Решение № 41 от 15.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501578 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на Ж. Г. П.

-ответник по гр.д. № 2858 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 1522/07.07.2023 год. ,с което е уважен иска по чл. 45 вр.чл. 53 от ЗЗД на Ш. А. К. и ответниците Г. Г. и Ж. П. са осъдени да му заплатят сумата от 4000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди –болки ,страдания ,стрес ,унижение и неудобство ,претърпени в резултат на нанесен на 11.06.2021 г. в гр. Бургас ,к-с“Меден рудник „,пред СУ“Константин Петканов „побой и наранявания по лицето и главата ,като ответниците са осъдени да заплатят на ищеца и деловодни разноски в размер на 712,50 лв.

Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и необосновано ,при допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.

Подробно обсъждайки събраните по делото доказателства – а именно :

СМУ от 17.06.2021 г. на Отделение по съдебна медицина при УМБАЛБургас;свидетелските показания на сви. Н.К.-**** на ищеца,св. Д.Д.

/първоначален ответник /,св. П.А. – учител по физическо в процесното 1 училище ,отговорите по чл. 176 от ГПК на двамата ответници ;досъдебното производство по описа на 4 РУП при ОДМВР-Бургас ,образувано относно инцидента ;разпитите пред съдия на непълнолетните В. З. и Д. П. ,сведенията от Д.Д.;полицейска заповед за задържане на ищеца К. от 11.06.2021 г.,въззивникът счита ,че направените от районния съд изводи за основателност на исковата претенция са неправилни и необосновани ,както и че са допуснати процесуални нарушения ,а именно : неправилно и незаконосъобразно съдът е отменил собственото си определение за допускане до разпит в качеството им на свидетели на очевидците – ученичките В. З. и Д. П. ;освен това съдът е приобщил към доказателствения материал образуваното досъдебно производство ,но в мотивите си същото не е обсъждано и не са взети предвид приложените по него доказателства /напр. дадените сведения от ищеца пред съответния полицейски служител съществено се разминава с твърденията му в исковата молба ,налице са големи несъответствие и в показанията на свид. Н.К. ,както и тези на свид.

Д.Д. /;съдът не е обсъдил и направеното от страна на ответниците възражение за действия в състояние на неизбежна отбрана ;не се сочи и кои от свидетелските показания са кредитирани от съда и кои не ,нито пък мотивите за това .

С оглед на това се настоява въззивният съд да отстрани допуснатите нарушения ,като се призоват отново посочените свидетелки – В. З. и Д. П. на сочените адреси

Оспорва се и решението по същество ,като се излагат съображения за неговата неправилност .Сочи се ,че в случая ищецът е ангажирал писмено доказателство- медицинско удостоверение ,издадено 3 дни след инцидента относно нанесените му телесни увреждания ,но единствено неговата ***** – свид. К. твърди ,че тези увреждания са му причинени от ответниците .Самият ищец пред полицейските служители твърди ,че бил ударен от един мъж , а другите двама били отстрани .Счита се ,че не се установява по категоричен начин ответниците да са нанесли побой на ищеца,напротив – той е бил е бил нападателят и е бил агресивен .Въззивникът въобще не е има съприкосновение с ищеца .След като разбрал ,че скандалът е заради дъщерята на ищеца ,го успокоил и казал ,че нещата не се правят по този начин.Затова се счита ,че не се е установило ответниците да са причинили на ищеца 2 твърдяните вреди ,а при условията на евентуалност се настоява да се приеме ,че те са причинени в състояние на неизбежна отбрана .Отново се оспорва и размера на присъденото обезщетение ,като се счита същия за прекомерен.

Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него – постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло предявените искания като неоснователни и недоказани .

Въззивна жалба против решението в уважителната му част е подал и другия ответник по делото –Г. К. Г. ,като счита на първо място ,че първоинстанционното решение не отговаря на изискванията на чл. 236 ал. 2 ГПК –в него липсва ясно изложена фактическа обстановка ,липсва детайлен анализ на събраните в хода на производството доказателства ,включително и на приобщените материали ,достъпили от РП-Бургас –досъдебното производство и сочените преписки/най-малкото и поради наличието на изключителни противоречия между събраните в хода на съдебното дирене доказателства и данните в наказателното производство /.

