Акт № 779 от 04.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 779 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Даниела Борисова

Членове:Милен Михайлов

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора Г. К. Г. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100604071 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда от 27.02.2025 г., постановена от СРС, НО, 106-ти състав по НОХД № 14253 по описа на СРС за 2020 г., Съдът е признал подсъдимия Н. Й.

П. за НЕВИНЕН в това, че на неустановена дата през пролетта на 2019 г., в гр.

София, кв. „Малашевци“, на територията на битпазар извършил действия /опипал я по гърдите, сложил ръката й на половия си член и я накарал да ****/ с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст — Г. П. П., родена на **** г. - престъпление по чл. 149, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 304 НПК го е ОПРАВДАЛ изцяло по повдигнатото му обвинение. Присъдата е подписана с Особено мнение от председателя на съдебния състав.

Срещу така постановената Присъда е постъпил Протест от прокурор при СРП в който се прави искане същата да бъде отменена, като неправилна и да се постанови нова с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Постъпило е и Допълнение към протеста на СРП в което се сочи, че действително в показанията на пострадалото лице съществуват противоречия, но същите се дължали на естеството на делото и на психологическото развитие на пострадалото лице. Прокурорът се позовава в тази връзка и на изслушаните експертизи по делото. Сочи се, че не следва да се приема, че от 1 страна на пострадалата е действано с користни цели, като в тази връзка се прави анализ на доказателствата. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.

Постъпила е и Въззивна жалба от адв. Р. Е. П. от САК, повереник на Г.

П. П. в която се сочи, че Присъдата на СРС е неправилна и се моли за отмяна на същата и признаване на подсъдимия за виновен.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба в което се прави разбор на доказателствата и се изразява несъгласие с мотивите на мнозинството от съдебния състав, позоваващо се на комплексната СППЕ, като се сочи, че същата страдала от сериозни методологични дефицити, които компрометират крайните изводи на експертите. Акцентира се върху отношенията между пострадалата, която е била лице под 14 години със съответните особености и подсъдимия, като се сочи, че той е действал манипулативно. Допълнително се изразява солидарност с Особеното мнение на председателя на съдебния състав. В заключение отново се иска отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен.

В проведено на 09.07.2026г. разпоредително заседание въззивният съд прецени, че за изясняване на обективната истина по делото не е необходимо провеждането на допълните разпити или събиране на нови писмени доказателства, освен актуална справка за съдимост на подсъдимото лице.

В хода на съдебните прения представителят на СГП поддържа подадения протест и допълнението към него. Намира постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна, с оглед на което моли съдът да признае подс. П. за виновен по повдигнатото му обвинение.

Повереникът на частната обвинителка в лицето на адв. Д. подкрепя позицията на прокурора, като на сой ред моли съдът да отмени присъдата на СРС и да наложи на подсъдимия предвиденото в закона наказание.

Защитата на подсъдимия в лицето на адв. С. моли съдът да остави протеста и жалбата без уважение, като потвърди атакуваната присъда.

В правото си на лична защита подсъдимият П. изразява съгласие в казаното от защитника си, като добавя, че трудно говори и няма какво да каже допълнително.

В правото си на последна дума подсъдимото лице моли съдебният състав да потвърди присъдата на СРС. Пояснява, че е с три инсулта, два от които е получил по време на делото, като е на 81 години и не може да говори.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивните протест и жалба и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът и жалбата са депозирани в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирани лица, поради което се явяват 2 процесуално допустими. Поради това изложените в тях възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, е правилно установена, изградена въз основа на анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. При това мнозинството от съдебния състав, при установяване на правно-релевантните факти, не е възприело превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимият Н. Й. П. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, пенсионер, неосъждан, постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, с ЕГН **********.

Пострадалата Г. П. и подсъдимият Н. Й. П. (с прякор „К.“) се познавали от дълго време, тъй като последният живее в нейния квартал - гр. София, ж.к.

****.

На неустановена дата, в периода от 24.10.2018 г. до ранната пролет на 2019 г., към който момент Г. П. вече била навършила тринадесет годишна възраст, подсъдимият Н. Й. П. я поканил в дома си под предлог, че има нужда от помощ за настройване на компютъра си. Когато момичето отишло в жилището, подсъдимият я завел първоначално в кухнята, където й предложил алкохол, а след това и в съседна стая, за да разгледа неговите костюми на фокусник. Впоследствие започнал да я прегръща, целунал я по устните, опипвал я по гърдите и тялото върху самите дрехи. Пострадалата не се възпротивила, като осъществените спрямо нея действия не били съпроводени с принуда. Когато се прибрала вкъщи споделила с родителите си, че е била в дома на подсъдимия, за да оправи компютъра му. След този случай, Н. Й. П. продължил да поддържа връзка с Г. П., като си общували по телефона и се виждали и на живо. Той я чакал след училище, возил я в колата си, купувал храна, напитки и цигари, като по време на тези срещи той я прегръщал, държал за ръка и я докосвал по крака.

