Решение № 398 от 19.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330200624 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-1030-002736/ 05.06.2023 г., издадено от ВПД Началник Група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на Н. И. К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.05.2023 г. в 09,55 часа в град Пловдив на бул. „България“ – кръстовището с бул. „Васил Априлов“, жалбоподателката като водач на лек 1 автомобил БМВ 530 Д с рег. № ***, управлявала същото МПС, което било чужда собственост, без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката.

Тоест автомобилът нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 16.05.2023 г. , 09,55 часа.

С така посоченото, жалбоподател ката извършила нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Нарушението било установено от свид. Т., който на процесната дата, съвместно с колегата си изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателката АУАН № 967724, който бил подписан с отбелязване, че същата има възражения, като такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на актосъставителя, който заяви, че категорично поддържа заявеното в АУАН, като освен това и даде подробни сведения з а естеството на нарушението и механизма на установяването му. Показанията на актосъставителя се подкрепят изцяло и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и съответни помежду си, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.

От жалбоподателката не са представени доказателства, нито е твърдяно автомобилът да е имал сключена застраховка к ъ м часа на извършване на нарушението. Видно от изготвената справка в сайта на Гаранционен фонд, че към инкриминираната дата процесния автомобил е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ с начален час на покритие – 12,30 часа. От допълнително изисканата справка от Гаранционен фонд се установява, че процесният автомобил е имал сключена застрахова „Гражданска отговорност“ на 26.09.2022 г. полица № BG/02/122002853972 с начален момент на покритие 26.09.2022 г., 11,20 часа, която е била прекратена на 10.04.2023 г. в 00,00 часа, т.е. почти пет седмици преди извършване на процесното деяние. Всичко изложено води до извод за неоснователност на релевираните в обратна насока възражения от страна на жалбопадателката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 16.05.2023 г., а 2

НП - на 05.06.2023 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Противно на възраженията на жалбоподателката, п осочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност. Изрично е посочено, че жалбоподатеката не е собственик на автомобила, която впрочем не оспорва този факт. От приложената по преписката справка за собственост на автомобила се установява, че същият е собствен на Д.Д.Д.. В тази връзка предвид възраженията на жалбоподателката следва изрично да се отбележи, че непосочване на обстоятелствата чия собственост е процесния автомобил и до кога е била валидна Застраховката „Гражданска отговорност“ в никой случай не може да се третират като съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на санкционираното лице да разбере фактическите параметри на вмененото административно нарушение в пълнота. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че се санкционира поведението на жалбоподателката изразило се в управление на лек автомобил – чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверка, т.е към 16.05.2023 г. , 09,55 часа. Не е съставомерен признак и в този смисъл не се дължи изрично посочване на това до кога е била валидна застраховката.

Ето защо няма как да бъдат споделени и възраженията за противоречиво, неясно повдигнато обвинение, доколкото според жалбоподателката в случая се касаело за нарушение по чл. 638, ал. 1 ЗК.

Съгласно нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор;“.

Законодателят с тази разпоредба е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната отговорност ще съставлява административно нарушение, за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за собственика на моторното превозно средство – притежателят на превозното средство регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на 3 автомобилистите, както е видно и от цитираната разпоредба на чл. 438 ал.1, т.1 КЗ, е насочено към собственика притежател на автомобила. Очевидно е, че процесните факти са изцяло различни от тези, които изисква разпоредбата на чл. 438, ал. 1, т. 1 КЗ, доколкото се касае за управление на автомобил чужда собственост за който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на праверката. Цитираната в тази връзка практика на Административен съд Стара Загора касае съвършено различен казус, при който обжалваното НП е било отменено поради противоречие в описанието съдържащо се в АУАН и това в НП, поради което и същата няма как да бъде преценявана като относима към настоящия случай.

В аспект на горното, по приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподател к а т а е извършила нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ.

От обективна страна на 16.05.2023 г. в 09,55 часа в гр. Пловдив, на бул.

„България“ – кръстовището с бул. „Васил Априлов“ жалбоподателк а т а е управлявала процесния лек автомобил - чужда собственост без за автомобила да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

На първо място, доказано е от показанията на актосъставителя авторството на деянието от страна на жалбоподател ката, която именно е управлявала автомобила, когато е спряна за проверка от контролните органи.

Същевременно от справката за собственост, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е Д.Д.. Следователно жалбоподателката е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.

Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката – 16.05.2023 г. 09,55 ч. , и във връзка с използването на процесното МПС с рег. № ***. Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен на лист 8 от делото и е приет като писмено доказателство , както и писмото от Гаранционен фонд, ведно с приложената към същото справка, находящи се на л. 19 – 21 от съд. дело, също приети като писмени доказателства. Фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ се изяснява още от показанията на свид. Т..

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ 4 на автомобилистите. От показанията на актосъставителя се доказа, че превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от показанията на свид. Т. се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние, както и авторството на същото.

Следователно, когато на 16.05.2023 г. в 09,55 часа жалбоподателката се е придвижвала в гр. Пловдив по пътищата, отворени за обществено ползване, с лек автомобил с рег. № ***, то никой застраховател не е носил застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на нарушението – в този смисъл Решение № 675 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д. № 210/2021 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 665 от 18.04.2022 г. по к. а. н. д. № 207/2022 г. на Административен съд – Пловдив. Това нарушение е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат.

От субективна страна деянието е извършено виновно. Към момента на осъществяването му жалбоподателката е съзнавала, че процесният автомобил е чужда собственост, както и че го е привела в движение, като боравейки с уредите му за управление, се е придвижвала по пътищата, отворени за обществено ползване. По отношение на липсата на сключен и действащ договор за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за управляваното МПС следва отново да се подчертае, че в чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила.