Решение № 424 от 01.10.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 761/2026
- Вид
- Решение № 424
- Подписан
- 01.10.2026
- В сила
- 01.10.2026
- Състав
- Росина Николаева Дончева, Анабела Димитрова Нинова, Невена Пламенова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал. 6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 1, т. 4 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
РЕШЕНИЕ
№ 424 гр. София, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росина Н. Дончева
Членове:
Невена Пл. Великова
Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Анабела Д. Нинова Въззивно гражданско дело № 20261800500761 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК, вр. с чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Д. М., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Т., против Решение № 117/27.05.2026 г., постановено по гр. д. № 1251/2025 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин, с което е уважена молбата на М. Д. М. за защита от домашно насилие, издадена е заповед за защита и са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, а именно задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и забрана да я приближава, както и жилището й, местоработата и местата й за социални контакти и отдих на разстояние помалко от 5 метра за срок от осемнадесет месеца, считано с приспадане на срока на издадената заповед за незабавна защита. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и държавна такса, както и сторените от молителката разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт.
Поддържа се, че по делото липсват достатъчно убедителни доказателства за конкретен акт на домашно насилие, насочен спрямо М. М.. Навеждат се оплаквания, че районният съд е кредитирал без необходимата критичност показанията на заинтересовани свидетели, а не е дал нужното значение на показанията на двамата полицейски служители, които не са възприели обиди, закани или физическа саморазправа спрямо молителката. Твърди се, че установеното по делото сочи най-много на семеен и имотен конфликт, 1 изострен от дългогодишните спорове между страните за съсобствения имот, а не на доказан акт на психическо или емоционално домашно насилие по смисъла на закона. Подчертава се също, че значителна част от поведението, обсъждано в мотивите на районния съд, касае отношенията между въззивника и Й. С., който не е молител по настоящото дело. В жалбата се сочи още, че приложената медицинска документация относно психичното здраве на Г. М. не доказва сама по себе си извършването на домашно насилие на процесната дата, а постановеният прокурорски отказ за образуване на досъдебно производство е сериозна индиция за липса на достатъчно обективни данни.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на молбата по ЗЗДН, а при условията на евентуалност – изменение на наложените мерки и намаляване на присъдените разноски.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил писмен отговор от М. Д. М., чрез пълномощника й адв. А. Г.-Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че районният съд правилно е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до законосъобразен извод за осъществено психическо и емоционално домашно насилие. Поддържа се, че поведението на Г. М. на 07.10.2025 г. не следва да се разглежда изолирано, а в контекста на траен тормоз, непрекъснати конфликти и ескалирало напрежение между страните, при което именно молителката е била обект на страх, психическо напрежение и заплаха в собствения си дом. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.
Окръжен съд – София, като взе предвид подадената въззивна жалба и отговора, съдържащите се в тях съображения, преценявайки събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Страните по делото са брат и сестра. Това обстоятелство е безспорно и се установява от приложените писмени доказателства в първоинстанционното решение. Безспорно е още, че между тях съществува продължителен и силно изострен конфликт, свързан с ползването на сънаследствен недвижим имот, находящ се в с. Григорево, община Елин Пелин, ул. „Герена“ № 43, който имот се обитава от М. М., нейния съпруг И.Г. и сина им Й. С., а Г. М. пребивава преимуществено извън страната и при завръщането си посещава имота.
Производството пред Районен съд – Елин Пелин е било образувано по молба на М. Д. М. за защита от домашно насилие по реда на чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, в която са изложени твърдения, че на 07.10.2025 г. Г. М. е дошъл в дома , започнал е да крещи, да я обижда, да рита по вратата и да отправя агресивни реплики, а по-късно същата вечер напрежението е ескалирало и след връщането на сина й, поради което тя е потърсила съдействие на телефон 112.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която се твърди, че на процесната дата, около 19:00 часа, Г. М. е проявил агресия, викал е, ритал е и е блъскал по вратите, а по-късно вечерта е упражнил психически тормоз и агресивно поведение и спрямо сина й.
От справката на Национална система 112, приета по делото, се 2 установява, че на 07.10.2025 г. на процесния адрес са били подадени два сигнала от лице, представило се като М., съответно в 19:16 ч. и 20:53 ч., както и трети сигнал в 22:35 ч. от лице, представило се като Н. Г.ев. Тази справка установява по несъмнен начин подаването на сигналите, но не удостоверява сама по себе си истинността на фактическите твърдения, съдържащи се в тях.
По делото са представени медицински документи относно Г. М., включително удостоверение от Център за психично здраве – София ЕООД и епикриза, от които е видно, че същият е бил хоспитализиран през 2013 г. и е диагностициран с остро полиморфно психотично разстройство, органично налудно разстройство и епилепсия след черепно-мозъчна травма.
Представени са и данни за висящо производство относно неговата дееспособност. Тези обстоятелства са част от доказателствения материал по делото, но тяхната правна значимост следва да бъде обсъдена в контекста на предмета на настоящото производство.
По искане на първоинстанционния съд са били изискани и приложени материалите по прокурорска преписка № 1551/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Елин Пелин, към която е била присъединена и прокурорска преписка № 1552/2025 г. по сигнал на Г. М.. С постановление от 26.02.2026 г. прокурор при Районна прокуратура – Елин Пелин е отказал да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и е прекратил преписката, като е приел, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление, доколкото доказателствата са противоречиви.
За изясняване на обстоятелствата първоинстанционният съд е събрал и гласни доказателства. От показанията на свидетелят И.Г., съпруг на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че на 07.10.2025 г., около 19:00 часа, е бил на работа, а съпругата му му се обадила и го уведомила, че Г. М. е в дома им и буйства. Установява се, че свидетелят се е прибрал около 19:30–19:40 часа и е заварил Г. М. във видимо нетрезво, според него, състояние, крещящ, обикалящ и отправящ обиди и закани, без да конкретизира какви. Съдът даде вяра на тези свидетелски показания , въпреки евентуалната им заинтересованост, но същите не допринасят за изясняване предмета на делото, доколкото в тях не се съдържат конкретни твърдения за обиди и закани, като наред с това, същият не е очевидец на началния момент на конфликта и на твърдяното първоначално ритане по вратата и обидите, тъй като към този момент не е бил на мястото.
От показанията на свидетелят Й. И. С., син на молителката, преценени по реда на чл. 172 от ГПК се установява, че когато се е прибрал вечерта на 07.10.2025 г., майка му му разказала, че вуйчо му е ритал по вратата и се е опитвал да влезе. Установява се, че свидетелят се е качил в стаята си на втория етаж, избягвайки контакт с вуйчо си, но е чул същият да говори агресивно по телефона. Сочи, че Г. М. е влязъл в стаята, седнал е на леглото, запалил е цигара и е продължил да се държи напрегнато, а при пристигането на полицията се е изправил рязко и е бил задържан. При изграждане на изводите си съдът се позовава и на показанията на този свидетел, въпреки евентуалната му заинтересованост, но и те, както и показанията на свидетеля Г. не допринасят за установяване на твърдените актове на домашно насилие, още 3 повече тези показания са преки за втория етап на конфликта, но не и за първоначалните действия на ответника спрямо молителката пред двора и входната врата.
От показанията на свидетелят Н. Ф. Г.ев, преценени по реда на ГПК се установява, че на процесната дата последният не се е намирал в с. Григорево, но е поддържал видеовръзка с Г. М. чрез „WhatsApp“. Според него Г. М. е отишъл да провери имота, опитал се е да влезе, след което сестра му е отключила, а впоследствие тя е позвънила на полицията и е представила Г. като агресивен. Този свидетел не е присъствал физически на мястото и възприятията му са опосредени чрез електронна връзка. Въпреки това съдът дава вяра и на тези показания, но и от тях не се установява конкретни действия, които да се определят като домашно насилие.
От показанията на двамата полицейски служители – свидетелите Н.
Манов и Н. Кръстев, се установяват, че на 07.10.2025 г. са посетили адреса два пъти по сигнали за семеен конфликт. При първото посещение са установили Г. М. и М. М., провели са разговор с тях и са съставили предупредителни протоколи. И двамата свидетели са посочили, че при първото посещение не са възприели саморазправа между страните. При второто посещение са били посрещнати от М. М., която им е обяснила, че брат й се намира на втория етаж, в стаята на сина й, и отказва да я напусне. Качили са се на етажа, като установили, че Г. М. пуши и говори по телефона. При дадени от страна на служителите разпореждания да напусне помещението и да представи документ за самоличност, М. отказал да се подчини, поради което бил задържан. И двамата полицейски служители не твърдят да са възприели непосредствено обиди, закани или физическа агресия спрямо молителката.
С атакуваното решение Районен съд – Елин Пелин е приел, че молбата е допустима и основателна. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, и е намерил, че на 07.10.2025 г. Г. М. е осъществил спрямо сестра си актове на домашно насилие. Приел е, че след съдебно заседание по друго дело между страните ответникът е отишъл в къщата, блъскал е по вратата, крещял е, че не може да си отключи, а сестра му е сменила ключа, в резултат на което тя е позвънила на съпруга си и на телефон 112. Приел е още, че по-късно след връщането на сина ответникът е започнал да го обижда, а Й. е написал съобщение на майка си, че Г. го тормози. Първоинстанционният съд е намерил за установено и че Г. М. е пушил в една от стаите на къщата и е отказал да изпълни полицейско разпореждане да излезе навън, след което е бил задържан. Въз основа на тази доказателствена съвкупност районният съд е счел, че са налице предпоставките за налагане на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН, като е обосновал срока от осемнадесет месеца с продължителността и характера на насилието и е присъдил държавна такса и разноски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
4
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Депозирана е в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване, съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, вр. чл. 258, ал. 1 от ГПК и е подадена от лице, легитимирано и разполагащо с правен интерес от обжалване на решението.
Настоящият въззивен състав намира същата за основателна.
Окръжен съд – София, в пределите на правомощията си по чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, следва да извърши собствена преценка на доказателствата и да се произнесе по същество, като остави в сила, отмени или измени обжалваното решение.
Производството по ЗЗДН е производство по спорна съдебна администрация, насочено към предоставяне на защита чрез временни мерки, а не към разрешаване на правен спор със сила на пресъдено нещо. Този характер на правото е трайно изяснен в практиката на ВКС – Определение № 394 от 25.11.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5696/2013 г., II г. о., Решение № 159 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1654/2009 г., IV г. о., ГК, Определение № 593 от 7.02.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 317/2025 г., III г. о., ГК, Определение № 202 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 3226 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2266/2025 г., III г. о., ГК и Определение № 3778 от 21.07.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2648/2025 г., IV г. о., ГК. Поради това и съдът е длъжен да подхожда с оглед защитната цел на закона, но без да подменя доказването на релевантния факт.