Допуснати са процесуални нарушения и при самото събиране на доказателствата в първоинстанционното производство –отмяна на определението за допускане до разпит очевидците на инцидента-ученичките В. З. и Д. П. ,като по този начин по вина на съда е допусната пълна липса на баланс –доколкото на ищеца са били допуснати двама свидители , а на ответниците – само един .

Прави се подробен анализ на материалите в досъдебното производство ,по-специално показанията на разпитаните по него свидетели и тези ,дадени пред съда,които се разминават драстично според въззивника .Цитират се показанията на свид. К. и св.Д./който не е разпитван в досъдебното производство ,но е дал две собственоръчно изписани сведения /,като се прави извод ,че поради големите разминавания между дадените в досъдебното производство и пред съда обяснения от двамата свидетели ,като най-обективни следва да се ценят показанията на св. П.А. ,които подробно се анализират и се преразказват от въззивника .

Също се възразява против отхвърлянето на аргумента за действие при неизбежна отбрана /в случай ,че се приеме за доказано нанасянето на удари на ищеца от страна на ответника Г. –докалкото са налице множество данни за наличие на противоправно нападение от страна на ищеца над 3 непълнолетно момиче ,съпроводено не само с вербална ,но и с физическа агресия ,нещо повече – самият ответник Г. е бил обект на нападение /.

Също се моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се отхвърлят изцяло исковете .Също се настоява за разпит на свид. В. З. и Д.

П..

Въззивните жалби са допустими,подадени легитимирани лица против подлежащ на обжалване акт . от процесуално

В отговора си по чл. 263 от ГПК представителят на въззиваемата странаищеца я оспорва и счита ,че постановяване на атакуванато решение не са допуснати сочените нарушения .

Оспорва се искането за разпит на сочените свидетели ,като се подчертава ,че в съдебно заседание тези свидетелки са били заменени от друг посочен от ответниците свидетел .

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са искове с правно основание чл. 45 вр.чл. 53 от ЗЗД .

Твърдяло се е в исковата молба ,че на 11.06.2021 г. около 9,20-9,40 часа ищецът и *****та му Н.К. отишли до СУ“Константин Петканов „ да разговарят с една от съученичките на дъщеря им ,за която били уведомени от детето си ,че я тормози .Видели момичето пред училището и отишли при нея –Били приключили разговора ,когато двама ответници го нападатпървоначално единият ,а след това – и другият,кото се нахвърлили срещу него с юмруци о главата и лицето ,а след това – и двамата едновременно по лицето .Ищецът успял да се обади на тел. 112 и да съобщи ,че е нападнат.При стигнала полиция. В резултат на побоя получил кръвонанасяния по лявото око и горната устна,разкъсана контузна рана по брадата,силно кръвотечение в областта на лицето и брадата ,лявото око и горната устна са били подути.По време на побоя изпитвал силни болки в главата и лицето ,преживял стрес ,унижение и неудобство ,при което настоява за заплащане солидарно от ответниците на сумато от 8000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане .

Всъщност тази фактическа обстановка ,преповторена от показанията 4 на **** на ищеца – свид. К. ,е възприета изцяло от първоинстанционния съд ,който е направил извод ,че в случая е осъществен фактическият състов на непозволеното увреждане ,в резултат на извършените от ответниците противоправни действия –нанасянето на удари и телесни повреди/отоци по главата и рани на ищеца/,на същия са били причинени неимуществени вреди – болки и сттрадания от травмата ,които подлежат на обезщетяване ,което съдът е определил в размер на 4000 лв. ,заплатени солидарно от двамата ответници.

Провистенният съд е отхвърлил застъпената от процесуалите представители на ответниците теза за нействия при неизбежна отбрана ,като е приел ,че от представените по делото доказателства се опровергават твърденията за наличие на нападение от страна на ищеца ,което да е наложило отблъскване ,с цел защита от непосредствено противоправно нападение личността и правата на другиму чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

В тази връзка съдът е приел тезата на ищцовата страна ,че е имало разговор на висок тон ,но не и физическо нападение /съприкосновение от страна на ищеца К. ,за да съществува необходимост от неговото отблъскване .

