Решение № 173 от 21.04.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. К., 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20225510100288 по описа за 2022 година

Предявените искове са за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „*********., вписано в Търговския и фирмен регистър под №*******, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. „*******, представлявано от ЛД., в качество му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „*********., клон България, ЕИК ******, гр. С., жк. „*******“, Бизнес парк С., сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д. чрез юрисконсулт НАМ срещу: Д. СТ. Р., ЕГН ********** от гл. К., ул. „********, ап. 6, с правно основание: чл. 422 във връзка е чл. 415 ГПК и цена на иска:

3625.62 лева.

Ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че на 09.11.2018 г. между „**********“ и Д. СТ. Р., ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ********, според кредиторът отпуснал на кредитополучателя заем в общ размер на 3500.00 лева за срок от 36 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.11.2021 г., съгласно погасителен план, включващ надлежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 153.26 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Сочи, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

1

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни. Сумата, предмет на договора, била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. Сочи, че на основание на чл. 3 във връзка с чл.

4 от договора за ответника възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 153.26 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Твърди, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № ********, като към тази дата били погасени 5 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора, вземането на „*********нало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.06.2019 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника. От страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга от кредитора била подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- К. за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № ******** както следва:

- 3 311.63 лева (три хиляди триста и единадесет лева и 63 стотинки ) главница, - 368.33 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.11.2021 година;

- 76.66 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 16.11.2021 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Сочи, че след подаване на заявлението по чл.410 постъпило следното плащане: 03.12.2021г. - 131.00 лв. Постъпилата сума не била достатъчна да покрие цялото задължение. Съгласно чл. 76 от ЗЗД в такъв случай се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

В следствие на направеното плащане, към настоящия момент, ответникът дължал на Дружеството следните суми:

- 3 311,63 лева (три хиляди триста и единадесет лева и 63 стотинки ) главница, - 313.99 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 г. до 20.11.2021 година;

- 0.00 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2019 г. до 16.11.2021 г.

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че в полза на „*********. чрез „*********., клон България съществува вземането по договор №****-*****, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ****/2021 по описа на 2

Районен съд - К., а именно: 3 311.63 лева - главница по договора за кредит, 313.99 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.05.2019г. до 20.11.2021 г., 0.00 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.06.2019 до 16.11.2021 , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.Претендира за разноски в заповедното и в настоящото производство. При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Представя банкова сметка.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит с ищеца.

В срока на действие на договора ответникът заплатил сума в общ размер на 2150,56 лева. Сочи, че съгласно твърденията на ищеца в исковата молба, които не оспорва, вземането му по договора за кредита станало предсрочно изискуемо на 20.06.2019 г., от която дата договорната лихва следвало да бъде заместена от законна лихва съгласно Тълкувателно решение № 3/2019 по тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС. В процесния договор за кредит било отбелязано и задължение за заплащане на застрахователна премия в размер на 705 лева, като в исковата молба ищецът нямал претенции за заплащането на тази сума, но в същото време от представеното от него доказателство: „Извлечение по кредит ********“ било видно, че ищецът отнасял постъпилите от Ответника плащания за погасяване и на главница по „застраховка кредит“ -по 19.60 лева на вноска. Било видно, че застрахователната премия е включена като компонент, съставящ главницата по кредита, който се олихвява - в последната колона „Общо Дължимо“ след 20.10.2019 г. месечната вноска била намалена от 153,26 на 133,66 лева, т.е. точно с 19.60 лева, като от същата дата задължението по заплащане на този компонент било „анулирано“. Счита предявения иск за неоснователен, за което прави следните възражения:

Възражение за недействителност на договора за потребителски кредит. Счита договор за потребителски кредит с № **** - ***** от 09.11.2018 г. за недействителен на основание чл. 22 връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), по следните съображения: При представянето на годишния процент на разходите (ГПР) в процесния договор ищецът представил само една стойност - 26.95%; Ищецът не описал в процесния договор при какви допускания е изчислен ГПР, както и кои разходи били включени при това изчисление. Изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК предвиждали императивно в договора за потребителски кредит ГПР да бъде представен, както като стойност, така и като приложените от кредитора допускания и включените в тази стойност разходи. Било неясно дали посочената в Раздел „Параметри и условия“ от договора за кредит стойност на „застрахователна премия“ (705 лева) е включена при изчисляването на ГПР. Не било ясно дали „Такса за ангажимент“ в размер на 122,5 лева е включена при изчисляването на ГПР. И двата описани компонента били съставни на главницата и лихвоносни за дълга. В този смисъл имало константна съдебна практика. Счита договор за потребителски кредит с № 3

