Определение № 10078 от 13.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10078 гр. София, 13.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110139484 по описа за 2025 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Г. З. Г. e предявил срещу ЗК „Лев Инс” АД осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от 12000 лв. (понастоящем 6135,50 евро), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и страдания), настъпили от застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие (ПТП), настъпило на 03.03.2025 г., в гр.

София, в района на кръстовището на /...................................../, причинено виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, сумата от 117,30 лв. (понастоящем 59,97 евро), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (сторени разходи за лечение), настъпили от описаното по - горе застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху горните суми от 01.04.2025 г.

(датата, на която ищецът е сезирал застрахователя, чрез подаване на официална писмена претенция за изплащане на обезщетение по реда на чл.

380 от КЗ) до окончателното изплащане на всяка от тях.

Ищецът твърди, че на 03.03.2025 г. в гр. София е настъпило ПТП на кръстовището на /...................................../. Поддържа, че микробус, марка „............“, управляван от Л. Г., гражданската отговорност на когото при управление на горния микробус към 03.03.2025 г. е била застрахована от ответника, е преминал на забраняващ червен сигнал на светофара, удряйки лекия автомобил на ищеца, който се е движил на зелен сигнал на светофарната уредба. Излага доводи, че виновният водач грубо е нарушил правилата за движение, включително задълженията да не създава опасност за участниците, да съобразява поведението си със светлинните сигнали и да контролира непрекъснато превозното средство. Излага твърдения, че вината на горния водач се доказва от съставен Констативен протокол за ПТП № К-97, в който са 1 описани причините за инцидента, като по случая е образувано и досъдебно производство. Посочва, че непосредствено след инцидента ищецът е диагностициран с контузия на долната част на гърба, таза и гръдния кош, като впоследствие са установени мозъчно сътресение и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб. Подчертава, че е преживял силен стрес, уплаха, безпокойство, нарушен сън и кошмари, както и интензивни болки, замайване, гадене и повръщане, изискващи режим на покой и прием на лекарства. Твърди, че получените вследствие ПТП травми са довели до невъзможност за пълноценен социален, семеен и трудов живот, като ищецът е бил зависим от помощта на близките си за обикновени битови нужди. Поддържа, че е извършил разходи за медицински прегледи, рентгенографии и лекарства, направени във връзка с лечението на травмите от ПТП. Сочи, че към датата на ПТП виновният автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, като следвайки процедурата по чл. 380 от КЗ, на 01.04.2025 г. е подал писмена претенция до застрахователя, но последният не се е произнесъл в законовия тримесечен срок по чл. 496 от КЗ, поради което претендира горните вземания в настоящото производство.

В срока за отговор ответникът твърди, че водачът, гражданската отговорност на когото е застраховал, е управлявал специализиран автомобил – линейка, който се е движил с включена светлинна и звукова сигнализация.

Поддържа, че основната причина за инцидента е поведението на самия ищец.

Твърди се, че той е нарушил чл. 104, ал. 1 от ЗДвП, според който при приближаване на автомобил със специален режим на движение, останалите водачи са длъжни да освободят място и при нужда да спрат. Сочи, че ищецът е имал обективната възможност да чуе сирената отдалеч и да възприеме опасността, независимо че се е движил на зелен сигнал на светофара. Вместо да спре, той е навлязъл в кръстовището, препречил е пътя на линейката и е предизвикал удара, който водачът на линейката не е могъл да избегне.

Подчертава се, че по случая все още тече досъдебно производство и няма краен акт, който да установява безспорно вината за произшествието. Изцяло оспорва твърденията за медикобиологичния характер на уврежданията.

Твърди се, че по делото няма данни за мозъчно сътресение, а медицинските документи сочат само болки в лакътя и лумбалната област. Намира, твърденията за психологически травми и стрес за недоказани, тъй като ищецът не е представил документи от специализирани прегледи, установяващи психически изменения. Смята, че ищецът е напълно възстановен и оспорва твърдението, че той е изпитвал постоянен дискомфорт или е бил зависим от грижите на близките си. Оспорва претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди от 12 000 лв., като завишено, 2 прекомерно, както и че не съответства на естеството на травмите и на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Навежда възражение за съпричиняване, с твърдение, че по време на инцидента ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, като именно неговата липса е позволила свободното движение на тялото му в купето, което е довело до сблъсък с детайли от интериора на автомобила. Сочи, че ако коланът е бил поставен, травмите изобщо не биха настъпили или биха били значително по-леки.

Оспорва и началната дата, от която се претендира лихвата, като посочва, че застрахователят изпада в забава едва след изтичане на законовите срокове по чл. 496 и чл. 497 от КЗ, а не от датата на първоначалното уведомяване. Прави искане за спиране на гражданското производство до приключване на образуваното наказателно производство, тъй като изходът от него има решаващо значение за установяване на вината.

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните неимуществени и имуществени вреди на претендираната стойност в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е била застрахована при ответника. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Във връзка с наведеното възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е да установи твърдяното от него поведение на увредения, което да е допринесло за настъпване на вредите.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че на 03.03.2025 г. в гр. София, на кръстовището на /...................................../, е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Тигуан“, управляван от ищеца и микробус „............ ................“, управляван от водач, гражданската отговорност на когото при управление на горния микробус е била застрахована от ответника.

Спорни между страните остават обстоятелствата относно противоправността и вината за настъпилото произшествие, какви вреди са причинени от ПТП и дали заплатеното от ответника обезщетение съответства на действителната стойност на горните вреди.

Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети по делото. Искането на ищеца за допускане изслушването на заключение по съдебни автотехническа и медицинска експертизи следва да бъде уважено, 3 доколкото цели установяване на относими по делото факти.

Искането на страните за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на по един свидетел също следва да бъде уважено, доколкото също цели установяване на относими по делото обстоятелства - състоянието на ищеца, преживените болки и страдания от последния, непосредствено след ПТП и към настоящия момент, както и за установяване на обстоятелствата около механизма на ПТП.

Искането на страните съдът служебно да изиска от СДВР и Софийска районна прокуратура цялото досъдебно производство (ДП № 11049/25 г. и пр. пр. № 3698/25 г.), за да се види резултатът от него, следва да бъде оставено без уважение, доколкото не се посочват конкретни документи, намиращи се в това производство които страните искат да бъдат приети по настоящото дело и тяхното значение за спора.

Искането за задължаване на ответника да представи застрахователната полица, валидна към датата на ПТП също следва да бъде оставено без уважение, доколкото наличието на правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ между водача, сочен от ищеца като делинквент, и ответника, към датата на ПТП е обявено за безспорно между страните обстоятелство.

Следва да бъде отхвърлено и искането на ответника за задължаване на неучастващото в делото лице „МБАЛ-Пирдоп“ АД да представи справка за това дали управляваният на 03.03.2025 г. в гр. София микробус - линейка с рег.

№/номер/ е бил на спешен адрес, превозвал ли е пациент и какъв е бил неговият маршрут, доколкото процедурата по чл. 192, ал. 1 ГПК изисква неучастващо в делото лице да упражнява фактическа власт върху конкретен съставен документ, имащ конкретно значение за спора, а не третото лице тепърва да следва да съставя такъв документ.

Същевременно на страните следва да бъде разяснена възможността да им бъдат издадени съдебни удостоверения, които да им послужат пред съответните структури, в които се намира документите, представляващи интерес за съответната страна.

Съдът установи, че наличието на досъдебно производство във връзка със случая не се явява предпоставка за спиране на делото, доколкото само наличието на разглеждано дело в съд, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора се явява такава предпоставка. Същевременно, по настоящото дело не е налице предпоставката в чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото престъпните обстоятелства следва да бъдат разкрити при разглеждането на гражданското дело, и от тяхното установяване да зависи изходът на гражданския спор, какъвто не е настоящия случай, доколкото към 4 момента на подаване на исковата молба досъдебното производство е било вече образувано. Затова и искането за спиране на настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.05.2026 г. от 10:25 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства относно състоянието на ищеца, преживените болки и страдания от последния, непосредствено след ПТП и към настоящия момент.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства относно механизма на ПТП.

ДОПУСКА изслушването на заключение по съдебна автотехническа експертиза със задачите, поставени в исковата молба, отговора на исковата молба, при депозит от страните, както следва: 130 евро, вносими от ищеца и 380 евро, вносими от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Й.Д.Й., адрес: /адрес/, тел. /номер/, специалност: транспортна техника и технологии; оценител на МПС.

ДОПУСКА изслушването на заключение по съдебно-медицинска експертиза със задачите, поставени в исковата молба и отговора на исковата молба, при депозит от страните, както следва: 260 евро, вносими от ищеца и 180 евро, вносими от ответника по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Т.Г.К., специалност медицина и съдебна медицина, вещо лице от Обединен списък на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ за съдебния район на СГС за 2026 г.