Решение № 2349 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2349 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20251110217987 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. Й. Й. срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-018377/24.07.2025г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

НП се оспорва с жалбата като незаконосъобразно и неправилно.

Поддържа се, че жалбоподателят е имал основателна причина да се движи в лентата за принудително спиране, а именно – повреда на автомобила, която не е била взета предвид от контролните органи. Алтернативно се моли случаят да бъде приет за маловажен и да се приложи чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адв. М., който пледира за отмяна на НП по съображенията в жалбата. Счита, че не е доказана вината на жалбоподателя.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. К., която моли НП да бъде 1 потвърдено. Поддържа, че НП е издадено от компетентен орган в рамките на правомощията му, че правилно е посочена санкционната норма и е наложено законосъобразно наказание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Депозирани са и писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.07.2025г. около 20.05 часа в община Столична по автомагистрала № А-1/автомагистрала „Тракия“/ в посока от гр. София към разклона за с.

Лозен жалбоподателят М. Й. Й. управлявал лек автомобил „***” с рег. № *********. Движението било интензивно и се образувало задръстване.

Жалбоподателят Й. не искал да чака в колоната от автомобили, поради което без да има повреда на превозното средство, без здравословни проблеми на водача и пътниците в автомобила предприел движение в лентата за принудително спиране на автомагистралата. Това негово поведение било възприето от полицейски служители, движещи се със служебен автомобил в същата посока. Първоначално св. К. И. възприел, че водачът преминава в лентата за принудително спиране чрез страничното огледало на управлявания от него полицейски автомобил. След това наблюдавал, че водачът го настига, поради което св. И. също преминал в лентата за принудително спиране. В продължение на около 2 км св. И. наблюдавал, че водачът на л.а. „***“ се движи в лентата за принудително спиране, след което подал сигнал за спиране и между 3 и 4-ти км на АМ Тракия в посока Ихтиман водачът бил спрян. Св.

И. установил самоличността на водача като М. Й. Й.. Пред полицейския служител жалбоподателят дал обяснения, че се е движел в аварийната лента, тъй като е била свободна, а след определен брой километри ще прави десен завой. Св. И. възприел, че видими повреди по автомобила няма. Запитал водача Й. дали той или спътниците му имат здравословен проблем, а М. Й. отговорил, че няма здравословен проблем и че автомобилът е в изправност.

Св. К. И. съставил на М. Й. Й. АУАН № 1357296/11.07.2025г. за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП. АУАН е предявен на и подписан от водача, като в АУАН не са вписани възражения.

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, с което на М. Й. Й. за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е 2 наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца.

Гореизложената фактическа обстановка се установи въз основа на показанията на свидетеля К. И., както и от приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелят И. си спомняше добре и възпроизведе значителен обем обстоятелства, свързани с конкретния случай, включително и досежно обясненията на водача Й. за липса на здравословен проблем и повреда на управлявания автомобил. Съдът не се довери на показанията на св. О. О. за повреда на управлявания от жалбоподателя автомобил. Показанията му влизат в съществено противоречие с показанията на св. И., който изключително добре помнеше случая и изнесе данни за всички правнорелевантни факти, включително че видима техническа повреда/респективно твърдяното от св. О.

„пушене“ на автомобила/ не е имало, както и че самият водач Й. е отрекъл наличие както на повреда на автомобила, така и на здравословен проблем.

Освен това св. И. изясни, че водачът е обяснил, че именно задръстването го е мотивирало да премине в лентата за принудително спиране, защото е била свободна с оправданието, че ще прави десен завой след определен брой километри. Съдът счете, че показанията на св. О. се явяват защитна версия, като изгради убеждението си относно приетите за установени факти въз основа на показанията на свидетеля очевидец И..

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съдът с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да провери изцяло правилността и законосъобразността на наказателното постановление независимо от основанията, посочени в жалбата, намери следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи видно от приобщената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и сроковете за издаване на АУАН и НП. В АУАН и НП са посочени времето и мястото на извършване на нарушението. Същото е 3 описано ясно и точно и са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Отразена е нарушената правна норма, както и основанието, въз основа на което е санкциониран жалбоподателят. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно чл. 58, т. 3 ЗДвП/в ред. към датата на нарушението преди измененията с ДВ, бр. 64 от 2025г, в сила от 07.09.2025г./ при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

По делото от обективна страна категорично се установи, че на процесната дата М. Й. се е движел с лек автомобил в лентата за принудително спиране по автомагистрала „Тракия”, без да е имало повреда на пътното превозно средство и без да има здравословни проблеми на водача или пътниците.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, тък като водачът е знаел, че няма повреда на пътното превозно средство, нито здравословен проблем на водача или пътниците, налагащи движение в лентата за принудително спиране, съзнавал е, че се движи в аварийната лента при действащата забрана за това, като е целял да избегне задръстването и да се придвижи по-бързо чрез движението си в аварийната лента.

В процесния случай събраните по делото доказателства не установиха да е налице някоя от хипотезите, изключващи ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

Законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП, който предвижда глоба 1000 и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за водач, който се движи в лентата за принудително спиране, без да са налице изключенията, посочени в чл. 58, т.

3 ЗДвП. Наложените административни наказания са законосъобразни и тъй като са в абсолютно определен размер, не са налице основания за обсъждане на техния размер.

Конкретното нрушение не се отличава с по-ниска степен на обществена 4 опасност от други нарушения от същия вид и не може да се приеме за маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Законът не изисква да са настъпили вредоносни последици, тъй като нарушението е формално. Отделно от това толерантността на обществото към нарушения от този вид е изключително ниска, което обуславя и акции на органите на ОПП-СДВР за превенция и санкцониране на движението в лентата за принудително спиране. Това поведение на водачите води до образуване на задръствания и в лентата за принудително спиране, което пък от своя страна повишава обществената опасност, тъй като при необходимост екипи на Бърза помощ, пожарна полиция и гражданска защита не биха могли да достигнат до мястото на евентуално произшествие и да окажат своевременна помощ на пострадалите лица.

Предвид изложеното съдът прие, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззиваемата страна има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът прие, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, а именно – 66.47 евро/равняващи се на 130 лева/.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

25-4332-

018377/24.07.2025г., издадено от началник сектор отдел ”Пътна полиция” при СДВР, с което на М. Й. Й. на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП.

ОСЪЖДА М. Й. Й. да заплати в полза на СДВР 66.47 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за 5 изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6