Решение № 64 от 02.07.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно наказателно дело от частен характер 508/2023
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Калина Тодорова Димитрова, Милена Иванова Хараламбиева, Деница Красимирова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222 ал.3 · Кодекс на труда
- чл.147 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.148 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.148 ал.1 т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.148 ал.2 пр.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.136 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.16 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.301 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. гр. Д. 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Т. Д.а
Членове:
Деница Кр. Петрова
Милена Ив. Хараламбиева при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Калина Т. Д.а Въззивно наказателно дело от частен характер № 20233200600508 по описа за 2023 година И за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалба на В. И. П. от гр.К. с ЕГН – **********, чрез процесуален представител срещу Присъда № 13 от 14.09.2023г., постановена по н.ч.х.д. № 252/2022г. по описа на КвРС, с която подс.Г. Д. Т.
ЕГН - ********** от гр.К. е признат за невиновен в това, че в обясненията си на стр.7 и първи абзац от стр.8 от Протокол № 28/19.07.2021г. от съдебно заседание, проведено на 14.07.2021г. по гр.д. № 111/2021г. по описа на РС – К., нарекъл тъжителя В. И. П. 10 пъти „лъжец“, като по-конкретно е записано „лъжеш така“, „лъга“, „лъжеше“, „постоянно да ме лъже“ и т.н. и последно „сега ги измисли, защото той със старата счетоводителка, дето беше, двамата играеха едни игри“, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 във вр. чл.147 ал.1 от НК.
С присъдата е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от В. И. П., срещу подс.Г. Д. Т. граждански иск в размер на 2 000лв. /две хиляди лева/, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Недоволен от така постановената присъда останал частния тъжител В.
1
И. П., който я обжалва чрез процесуалния си представител.
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.М. К. от АК – Д. която заявява, че е изложила подробно своите съображения както в жалбата, така и в допълнителната такава, които поддържа изцяло.
Процесуалният представител на подсъдимия поддържа депозираното пред съда възражение по повод настоящата жалба.
В последната си дума подсъдимият заявява, че е съгласен с адвоката си, надява се на правовата държава и предоставя на съда решението.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата и допълнението към нея обстоятелства, подаденото срещу нея възражение, становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.314 ал.1 от НПК, констатира следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по повод на тъжба от В. И. П. с ЕГН - ********** против Г. Д. Т. с ЕГН - ********** за това, че в обясненията си на стр.7 и първи абзац от стр. 8 от Протокол № 28/19.07.2021г. от съдебно заседание, проведено на 14.07.2021г. по гр.д. № 111/2021г. по описа на РС – К., нарекъл тъжителя В. И. П. 10 пъти „лъжец“, като по-конкретно е записано „лъжеш така“, „лъга“, „лъжеше“, „постоянно да ме лъже“ и т.н. и последно „сега ги измисли, защото той със старата счетоводителка, дето беше, двамата играеха едни игри“, с което нанесъл на тъжителя клевета нанесена публично и разпространена по друг начин – протокол от съдебно заседание, проведено на 14.07.2021г. по гр.д. № 111/2021г. на КвРС – престъпление по чл.148 ал.2 пр.1 вр. чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 от НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявения от ч. тъжител В. И. П. граждански иск срещу подс.Г. Д. Т. за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното деяние, ведно със законните лихви от момента на извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, както и 2 претендираните разноски.
С присъда № 2 от 20.04.2022г. по н.ч.х.д. № 8/2022г. РС – К. е признал подс.Г. Т. за виновен по повдигнатото обвинение, като на осн. чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Осъдил го да заплати на частния тъжител 500 лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото. С решение № 79 от 05.12.2022г. по в.н.ч.х.д. № 214/2022г., с оглед допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения ОС - Добрич е отменил изцяло тази присъда и върнал делото за разглеждане от нов състав.
Въз основа на горното е образувано н.ч.х.д. № 252/2022г. по описа на РС – К., завършило с цитираната по-горе присъда с която подс.Г. Д. Т. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение и отхвърлен предявения граждански иск за претърпени неимуществени вреди.
Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства така, както се изисква от чл.16 от НПК, като от фактическа и правна страна КвРС съд е приел за установено следното:
До 17.05.2017г. подс.Г. Д. Т. работил като шлосер в „К.“ АД, с управител тъжителя В. И. П.. Към момента на депозиране на тъжбата, между страните бил налице висящ гражданско правен спор – гр.д. № 111/2021г., в което „К.“ АД, представлявано от В. И.П. бил ищец, а Г. Д.Т. – ответник. В съдебно заседание, пред РС – К., подс.Г.Т. заявил по отношение на тъжителя:
„... бягаше, криеше се от мен и ме лъжеше. Когато ме засечеше, ме лъжеше, че чака някакви поръчки. Как може да лъжеш така?! ... Лъга 11 човека. ... а нас ни лъжеше, че ще ни плаща. ... Той постоянно да ме лъже. ... излъга ме. .... Лъга ни, лъга ни. ... Като ме лъжеше, че ще ги даде....защото той със старата счетоводителка, дето беше двамата играеха едни игри „ /л.7 и 8 от протокол № 28 от 19.07.2021г. по гр.д. № 111/2021г. по описа на КвРС.
Фактическата обстановка е безспорно установена от съдържанието на процесния протокол за проведеното на 14.07.2021г. по гр.д. № 111/2021г. по описа на РС – К. съдебно заседание, тъй като съгласно разпоредбата на чл.131 от НПК протоколът от съдебното заседание съставлява доказателствено 3 средство, както за извършените процесуални действия, така и за направените от присъстващите в залата изявления.
По делото не се спори, че подсъдимият е употребил цитираните думи по отношение на тъжителя.
От приложените материали се установява още, че гражданското дело е било образувано въз основа на искова молба от „К.“ АД, със седалище и адрес на управление гр.К. ул.„С.К.“ № 5, представлявано от В. И. П. срещу подс.Г. Д.
Т., като в петитума на исковата молба се настоявало същият да бъде осъден на осн. чл.59 от ЗЗД да заплати на дружеството сумата от 3 250 лева., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, която сума Г. Д. Т. бил получил като обезщетение по чл.222 от КТ и с която неоснователно се бил обогатил за сметка на дружеството.
С Решение постановено по гр.д. № 111/2021г. по описа на РС – К. бил отхвърлен иска, предявен „К.“ АД, представлявано от В. И. П. срещу подс.Г.
Д. Т.. В мотивите на съда е отбелязано, че предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД е заведен след приключило с влязло в сила решение между същите страни друго гражданско дело № 234/2020г. по което настоящият ищец е осъден да заплати на ответника сума в размер на 3 389,28 лв., дължима на осн. чл.222 ал.3 от КТ, т.е. налице е сила на присъдено нещо. В хода на производството по гражданското дело била назначена и извършена съдебно - графическа експертиза, която изследвала подписите положени в тефтерче, предоставено от ответника Г. Д. Т.. Съгласно заключението на вещото лице подписите в представеното тефтерче не били положени от В. И. П. – т.е., установени били и други манипулации на отразеното в конкретното тефтерче.
С оглед изложеното, правилно с процесната присъда районният съд е приел, че не са налице елементите на обективната страна на престъплението „клевета“, като въззивната инстанция напълно споделя изложените мотиви по следните съображения:
При дела, образувани по тъжба на пострадалия правната квалификация на деянието се определя от съда. Дори и в тъжбата да са посочени нормативни разпоредби, те не са обвързващи за съда. Правилно и в изпълнение на указанията, дадени с Решение № 79 от 05.12.2022г., постановено по в.н.ч.х.д. № 214/2022г. по описа на ОС – Д. при новото 4 разглеждане на делото районният съд е дал правна квалификация на деянието в разпореждането за даване ход на тъжбата и насрочване на първото открито съдебно заседание. По този начин са били защитени процесуалните права на подсъдимия, предоставяйки му възможност да организира адекватно и пълноценно защитата си съобразно на повдигнатото обвинение.
Що се касае до обективната страна на фактическия състав:
Изпълнителното деяние на престъплението клевета е уредено от законодателя в две основни форми – разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия или приписването му на неизвършено от него престъпление.
Правната теория приема, че за да е налице клевета, деецът следва да разгласи обективно позорящи неистински обстоятелства за пострадалия, респективно да му припише престъпление, за което деецът знае, че не е извършено. Необходимо е още, изнесените твърдения да бъдат с конкретно съдържание, да носят информация за точно определено обстоятелство или явление, както и тази информация да е насочена от дееца към личността на пострадалия. Същевременно от обхвата на клеветата следва да се изключат общи съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се поставят в отношение с конкретни факти и деяния на дадено лице, което да се счете за засегнато от тях. Не е налице клевета, когато е изразено мнение или оценка, тъй като те не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на клевета и не са елемент от престъпление. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че изречените от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, за което се отнасят, да съзнава, че те могат да бъдат възприети от адресата.
/Решение № 518 от 3.07.2023 г. на СГС по в.н.ч.х.д. № 5357/2022г./ Безспорно, подсъдимият е използвал различни словоформи на глагола „лъжа“, който според тълковния речник означава говорене на неистини, като това подсъдимият е сторил, представяйки пред съда своето лично възприятие за действителността, свързана с неизплатените от страна на тъжителя дължими трудови възнаграждения. Също така, безспорно по делото е установено, че тъжителят действително е забавял изплащането на трудовите възнаграждения на работниците, като многократно е обещавал да ги изплати, но на практика не ги е изплащал, като тези обстоятелства са потвърдени от показанията на разпитани свидетели Ц.Е. и А.Х. които са били 5 кредитирани от районния съд като непротиворечиви, безпристрастни и отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. Правилно първоинстанционният съд е приел, че употребените изрази от подсъдимия не съдържат твърдение и не разгласяват никаква информация за определени обстоятелства свързани с личността на тъжителя, поради което обективно не би могло да им се припише престъпление. Употребените изрази представляват оценъчно съждение и представляват собственото му възприятие и тълкувание, като начинът на мислене не може да бъде криминализиран, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат на доказване. В този смисъл е и константната съдебна практика.
Следователно, в случая не са налице елементите от обективната страна на фактическия състав на престъплението „клевета“, за което именно е повдигнато обвинение на подсъдимия по силата на депозираната пред съда тъжба. Обстоятелствата, които подсъдимият е споделил в хода на по гр.д. № 111/2021г. по описа на РС – К. във връзка с отношенията си с тъжителя са установени като обективни и истинни.
Фактическата обстановка, РС - К. е установил, след внимателен анализ на всички събрани и проверени по надлежния процесуален ред доказателствени материали, както и приобщените към делото, по предвидения процесуален ред писмени доказателства и при спазване на процесуалните изисквания за събирането и проверката им. Събраните доказателствени материали са взаимно допълващи се и установяват по несъмнен начин релевантните за отговорността на подсъдимия обстоятелства. Изводите на КвРС, настоящият съдебен състав приема за установени на базата на събрания по делото доказателствен материал във вид на обясненията на подсъдимия, показанията на тъжителя, свидетелите и всички други писмени доказателства. Въз основа на събраните доказателства в първата инстанция Окръжният съд намира, че направените фактически изводи са правилни.
Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de4183c6-72b1-47e4-a6dc-1e1e2306c28b