Настоящият съдебен състав счита изводите на първоинстанционния съд за неправилни ,доколкото след анализа на всички събрани по делото доказателства/включително и тези събрани през въззивната инстанция / се установява по-различна фактическа обстановка от твърдяната от ищцовата страни и възприетата изцяло от районния съд :

Всъщност благодарение на събраните допълнителни гласни доказателства свид. Д. П. и В. З. е отстранено противоречието относно действителното поведение на всички лица ,участвали в конфликта ,както и стана ясно ,че разпитаните пред първата инстанция св.К. и Д.Д. в преобладаващата част от показанията са се различавали от действителната обстановка.

Установи се по целото ,че на 11.06.2021 г. около 9,30 ч. сутринта ******* Н. и Ш. К. отиват до СУ“Константин Петканов „ в ж.к.“Меден Рудник „ ,за да се саморазправят със съученичката на дъщеря си – **годишната В. З. .Срещат я в двора на училището ,заедно с приятелките й Д. П.

5 и Н.М..Първа ги приближава ***** Н.К. ,която хваща В. за косата и започва да я скубе и разпитва защо е тормозила дъщеря й.В същото време към тях идва и ищецът Ш. К. ,който казва на В.“На каква се правиш?“,“Защо тормозиш дъщеря ми ?“,изважда от джоба си слушалки за телефон,разпъва ги и ги притиска към гърлото на момичето ,започва да я души.

В това време ответникът Г. е бил пред двора на училището ,чакайки приятиля си – ответника П. .Чувайки високкия заплашителен тон на ищеца е отишъл при него и му казал да спре ,дръпнал го от момичето .При което ищецът К. го е нападнал и той се защитил .

По същото време пък свид. Д.Д. бил в автомобила си пред двора на училището и видял как К. притиска момичето към оградата .Излязал да се притече на помощ ,но бил изпреварен от ответника Г. .

Ученичката Д. П. се обажда на тел. 112 и след малко пристигат полицейските служители .

По време на инцидента свид. А. в качеството си на преподавател по физическо е станал непряк очевидец на инцидента

Тази именно фактическа обстановка е установено от цялостната преценка на събраните доказателства .И именно с оглед на тази обстановка настоящият съд счита

,че всъщност ответникът Г. е прекратил осъщественото от ищеца противоправно нападение срещу здравето и личността на свид. В. З. .В съдебно заседание на 13.12.2023 г. същата заяви ,че не е виждала ответниците друг път преди това и са се намесили ,защото са видели ,че мъжът/ищецът / я души и са му казали да я пусне .Свидетелката заяви също :“Бях вцепенена ….Аз няколко дни не ходих на училище ,защото не бх в състояние да ходя .От страх много дълго време не излизах от къщи“.

Свид. Д. П. ,също присъствала на мястото ,заяви :“Този ,другият господин ,който се намира в залата и още един човек,мисля че беше ,дойдоха и ме казаха да се отдръпне от В. и да я остави на мира,защото тя е дете …“ В случая не е налице провипоправно поведение от страна на ответниците –напротив ,същите са оказали защита на непълнолетно лице при непосредствена опасност за живота и здравето му .Не е доказана по несъмнен начин и причинната връзка на вредите на ищеца с поведението на ответниците .Приетото по делото медицинско удостоверение /издадено 6 няколко дни след инцидента / и описаните в исковата молба наранявание /цепната устна ,насинено око,наранена брадичка /не е установено по безспорен начин как са причинени .Доказано е ,че след пристигане на полицействи служители ,,ищецът е бил задържан в „4РУ на ОДМВР ,като при задържането не са описани наранявания /а според показанията на свид. К. още на место посиняло окото и била цепната устната на ****** й / .Независимо от всичко липсата на вина и противоправно поведение от страна на ответниците изключват приложението на института на неизбежната отбрана .Ответниците са се намесили да защитях от непосредствено противоправно нападение живота и здравето на непълнолетно лице ,което е и в изпълнение на граждански дълг.