**** - ***** от 09.11.2018 г. за недействителен на основание чл. 22 връзка с чл. 10, ал, 1, от Закона за потребителския кредит (ЗПК), по следните съображения: В договора за кредит било предвидено, както предоставяне на потребителски кредит, под формата на паричен заем, така и под формата на финансиране на услуга - сключване на застраховка „Защита на плащанията“ обективирана в Сертификат № **** - *****, за което е ответникът плащал застрахователна премия от 705 лева. Счита, че застраховка „Защита на плащанията, обективирана в Сертификат № **** -***** и Общи условия към тях са елемент към процесния договор за потребителски кредит **** -***** от 09.11.2018 г. и като такъв, следвало да се подчинява на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че била и видна разликата в размера на шрифта на договора за кредит и Сертификат № **** -*****.

Застрахователният сертификат бил представен с размер на шрифта по-малък от 12, като съгласно разпоредбата на чл. 22 връзка с чл. 10, ал.1 от ЗПК, това било самостоятелно основание за недействителност на договора за кредит Решение № 91 от 20.10.2021 г. на ОС - Русе по т. д. № 72/2021 г. Възражение за нищожност на клауза от договора за кредит : В чл. 2 от договора за кредит ищецът посочил, че „кредитополучателят заплаща „такса ангажимент“, срещу което Кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1,т. 5 от ДР на ЗПК“. Ищецът определил размера на Такса ангажимент на 122.5 лева (3.5% от предоставения кредит). Константно било разбирането в съдебната практика, че за събирането на такса се очаквало насрещна престация - услуга.

Посочената от ищеца услуга била да фиксира лихвения процент за целия срок на договора. ЗПК не допускал услуга по фиксиране на лихвения процент. Ако кредиторът е посочил конкретна стойност на лихвения процент, то същият се считал за фиксиран и кредиторът нямал право да го променя без да уведоми потребителя за промяната съгласно чл. 14 от ЗПК. В същото време чл. 143, ал.

2, т.11 от ЗЗП приемал за неравноправна клауза, позволяваща на търговеца да променя едностранно условията по договор на непредвидено в него основание. В процесния договор нямало разпоредба уреждаща хипотеза за промяна на лихвения процент, която да изключи отговорността на кредитора за промяната на лихвения процент, каквото условие предвиждал чл. 144, ал. 2, т. 1. Нямало разпоредба, предвиждаща, че описаният лихвен процент е променлив и съответно да е разписана методика за изчисляване на референтен лихвен процент съгласно чл. 33 от ЗПК. Събраната от ищеца такса била за услуга, която същият не можел да достави по закон. Счита, че Такса ангажимент на ищеца е нищожна по смисъла на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като такса свързана с усвояването и управлението на кредита, т.е. била забранено да бъде изисквана от кредитора - ищец - Решение № 7026 от 05.06.2017 г. по адв. Дело № 4974/2016 на ВАС (Приложение 2) Счита претендираните от ищеца суми за неточни и оспорва техния размер. Приложимата, съгласно сключения договор за кредит, лихва била в размер на 21.51 % на годишна база. Съгласно твърденията на Ищеца договорът станал предсрочно изискуем на 20.06.2019 г., от която дата договорната лихва следвало да бъде заместена от законна лихва (10% на годишна база) съгласно Тълкувателно решение № 3/2019 по тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК на ВКС. Моли съда да отхвърли предявените срещу ответника искове за заплащане на сумата от 3 311.63 лева - главница по договора за кредит и 313,99 лева възнаградителна лихва, като неоснователен, както по основание, така и по размер. Моли съда да обяви за недействителен договор за потребителски кредит с № **** 4 ***** от 09.11.2018 г., както и за нищожен чл. 2 от Договора за кредит, досежно изискваната такса за ангажимент. Претендира за разноски по делото.