Решение № 1134 от 23.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110143023 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от ищеца ****************** , ЕИК *********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземане спрямо ответника Х. Х. М.-Б. , ЕГН **********, на сумата 998,67 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 23.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 107,51 лв., представляваща договорна лихва за период от 17.11.2020 г. до 17.08.2022 г., сумата 169,31 лв., представляваща мораторна лихва за период от 17.10.2020 г. до 13.12.2022 г., сумата 357,50 лв., представляваща такса за период от 29.10.2020 г. до 28.07.2022 г., сумата 48 лв., представляваща обезщетение за уведомяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 13.02.2023 г. по ч.гр.д. № 70808/20 22 г. по описа на СРС, 166-и състав.

Ищецът ******************, ЕИК *********, твърди, че на 17.04.2018 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № ******** между него, в качеството му на кредитодател, и К. Л. Г. и ответницата, в качеството им на кредитополучатели, по силата на който предоставил в заем сумата от 16512 лв. за текущи нужди, изплатена на 17.04.2018 г. по личната банкова сметка на К. Л. Г.. Твърди, че на 17.04.2018 г. била сключена и декларация за присъединяване на застраховано лице към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от ищеца. Страните по кредита уговорили променлива годишна лихва, представляваща сбор от референтен лихвен процент / 6-месечен СОФИБОР/ плюс 1 надбавка фиксирана договорна надбавка в размер на 10,337 %, която банката актуализира два пъти годишно. Твърди, че ГПР на отпуснатия кредит бил в размер на 12,13 %. По кредита били начислени месечни такси за обслужване на разплащателната сметка, разкрита за потребителския кредит, както и такси по чл. 2, ал. 2 от договора.

Сумата по кредита следвало да бъде върната на 84 бр. погасителни вноски, всяка от тях платима до 17-о число на месеца, с краен падеж за погасяване на кредита17.04.2025 г. Поддържа, че поради неплащане на погасителна вноска с падеж 17.10.2020 г. и следващите е обявил след писмено уведомление до всеки от длъжниците, за което били сторени разноски в размер на 48 лв. Срещу длъжниците било образувано заповедно производство по чл. 417 ГПК, като с оглед настъпилата смърт на длъжника К. Л. Г. производството спрямо него било прекратено. Моли за уважаване на предявените искове спрямо ответницата. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата Х. Х. М.-Б., ЕГН **********, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Г. Г. и адв. В. И.-И., с който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа, че с подписване на договора за кредит К. Л. Г. сключил и договор за застраховка на плащанията по кредита с **********************, регистрирано в Парижки търговски съд, чрез клона му *****************************, ЕИК *********, и **********************, регистрирано в

Парижки търговски съд, чрез клона му

*****************************, ЕИК *********. Поддържа, че единствен кредитополучател на заемните средства бил К. Л. Г.. Оспорва да е депозирала молба за отпускане на кредит, както и да е подписвала общите условия по договора за кредит.

Твърди, че клаузите по договора, с които се препраща към дължимост на такси, комисиони и разноски, уредени в Тарифа при банката, са неравноправни. Поддържа се, че ответницата не е била кредитополучател по договора, а поръчител. Твърди, че при смъртта на К. Л. Г. застрахователят е заплатил останалата непогасена главница по кредита. Поддържа, че приживе длъжникът К. Г. е заплащал дължимите погасителни вноски, поради което оспорва основанието за начисляване на мораторните лихви.

Оспорва дължимостта на претендираните такси, доколкото същите са неясно определени и не са договорени между страните. Счита, че банката ищец не е представила доказателства за наличието на предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита и за надлежното й обявяване на длъжниците.

Изтъква, че договорът е недействителен в резултат от неравноправни клаузи. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, подадени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК след подадено възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. За уважаване на иска по чл. 9 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникване на правоотношението по договор за кредит между него и ответника, който договор е действителен, тъй като отговаря на императивните изисквания на ЗПК, с твърдяното от ищеца съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва и такси; обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размера, посочен в исковата молба, уговорената между страните възнаградителна лихва, непогасения размер на възнаградителната лихва, забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница и размера на дължимата мораторна лихва; размерa и основанието на начислените такси; редовно уведомяване на ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договор, както и че оспорените от ответника клаузи са индивидуално уговорени. В тежест на ответника е да установи фактите, на които основава своите възражения- наличието на неравноправни клаузи, респ.- пълното погасяване на кредита от страна на застрахователя. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните е безспорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 17.04.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ******** между ******************, в качеството му на кредитодател, и К. Л. Г. и Х.

Х. М.-Б., двамата в качеството им на кредитополучатели, по силата на който предоставил в заем сумата от 16512 лв. за текущи нужди, изплатена на 17.04.2018 г. по личната банкова сметка на К. Л. Г.. Видно от договора за кредит, както и искане на л.

211 по делото от Х. М., същата е съкредитоискател - кредитополучател по договора.

