Решение № 6304 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6304 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110147490 по описа за 2021 година

КР. Г. КР. в качеството му ЕТ „Кристин 2010 - К.К.” е предявил срещу „Л. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за следните суми:

-сумата от 1000 евро, предявен като частичен иск от 8874,71 евро - платена без основание неустойка за забава /наказателна лихва/ по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба -16.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата;

-сумата от 1000 евро като, предявен като частичен иск от 2982,35 евро - платена без основание договорна /редовна/ лихва по договор за заем, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 27.09.2017г. в качеството си на едноличен търговец и поради затруднения на фирмата му, сключил с ответника „Л. /с предишно наименование „Т. и „Л./ договор за заем с клиентски номер № . за сумата от 25 000 евро. К.К. подписал договора като солидарен длъжник в качеството му на физическо лице и като ипотекарен длъжник, като обезпечил заема чрез ипотека на собствения ми имот - апартамент 45, находящ се в гр. С..

Плащал редовно погасителните вноски до месец февруари 2018г., след което, считано от месец март 2018г. преустановил плащанията. За да погаси заема си, на 11.07.2018г. подписал предварителен договор за продажба на апартамента си, а впоследствие и окончателен такъв, при което купувачът на имота, съгласно уговорките, превел по сметка на дружеството сумата от 53 377 лева или 27 291,22 евро.

Ищецът твърди, че по така сключения договор е заплатил договорна /редовна/ лихва в размер на 8148,35 евро, от които 2982,35 евро без основание, поради нищожност на 1 клаузата за лихва в размер на 33 % годишно, както и сумата от 8874,71 евро - заплатена наказателна лихва без основание поради нищожност на клаузата за наказателна лихва. Като основание за нищожност на клаузата за уговорена договорна лихва в чл. 2.3 от договора за заем, ищецът сочи противоречие е добрите нрави и морала по смисъла на чл. 26 ЗЗД, поради прекомерност на уговорения размер от 33 %, който надхвърлял двукратния размера на законната лихва. Този размер значително надхвърлял нормалния и справедлив размер на възнаграждението на кредитора, като не било отчетено наличието на обезпечение. В допълнение, ищецът счита за нищожна и уговорката относно начина на заплащане на лихвата поради нарушение на добрите нрави.

Нищожността на уговорената в чл. 2.3 от неустойка за забава /наказателна лихва/ ищецът сочи също накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ЗЗД, доколкото същата била извън присъщите й обезпечителна и санкционна функция, а имала за цел предоставянето на допълнително възнаграждение на кредитора, което противоречало на принципите на справедливост и чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит. Този доводи ищецът мотивира с приложението на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковете. Твърди, че договорът за заем е целеви за посрещане на търговски нужди, същият е сключен с едноличния търговец, поради което и по отношение на него не намират приложение нормите на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. Излага доводи за приложимост на Търговския закон, алтернативно на нормите на ЗЗД в частта, касаеща уговорената възнаградителна лихва. Обръща внимание, че чл. 2.3 от договора предвижда при предсрочно погасяване на заема връщане на заплатената лихва по чл. 2.3, б. „а” и б. „б”, с което извежда добросъвестност от страна на заемодателя. Излага, че уговорената неустойка при неплащане по чл. 2.3 от договора, не излиза извън присъщите й превантивни функции, поради което и не се явява противоречаща на добрите нрави.

Позовава се на съдебна практика в тази насока. Моли исковете по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Моли за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, намира следното:

По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже пълно и главно факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В този смисъл - Р 13/12г. т.д. 15/10г. II т.о. на ВКС.

Страните по делото не спорят, а и от представените по делото доказателства се 2 установява, че на 21.07.2017г. между „Т. в качеството му на „заемодател” /сегашно наименование „Л./ и Е.” в качеството му на „заемател” бил сключен договор за заем с клиентски № ., по силата на който на заемателя била предоставена сумата от 25 000 евро.

Страна по договора в качеството му на „солидарен длъжник” и „ипотекарен длъжник” бил и КР. Г. КР., който съгласно чл. 4.1 от договора, като обезпечение на заема ипотекирал собствения си недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 45, с идентификатор ., находящ се в гр. С..

Посочените по-горе обстоятелства се установяват от приобщения по делото договор за заем, който не се оспорва от страните, поради което съдът го кредитира изцяло.

От извършена служебна справка по партидата на „Л. с ЕИК 203217465, се установява, че дружеството е имало предишни наименования „Л. и „Т..

Условията на сключване на договора, също се установяват от неговото съдържание, като съдът ще изведе релевантните от тях и относими към релевантните спорни въпроси, които на практика са правни такива, а не по фактите.

Така, видно от съдържанието на договора, в същия изрично е посочено, че Е.” е страна по договора като заемополучател в качеството си на търговец.

Видно от т. 2.1, б. „б” от договор – в него са описани следните поетапни и последователни цели, за които ще служи отпуснатия заем:

-първи етап – сумата от 1063,96 лева, която е предназначена по следния начин: 120 лева се превеждат по сметка „Я. за извършване на експертна оценка на имуществото на кредополучателя; сумата от 209,40 лева се предоставят на Нотариус М. за изплащане на разноските по нотариалното удостоверяване на подписите на страните по договора; 895,54 евро се предоставят на заемополучателя по негова сметка.

-втори етап – сумата от 640,19 лева служи за погасяване на задължения на КР. Г. КР. по изпълнително дело № 20117830400296 и се изплащат по сметка на ЧСИ И.;

-трети етап – сумата от 7 460,59 лева служи за погасяване на задължения на КР. Г.

КР. по изпълнително дело № 20108530400797/2010г. и се изплащат по сметка на ЧСИ А., с цел заличаване на вписаната възбрана върху имота, който е предоставен за обезпечение;

-четвърти етап – сумата от 3833,64 лева служи за погасяване на задълженията на КР.

Г. КР. по изпълнително дело № 2013844040129 и се изплаща по сметка на ЧСИ С. с цел заличаване на вписаната възбрана върху имота, който е предоставен за обезпечение;

-пети етап – сумата от 42,68 евро се изплаща по сметка на застрахователна компания „У., която застраховка касае имуществото, служещо като обезпечение на заема, и която застраховка се сключва за една година.

Съгласно следващите уговорки – след погасяване на задълженията, описани по-горе, и учредяване на първа по ред ипотека в полза на заемодателя, и след като е удостоверено, че върху имота, предоставен като обезпечение, няма други вещни тежести с приоритет преди същата ипотека, остатъкът от опусната сума се превежда по сметка на Заемополучателя за оборотни средства.

3

Съгласно чл. 2.3, б. „а” и б. „б” от договора – заемополучателят дължи на заемодателя фиксирана лихва в размер на 33 % на година върху усвоената и непогасена част от главницата на предоставения заем. Лихвата: се начислява ежемесечно върху неизплатената главница по заема за периода от деня, следващ датата на получаване на заема, до датата на пълното изплащане на главницата по заема; се изчислява на месечна база 1/12 част от годишния размер на месец и се дължи в пълен размер от започване на месеца, в който падежира; се дължи и изплаща по реда, предвиден в чл. 2.4 и Погасителния план /Приложение 1/ към договора. Страните се разбират, че в случай на неизпълнение се начисляват допълнителни неустойки, такси и разноски. Страните се разбират, че лихвата се начислява на реално дължимата и неизплатена главница и при липса на погасително плащане по главницата на заема, лихвата не намалява за следващите периоди, както е по Погасителен план.

Съгласно чл. 2.3, б. „с” от договора – в случай, че заемополучателят не изпълни което и да е задължение по този Договор на съответната дата на падеж, както и при предсрочна изискуемост, на кредита, същият дължи неустойка за забава в размер на 0,23 % върху сбора от цялата непогасена част на предоставения заем и натрупалата се до момента договорна лихва за всеки ден, считано от датата на падежа на дължимото плащане до момента на окончателното погасяване на всички просрочени дължими суми.

Съгласно чл. 2.3, б. „d” – неустойката за забава се начислява от деня, следващ падежа на съответното задължение до деня на пълното му погасяване и се изчислява на база реално изминали дни.

Съгласно чл. 2.3, б. „h” – в случай, че до пълно погасяване на цялото задължение по договора заемополучателят коректно е изпълнявал всичките се задължения до съответната дата на падеж, без да е просрочил имуществени или неимуществени задължения и заемът е бил винаги Редовен, заемодателят дължи връщане на 30 % от цялата сума на изплатената по договора лихва по смисъла на чл. 2.3, б. „а” и б. „б”.

Съгласно чл. 2.3, б. „i” – при пълно предсрочно погасяване от страна на заемополучателя, извършено в срок 90 дни от датата на подписване на договора, и в случай, че до пълното погасяване заемополучателят коректно е изпълнявал всичките се задължения до съответната дата на падеж, без да е просрочил имуществени или неимуществени задължения и заемът е бил винаги Редовен, заемодателят възстановява цялата платена до момента лихва по смисъла на чл. 2.3, б. „а” и б. „б”.

Съгласно чл. 2.4 от договора – срокът за погасяване на заема бил до 72 месеца, считано от датата на сключване на договора в съответствие с погасителния план към него /Приложение 1/.

Най-сетне, видно от представените от ищеца предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот и нотариален акт № ., том II, рег. № .г., през месец юли 2018г.

КР. Г. КР. е продал собствения си недвижим имот – апартамент № 45, с идентификатор ., находящ се в гр. С., на трето лице Г. за сумата от 52 000 евро, като съгласно отразеното в т.

4

VIII от нотариалния акт – страните по него са се уговорили продавачът да погаси изцяло задължението си към „Л. /с предходно наименование „Н. и сегашно наименование „Л./, обезпечено с договорна ипотека том 23, акт 149/2017г. в полза на „Л. и да предприеме действие по заличаване на описаната ипотека по отношение на недвижимия имот.

На следващо място, видно от представеното от ищеца удостоверение изх. № 423/16.07.2018г., изходящо от ответника, последният е удостоверил, че към дата 27.07.2018г. непогасените задължения по процесния договор за заем, са били както следва: 23 563,48 евро – главница; 545,63 евро – редовна лихва; 250,00 евро – заличаване на ипотека; 2932,06 евро – такса съгласно т. 2.4, б. „е”, т. ii, или общо дължима сума 27291,17 евро.

По делото не се спори, че процесният заем е бил погасен от част от продажната цена на имотекирания имот.

Разглежданите до тук доказателства, както и фактите, които се установяват от тях не се спорни между страните.

Всъщност спорните въпроси касаят правото, а не фактите, като тези спорни въпроси съдът ще разгледа по-долу в изложението си.