Решение № 16 от 09.02.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

КАЛОЯН В. ГЕРГОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Цв. Анг. М. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Наказателно дело за възобновяване № 20224000600012 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения С. З. АС. за възобновяване на ВНОХД № 386/2021год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч /НОХД № 1045/2020год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч/.

От съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.

Твърди се, че първоинстанционната присъда на ОС-Ловеч е постановена при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е явно несправедливо, като тези пороци на присъдата не са били отстранени с решението на ЛОС.

Твърди се, че осъденият е признат за виновен без обвинението да е 1 доказано по несъмнен начин, с което е допуснато нарушение на чл.303 ал.2 от НПК.

Излага се, че се касае и за нарушение на чл107 ал.3 от НПК, тъй като органите на досъдебното производство и съдът не са изпълнили задължението си да съберат доказателства, които оправдават обвиняемия.

Излага се, че от самото начало на разследването осъденият категорично е заявил, че не е участвал в грабеж и се твърди, че няма безспорни доказателства, че е съпричастен към това престъпление. Възразява се, че съдът в мотивите си не е дал обоснован отговор на кое от противоречивите твърдения на пострадалата дава вяра и на какво основание игнорира другите.

Твърди се, че няма доказателства, че пострадалата е притежавала такива вещи, както и за парите, които е имала в няколко на брой портмонета, като в тази връзка прокуратурата не е ангажирала никакви доказателства и в тази част липсват мотиви в съдебния акт.

Излагат се съображения, че не е установено нищо, което да свързва осъдения с престъплението и обвинението е изградено на предположение.

Излагат се съображения, че извършената на досъдебното производство ДНК експертиза е компрометирана, тъй като в протокола за изземване на сравнителен материал от обвиняемия в нарушение на чл.130 от НПК е добавен текст- „тампон с биологичен материал от лицето“, като извършеното допълване в протокола не е удостоверено с подпис на лицата, които са го подписали, което е установено чрез съдебно-почерковата графическа експертиза, приета в съдебно заседание. Твърди се, че това процесуално нарушение е особено съществено и от него следва извод за липса на доказателства, които да установяват съпричастност на С.А. към престъплението, за което е осъден и съдът е следвало да извади експертизата от доказателствения материал, но както ЛРС, така и ЛОС, не се съобразили със закона и възраженията на защитата на осъдения в това отношение.

Твърди се, че не е установено авторството на деянието и не са налице безспорни доказателства, които да установяват автора на деянието.

Алтернативно се заявява оплакване, че наложеното наказание три години и шест месеца лишаване от свобода се явява явно несправедливо, тъй 2 като очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите по чл.36 от НК. Излагат се съображения, че при определяне размера на наказанието не е отчетено, че осъденият е с чисто съдебно минало, доброто му процесуално поведение, тежкото му семейно и материално положение, това че има три малолетни деца на 3, 4 и 8 години, грижи се за тяхното отглеждане и издръжката на децата и на майка им, а голямото дете е инвалид.

Твърди се, че не е отчетено и това, че осъденият е трудов човек и работи в строителството, а е прието, че е безработен. С оглед на това осъденият счита, че е трябвало да му бъде наложено наказание под три години лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено, тъй като са налице всички предпоставки по чл.66 ал.1 от НК.

По изложените съображения осъденият моли ВТАС да уважи искането му за възобновяване на наказателното дело.

В съдебно заседание осъденият С. З. АС. и изрично упълномощения му защитник за това производство адв.В.Г. В. от АК-Ловеч, поддържат подаденото искане за възобновяване на делото по изложените в него съображения и молят да бъде уважено, като искат делото да се върне на стадия на досъдебното производство. Алтернативно се иска да се приложи чл.66 от НК.

Прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за възобновяване на делото и предлага Великотърновския апелативен съд да го остави без уважение.

В последната си дума осъденият С. З. АС. моли да бъде оправдан, като заявява, че не се признава за виновен, защото подобно престъпление не е извършил и няма да извърши.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на заявеното с искането основание за възобновяване на делото в пределите визирани в чл.347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната, в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл.420 ал.2 от НПК, като от 3 съдържанието на искането е видно, че с него е заявено основание за възобновяване по чл.422 ал.1 т.5 НПК, във връзка с допуснати съществени нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Искането за възобновяване е подадено в законоустановения шестмесечен срок по чл. 421 ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото, искането за възобновяване на делото е неоснователно, като съображенията за това са следните:

С присъда № 260012 от 08.04.2021год., постановена по НОХД № 1045/2020год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч, подсъдимият С. З. АС. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК, за което и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание три години и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното наказание.

С присъдата са приложени чл.59 ал.1 и чл.53 ал.1 б. „а“ от НК, съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е осъдил подсъдимия да заплати направени по делото разноски в досъдебната и съдебната фаза в първата инстанция.

Първоинстанционната присъда е обжалвана с въззивна жалба от подсъдимия С. З. АС., чрез защитника му адв.Найден Найденов, с оплаквания, че е неправилна, поради необоснованост, нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По въззивната жалба е образувано ВНОХД № 386/2021год. по описа на Окръжеун съдгр.Ловеч и с постановено по него решение № 72 от 03.11.2021год., на основание чл.338 от НПК е потвърдена присъда № 260012 от 08.04.2021год., постановена по НОХД № 1045/2020год. по описа на Районен съд-гр.Ловеч.

Решението на въззивния съд не е подлежало на касационна проверка по жалба или протест и на основание чл.412 ал.1 т.1 от НПК е влязло в сила от момента на постановяването му. На същата дата е влязла в сила и присъдата на първоинстанционния съд.

Оплакването на осъдения за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.1 от НПК е подкрепено с доводи, съгласно които от фактическа страна не е доказано, че осъденият е извършил престъплението, за което е осъден с присъдата. Тези доводи разкриват несъгласие на осъдения с фактическите положения приети за установени от първата и въззивната 4 инстанция, относно авторството на деянието и по същество представляват доводи за необоснованост на първоинстанционната присъда и въззивното решение. Необосноваността не е сред предвидените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, респ. сред съществените нарушения по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, допускането на които съставлява основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Ето защо тези доводи следва да бъдат разгледани във връзка с оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, с оглед на това дали изводите на първата и въззивната инстанция относно приетите от тях за установени фактически положения, са формирани при спазване на процесуалните правила относно изграждането на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Първо следва да се разгледа оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросът относно правилното приложение на закона може да бъде решен само, ако делото е разгледано и фактическите положения са установени в съответствие с процесуалните правила и не са налице съществени нарушения на последните, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Оплакването за допуснато съществено нарушение по чл.348 ал.1 т.2 от НПК е лишено от основание. В настоящия случай липсват допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесулните правила, които да са останали незабелязани от въззивния съд и последният не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на въззивното производство. В съответствие с правилата на чл.13 и чл.107 ал.2 и ал.3 от НПК първоинстанционният съд е допуснал и събрал всички доказателства необходими за разкриването на обективната истина и изясняване на обстоятелствата по делото, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Видно от мотивите на първинстанционната присъдата и на въззивното решение, вътрешното убеждение на първоинстанционния и въззивния съд, относно приетите за установени фактически положения и приложимия закон, е формирано при стриктно спазване на правилата на чл.14 ал.1 и чл.107 ал.5 от НПК, въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на 5 закона. Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК, като съдът е посочил какво приема за установено, въз основа на кои доказателствени материали, какви са правните му съображения за взетото решение, обсъдил е наличните противоречия в доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо приема и кредитира някой от тях, а други отхвърля.

Въззивният съд, в пределите на въззивната проверка по чл.314 от НПК, проверил изцяло правилността на първинстанционната присъда, като извършил собствена задълбочена проверка и анализ на всички доказателствени материали. Във въззивното решение са обсъдени всички доводи изложени в подкрепа на оплакванията във въззивната жалба, като въззивният съд аргументирано, позовавайки се на доказателствата по делото и закона, е изложил съображенията си защо ги е приел за неоснователни и защо е приел за правилни фактическите и правни изводи на първата инстанция.

Изложените мотиви в решението на въззивната инстанция напълно удовлетворяват изискванията на чл.339 ал.2 от НПК. Присъдата на първоинстанционния съд и решението на въззивния съд не почиват на предположения и не е нарушен чл.303 от НПК.

Лишени от основание са доводите в искането за възобновяване, че е нарушена разпоредбата на чл.107 ал.3 от НПК, тъй като органите на досъдебното производство и съдът не са изпълнили задължението си да събират доказателства, които оправдават обвиняемия. Осъденият и защитникът му не посочват конкретно какви оправдателни доказателства според тях е трябвало да бъдат събрани, но не са събрани в досъдебната и съдебната фаза на наказателния процес, а в конкретния случай по делото са събрани всички необходими и възможни доказателства за разкриване на обективната истина.

Лишени от основание са и доводите в искането за възобновяване, че съдът в мотивите си не е дал обоснован отговор на кое от противоречивите твърдения на пострадалата дава вяра и на какво основание игнорира другите.

Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de3b363e-eb36-4f64-9f3a-0f205543b684