Сумата е усвоена на 17.04.2018 г. по посочената банкова сметка на К. Г. в двустранно подписания договора за кредит. Крайният срок за погасяване на договора за кредит е 17.04.2025 г., платим на месечни вноски в размер на 281,90 лева – всяка от тях.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит, в случай че във връзка с договора за кредит, кредитополучателят сключи застраховка по застрахователна програма „Защита на плащанията на кредтиполучателите по потребителски кредити, предоставяне от ******************, чиято премия е платима еднократно, страните по настоящия договор се съгласяват, че необходимата сума за заплащане на застрахователната премия е за сметка на отпуснатия кредит и се удържа автоматично от банката при усвояване на кредита. Не се спори също така, че К. Г. се е присъединил към застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от *************** от 17.04.2018 г. Видно от приложен сертификат № Fl ******/2018 г. застррахован по застрахователния пакет се явява К. Г., като застрахованото лице заплаща еднократно 0,120 % от размер на разполагаемата сума по кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци.

3

Страните също така са уговорили, че предвидените в чл. 5 такси по договора са за сметка на отпуснатия кредит и се удържат автоматично при неговото усвояване.

Съгласно чл. чл.3, ал. 1, за усвоения кредит кредитополучателят заплаща лихва , изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент в размер на 10,337 %.

Видно от чл. 3, ал. 9 от договора, годишният процент на разходите е в размер на 12,13 %, а общата сума дължима от кредитополучателя е в размер на 23980,04 лева. Към договора за кредит е подписан и погасителен план.Видно от извлечение от разплащателната сметка на кредитополучателя по договора за кредит, главницата по договора е усвоена по сметка на кредитополучателя Г. на 17.04.2018 г., като в същия ден, са удържани такса за оценка на кредитоспособността в размер на 290 лева и застрахователна премия към кредитна сделка в размер на 1512 лева.

Безспорно е между страните, че кредитополучателят К. Г. е починал на 27.05.2020 г. Установява се от служебна бележка № 118 от 23.06.2020 г., че *************** е удостоверила към 23.06.2020 г. остатъчен дълг от 12824,60 лева, а на 16.10.2020 г. ********************** е изплатил сумата от 12824,60 лева на ***************.

От заключението на ССчЕ, което настоящият състав приема като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че кредитополучателя К. Г. е направил 23 броя месечни вноски в общ размер на 6545 лева, с които е погасил месечни вноски за периода от 17.05.2018 г. до 17.03.2020 г. вкл./ главница 3395,61 лева, възнаградителна лихва в размер на 3007,59 лева и такса за РС – 78,80 лева и такси и лихви за просрочие 73,78 лева/, а на 16.10.2020 г. е постъпила сумата от *********************, с която са погасени 12117,72 лева – главница, 579,86 лева – възнаградителна лихва, 7 лева – такси за РС, наказателни лихви и такси в размер на 120,02 лева. Към 19.10.2020 г. има непогасена главница в размер на 998,67 лева. От началото на договора до м. 05.2020 г. се прилага договорения лихвен процент в размер на 10,5 %. От м. 05.2020 г. годишната лихва е намалена на 10 %.

От допълнителното заключение на ССчЕ се установява, че с плащания извършени от кредиополучателя, са погасени такса за оценка на кредитоспособност в размер на 290 лева, месечни такси за просрочия в размер на 4 лева месечно и последна вноска на 31.01.2020 г. в размер на 3,08 лева , или в общ размер на 59,08 лева, както и лихви по просрочия в общ размер на 14,7 лева. С част от постъпилата сума от застрахователното обезщетение са погасени договорни лихви в размер на 579,86 лева, в т. ч. за период след 27.05.2020 г., лихви за просрочия в размер на 78,14 лева, такса върху просрочения в размер на 41,88 лева. Вещото лице е изчислило вариант на погашенията, при който не се вземат предвид такси, комисионни и лихви върху просрочия, съгласно който с погашенията на кредитополучателя се погасяват 3 559,25 4 лева от месечните вноски до 17.04.2020 г. вкл., възнаградителна лихва в размер на 3188,25 лева, от месечни вноски до 17.05.2020 г. и такса за РС в размер на 87,50 лева до 17.05.2020 г. вкл. Остатъчната главница към 17.05.2020 г. е в размер на 12952,75 лева и непогасена лихва с падеж 17.05.2020 г. е в размер на 47,44 лв.За периода от 17.05.2020 г. до 27.05.2020 г. е дължима лихва в размер на 37,30 лева или задълженията към 17.05.2020 г. са в размер на 13037,49 лева. С постъпилата сума от 12824,60 лева би следвало да са погасени: възнаградителна лихва в размер на 84,74 лева и главница 12739,89 лева, като остатъкът от непогасена главница е в размер на 212,89 лева. При изслушване на вещото лице в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК същото заявява,че лихви за забава не е погасявала, тъй като на съответната падежна дата е имало достатъчно наличност вноската да бъде погасена. Вещото лице уточнява , че става въпрос за вариант, в който таксата от 290 лева служи за погасяване на кредита. В този вариант в целия период от 17.04.2018 г. до 17.05.2020 г. не е имало основание за начисляване на лихва за забава.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна настоящият състав намира следното: