева. Тази заповед за изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК на ищеца било указано, че може да предяви установителен иск за вземането си против ответника.