Решение № 17271 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17271 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20251110142169 по описа за 2025 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

08.09.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 42169 по описа за 2025 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „.........” ЕООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. ......., партер, представлявано от управителя Б И Н, против В. Л. П., с ЕГН **********, от гр. ........., за установяване по отношение на ответника, че В. Л. П. дължи на ищеца сумата от 2 000 лв., представляваща главница, дължима по Договор за кредит № ....... от 27.06.2024 г., сумата от 494,91 лв. - договорна лихва за периода от 27.06.2024 г. до 24.03.2025 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 27.06.2024 г. сключил с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние № ....... въз основа на информация, предоставена на сайта на ищеца, при общи условия. След попълване на формуляра за предоставяне на кредит от разстояние и деклариране на съгласие с общите условия ответникът получил имейл с подробна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния акаунт в сайта. На посочения от ответника мобилен телефон последният бил уведомен за условията на договора и същият потвърдил волята си за сключването му. По силата на сключения между страните договор ищецът предоставил на ответника кредит в размер от 2 000 лв. Твърди, че задължението по процесния договор било разсрочено на 24 броя вноски за периода от 27.07.2024 г. до 17.06.2026 г., първите 23 от които в размер на 83,33 лв. и последната в размер на 83,41 лв. При сключване на договора била уговорена лихва в размер на 40,15 %, като вземането за лихва за периода от 27.06.2021 г. до 24.03.2024 г. било в размер на 494,91 лв. Излага твърдения, че ответникът не е погасил дължимите суми по договора за кредит независимо от положените от ищеца усилия за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, ответникът не изпълнил задълженията си по договора. По повод на подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано гр.д. № 23374/2025 г. по описа на СРС, 155 състав. С оглед на дадени от съда указания ищецът предявява исковата си претенция. Излага подробни съображения. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. Л. П..

В съдебно заседание ответникът оспорва сключения между страните договор като нищожен с оглед на включените клаузи за неустойка.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във 2 връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 5, ал. 9-13 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 23374/2025 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 30.04.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която В. Л. П., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на „.........” ЕООД сумата от 2 000 лв. - главница по Договор за кредит № ....... от 27.06.2024 г., сумата от 494,91 лв. - договорна лихва за периода от 27.06.2021 г. до 24.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 92,45 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 42,45 лв. – платена държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено възражение от длъжника и дадени от съда указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК, в предвидения едномесечен срок „.........” ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК. Същевременно съдът констатира, че с подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК заявителят е претендирал договорна лихва за периода от 27.06.2024 г. до 24.03.2025 г., както и че заявлението е било подадено на 27.06.2024 г., като в издадената заповед е допусната очевидна фактическа грешка.

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за предоставяне на кредит № ....... от 27.06.2024 г. се установява, че „.........” ЕООД е предоставило на В. Л. П. кредит в размер на 2000 лв., като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 17.06.2026 г. на 24 погасителни вноски, включващи главница и лихва, като при предоставяне на предвиденото в договора обезпечение погасителната вноска се формира от главница и лихва, при която размерът на погасяваната главница е 83,33 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 4, ал. 3, т. 1 от договора, а при непредставяне на обезпечение погасителната вноска се формира от главница, лихва и неустойка, при която размерът на погасителната вноска е 83,33 лв., размерът на неустойката е 173,58 лв., а лихвата – в размер, посочен в чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора. Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия. От представения заверен препис от платежно нареждане от 27.06.2024 г. се установява, че на посочената дата сумата от 2 000 лв. е била преведена по сметка на ищеца с основание: договор за заем № ........ От представения по делото заверен препис от покана от 04.04.2025 г., изпратена от ищеца до ответника, се установява, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.

От постъпилата по делото справка от „.......“ АД се установява, че на 27.06.2024 г. по сметка на ответника е постъпил превод с наредител „.........“ ООД с основание на превода: договор за заем № ........