На 30 април 2019 г. в София, докато св. Г. П. се прибирала от училище със своя съученичка - свидетелката А.Н., подс. Н. Й. П. я видял и повикал в колата си, за да поговорят. Вътре, на предната седалка до шофьорското място се возела друга жена - свидетелката М.Б.. По пътя св. Б. забелязала, че подсъдимият и Г. П. си говорели свободно и момичето дори се обръщало към подсъдимия по малко име „Н.“. След като св. Б. слязла от автомобила, в близост до ул. „Бяло море“, свидетелката Г. П. се преместила от задната седалка и седнала на пасажерското място до подсъдимия. Подсъдимият закарал момичето до бившия автополигон в кв. „Малашевци“, където останали да разговарят. Там той предложил да подари мобилен телефон „Айфон“ и тя приела, след което я завел на сладкарница. Когато се прибрала 3 вкъщи същия ден, св. Г. П. веднага се похвалила на родителите си – свидетелите М. и П. П.и, че подсъдимият й е обещал да закупи телефон.

Комуникацията между подсъдимото лице и пострадалата продължила и след това. При една от следващите им срещи подс. П. показал телефона, но й заявил, че няма да го даде на нея, а ще го подари на собствената си дъщеря – св. Д. П.. Това обстоятелство ядосало св. Г. П. и тя се почувствала измамена.

Повече от месец след случката в „Малашевци“, по време на семейна разходка в „Кремиковци“ св. Г. П. казала на родителите си, че е имала орален сексуален контакт с подс. П.. На 11 юни 2019 г. свидетелката П. и баща (св.

П. П.) посетили сградата на 5 РУ СДВР, като бащата подал жалба за извършени принудителни блудствени действия с дъщеря му, а в първоначалния разговор с полицаите момичето дори заявило, че е било изнасилено. Малко след това обаче, при официалния разпит с оперативния работник св. О.Г., св. Г. П. напълно сменила версията си и заявила, че с подс.Н. са имали единствено доброволен орален секс в кв. „Малашевци“.

Впоследствие пострадалата Г. П. споделила със своята съученичка - свидетеля А.Н., че когато двете са се разделили на 30.04.2019 г. и се е качила в автомобила, подсъдимият насилствено я накарал да прави „интимни неща“; пред своята позната - свидетелят Ц.Д. заявила, че подсъдимият я закарал някъде с колата си, обарвал я, карал я да правят орален секс и й предлагал пари, а пред приятелката си - свидетеля Н.И. казала, че се водят дела и че е разстроена, тъй като подсъдимият й е направил „нещо лошо“.

Предвид познанството между подсъдимия и пострадалата, съдът счете за необходимо да изследва както характера и динамиката на взаимоотношенията между тях към инкриминираната дата, така и съответствието на застъпената от пострадалата П. версия с останалия събран по делото доказателствен материал, житейската им правдивост и вътрешна убедителност, произтичаща от последователността и логичността им. При анализа на преките и първични доказателства съдът използва и редицата събрани косвени и производни доказателства, които ще бъдат внимателно съпоставени с първичните такива, за да бъде установена обективната реалност към инкриминирания период. В правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно, че производни доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено с цел установяване на съществуването на първични такива, заместване на същите (когато последните не могат да бъдат събрани) или с цел проверка на вече събрани първични доказателства.

Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна относно познанството между пострадалата П. и подсъдимия Н. Й. П., обусловено от факта, че живеят в един и същи квартал, в непосредствена близост. Безспорно установено е и обстоятелството, че на инкриминираната дата пострадалата се е качила в автомобила на подсъдимия, в който вече е пътувала и св. Б., като впоследствие последната е напуснала превозното средство и в автомобила са останали само подсъдимия Н. Й. П. и св. П.. Най-съществените противоречия 4 в доказателствения материал касаят естеството и развитието на отношенията между св. П. и подсъдимия, в това число и извършване от страна на подсъдимия на действия по отношение на малолетната П. с цел да възбуди полово желание без съвкупление, след оставането им сами в колата и пристигането в „Малашевци“.

Спецификата на казуса поставя в центъра на доказателствената съвкупност информацията, получена чрез разпита на свидетелката П..

Настоящият състав, подобно на мнозинството от контролирания съд, подходи изключително внимателно към това гласно доказателствено средство. На първо място, защото като пострадала от престъплението, следва да бъде изключена по категоричен начин евентуална нейна заинтересованост и тенденциозност при депозиране на показания. Освен това, обстоятелство, което следва самостоятелно да бъде преценено, е младата възраст с характерните за тях възможни недооценъчност, внушаемост и зависимост.

Въпреки множеството събрани по делото доказателства, в съдържателен план единствено показанията на св. П. представляват източник на сведения за блудствени действия от страна на подс. Н. Й. П.. В принципен план не съществува пречка всички елементи от главния факт да бъдат изяснени с възможните доказателства и доказателствени средства, включително и само със свидетелски показания, доколкото съгласно изискванията на процесуалния закон доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена доказателствена сила. Предвидените в НПК способи за установяването на факти по делото са равностойни по своята доказателствена сила, стига да са събрани по реда, предвиден в НПК, както и ако са издържали проверката за достоверност.