Определение № 2523 от 31.07.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2523 гр. София, 31.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело № 20231110205432 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба от Л. П. П., ЕГН **********, лично и като управител на „АЕРОПАК инженеринг“ ООД, ЕИК: *********, с адрес: гр.София, ул.„Дамян Груев“ №13, вх.С-партер, против Постановление на СРП от 30.08.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №15222/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №20938/2018 г. по описа на СРП.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на издаденото от прокурора постановление за прекратяване на наказателното производство.

Посочва на първо място, че от материалите по делото не става ясно какъв е предмета на воденото досъдебно производство, а също така, че събраните в хода на същото материали не са обсъди конкретно, а само повърхностно и общо. Жалбоподателят счита, че в хода на разследването не са извършени всички необходими процесуално следствени действия. Към подадената жалба прилага решения на Софийски апелативен съд и Върховен касационен съд, като твърди, че със същите е признато със сила на присъдено нещо, че действията на юридическото лице „Юробанк България“ АД представляват по 1 съществото си злоупотреба с право. Отделно от това, посочва, че прокуратурата не се е опитала да установи дали са налице всички необходими реквизити на издадените заповеди, съгласно чл.535 от Търговския закон. Излага съображения, че основните реквизити на издадените заповеди за изпълнение не са изписани от лицето посочено в тях. Жалбоподателят счита, че в хода на досъдебното производство е използвана експертиза, изготвена по гражданско дело, която същият счита, че страда от множество пороци. Излага подробни съображения, в които посочва, че нито той, нито някой от лицата, посочени в процесните записи на заповед, приложени по делото, е подписвал същите. Моли делото да бъде върнато на прокуратурата, като намира, че издаденото постановление е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и счита, че разследването по същото следва да бъде продължено.

Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.4 от НПК /видно от приложеното по делото известие за доставяне в том 1, л.128 от ДП/ и от легитимирано лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство, което има качеството на пострадал, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство №15222/2018г. по описа на 06 РУСДВР е образувано с постановление на СРП от 21.08.2018 г. за това, че на неустановена дата в гр.София, бил съставен неистински частен документ - запис на заповед и през 2015 г. го употребил пред служител на СРС, ГО, находящо се в гр.София, бул.„Цар Борис III“ №54, за да докаже, че съществува или не съществува или че е 2 прекратено или изменено някое право или задължение или някое правно отношение - престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

С постановление от 30.08.2022 г., наблюдаващият прокурор при СРП прекратил на основание чл.243, ал.1, т.1 и ал.2, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, наказателното производство по досъдебно производство №230 ЗМК 15222/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №20938/2018 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

В издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е приел на база на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, че не е налице годен предмет на престъплението по чл.309, ал.1 от НК, доколкото процесните записи на заповеди се явяват истински частни документи. Представителят на държавното обвинение е посочил, че за наличието на истински или неистински документи е без значение съдържанието на същите дали отговаря на действителното положение, и в този смисъл дали същият е с вярно или с невярно съдържание. Позовавайки се на тези съображения прокурорът е приел, че не е налице престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Позовавайки се на събраните по делото доказателства, наблюдаващият делото прокурор е приел, че не е налице и престъпление по чл.316, ал.1, вр с чл.309, ал.1 от НК, доколкото, за да е налице същият, то следва субектът на престъплението да е държал инкриминирания документ и съответно да го е представил пред друго лице, за да удостовери правата, които този документ му дава.

Представителят на държавното обвинение е приел, че по делото не е било установено кои са лицата, които са изписали датата на издаване и датата на предявяване на записите на заповед, но били събрани доказателства за това, че издателите предварително били уведомени за условията, посочени в същите.

3

Съдът намира, че в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство, при наличие на правилно установена и описана фактическа обстановка, липсва правен анализ на всички доказателства, събрани в хода на разследването. Разпоредбата на чл.199, ал.2 НПК урежда задължителните реквизити на всяко прокурорско постановление, които включват данни за времето и мястото на издаването му, за органа, който го издава, за делото, по което се издава, мотиви, диспозитив и подпис на органа, който го издава. В обжалваното наказателно постановление наблюдаващият прокурор e посочил единствено, че „приетото и изложено от фактическа страна се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства гласни доказателства, писмени доказателства и заключения на вещи лица“ . Въз основа на този доказателствен анализ, наблюдаващият делото прокурор е приел, че в хода на образуваното досъдебно производство не са събрани достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление по чл.309, ал.1 от НК или чл.316 вр с чл.309, ал.1 от НК. Отделно от това, е приел, че липсват доказателства за осъществен друг състав на престъпление от общ характер, а именно: такова по чл.315 от НК или по чл.209, ал.1 от НК, за което не е изложил никакви конкретни мотиви. Наблюдаващият делото прокурор е направил извод, че процесните документи са истински такива, което обстоятелство се доказвало от събраните по делото доказателства, като обаче не е посочил кои са тези събрани доказателства. В издаденото постановление за прекратяване на наказателното производство липсва какъвто и да било анализ на събраните доказателства, като наблюдаващият делото прокурор дори не си е направил труда да изброи същите.

В тази връзка, съдът намира, че обжалваното постановление е постановено, без да е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, каквото е изискването 4 на процесуалния закон. Прокурорът, макар и да е изложил фактическа обстановка, не е обсъдил в съвкупност събрания доказателствен материал и не е направил правен анализ на събраните доказателства, не е изложил мотиви, поради което и правните му изводи, относно наличието на посоченото основание за прекратяване на досъдебното производство, имат произволен и предположителен характер.

Доколкото, правомощията на съда за контрол на постановлението за прекратяване са ограничени до проверка правилността на фактическите и правните изводи на прокурора, е недопустимо съдът да допълва неговите мотиви или да излага такива.

Когато съдът констатира непълнота, следва да отмени постановлението и да върне делото на прокурора за отстраняването й.

В конкретния случай, обжалваното постановление следва да бъде отменено с указания за постановяване на обоснован, мотивиран, съобразен с материалния закон, с оглед събраните в досъдебното производство доказателства и утвърдената съдебна практика акт, досежно съставомерността за извършено престъпление от общ характер.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК, Постановление на СРП от 30.08.2022 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №15222/2018 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №20938/2018 г. по описа на СРП.

ВРЪЩА делото на Софийска районна прокуратура за изпълнение на дадените задължителни указания, относно правилното прилагане на закона, в 5 обстоятелствената част на настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред Софийски градски съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението от жалбоподателя и СРП, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6