Като доказателство по делото е приета електронна кореспонденция между страните, както и сключения договор и общите условия към него на електронен носител, чието 3 съдържание е било установено в открито съдебно заседание в присъствие на системен администратор при СРС и в присъствието на процесуалните представители на страните.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на кредит № ....... от 27.06.2024 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. По делото е безспорно установено, че предоставеният кредит в размер на 2 000 лв. е бил преведен по сметка на ответника на 27.06.2024 г. Спори се за наличието на неравноправни клаузи в договора и недължимост на претендирани суми.

От представения по делото договор на електронен носител и на хартиен носител се установява, че същият е сключен в изискуемата по закон форма, като е подписан от ответника чрез платформа, като в договора са посочени конкретните условия, вида на кредита и погасителния план с определен падеж на всяка една от дължимите вноски, както и от общи условия към договора.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно чл. 2, т. 2 от договора от 27.06.2024 г. същият е сключен като срочен, крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 17.06.2026 г. Към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 26.04.2025 г. не е изтекъл крайният срок за погасяване на задължението. Излагат се твърдения за прекратяване на договора и настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Съобразно с чл. 8, ал. 1 от процесния договор при забава в плащането на две погасителни вноски от потребител, страните се съгласяват, че предсрочна изискуемост може да бъде обявена с изпращане на волеизявление от кредитора на електронната поща, посочена от потребителя, съгласно чл. 1, ал. 2 от договора.

Кредиторът може да търси от потребителя-длъжник предсрочно изпълнение при условията на чл. 71 от ЗЗД. Условия за настъпване на предсрочната изискуемост са настъпила неплатежоспособност на длъжника, намаляване на обезпеченията или недаване на обещаните обезпечения. В конкретния случай по делото не беше доказано настъпване на някое от посочените условия за настъпване на предсрочна изискуемост. Съобразно с практиката на СЕС, и по-специално на решение от 21.02.2013 г. по С-472/11, съдът намира, 4 че клаузата на чл. 8, ал. 1 от договора е неравноправна, тъй като кредиторът в случая ще получи целия ресурс по кредита заедно с възнаграждение за ползване години наред, без такова ползване да е налице. Отделно от това следва да се посочи, че длъжникът следва да бъде уведомен от кредитора в случай на обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил покана до ответника за заплащане на дължимите суми, като със същата е обявило вземането за предсрочно изискуемо. Съдът намира, че по делото ищецът не доказа момента на връчване на поканата, изпратена до ответника, с която вземането е било обявено за предсрочно изискуемо съобразно с разпределената доказателствена тежест по реда на чл.

154 от ГПК. Само за пълнота следва да се посочи, че за договора за потребителски кредит, макар и уреден от специален закон, важат и общите правила на ЗЗД, уреждащи момента на уведомяване. По отношение на договорните отношения действащият ЗЗД, както и ЗПК възприемат теорията на получаването. Следователно изявлението на ищеца за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо се счита узнато от длъжника от момента на получаване на съобщението за това. По настоящото дело не само не беше доказано кога ответникът е узнал за отправено изявление

Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че клаузата на чл. 8, ал. 1 от процесния договор е неравноправна.

Същевременно съдът не може да не съобрази задължителната практика на ВКС, а именно: ТР № 8 от 08.04.2019 г. по тълк.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно с което дори да не е обявена предсрочната изискуемост на длъжника преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, искът може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене. Към последната дата е настъпил падежът и на 22-рата дължима вноска – 18.04.2026 г., като не е настъпил падежът на последните две погасителни вноски.

Ето защо и исковата претенция за заплащане на дължимата главница се явява основателен.

По отношение на размера на дължимата главница, съдът ще изложи мотиви след изследване на клаузите от договора, въз основа на които са начислени такси, неустойки и обезщетение за забава при прилагане на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК.

По отношение на претенцията за присъждане на сумата от 494,91 лв. - договорна лихва за периода от 27.06.2024 г. до 24.03.2025 г., съдът намира следното: