Определение № 2256 от 10.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2256 гр. София, 10.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002102510 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Р. С. С., чрез адв. С. Д., срещу решение № 207 от 17.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 580/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което след отмяна на решение №260082/23.11.2021 г. по гр.д.№623/2019 г. на РС-Първомай е отхвърлен предявеният от Р. С. С. против С. С. К. иск по чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание наследствено правоприемство от Н. И. С., починал на 24.10.1979 г., реституция и давност на самостоятелен обект с идентификатор № .... по КК и КР на [населено място], с площ от 101 кв.м. /97 кв.м.по документ за собственост/, построена в поземлен имот с идентификатор № ...., с площ от 248 кв.м., находящ се в [населено място], пл.

„20-ти юли" №5 и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на нотариален акт № 142, том IV, дело № 1462/04.07.1997 г. на РС-Карлово за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, наследяване, реституция и съдебно решение, за частта на С. С. К. - до размера на 1/2 идеална част от описаната сграда.

Касаторът поддържа неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал.2, предл. второ и трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд служебно да назначи съдебно-графологична експертиза при наличие на спорен факт - нечетлив документ, за който има оплакване във въззивната жалба, че е погрешно разчетен/установен? Сочи се противоречие с т.З от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 30/28.02.2018г. на ВКС по гр. д. № 1999/2017г.. II г. о. и решение № 60222/8.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1630/2021г., III г. о.

2. Следва ли въззивният съд да изложи самостоятелни мотиви защо кредитира доказателство, възприето и ценено по различен начин от първоинстанционния съд? Поддържа се, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС - т.19.; решение № 157/08.11.2011 год. по т.дело № 823/2010 год. на ВКС, II т.о.; решение № 324/22.04.2010 год. по гр.дело № 1413/2009 год. на ВКС, IV г.о.; решение № 237/24.06.2010 год. по гр.дело № 826/2009 год. на ВКС, IV г.о.

От ответниците по жалбата Д. С. Л., Р. Ш. и А. К. /наследници на починалия в хода на производството ответник С. С. К./ не е постъпил отговор на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

Касаторът поддържа, че решението е постановено по отношение на починала страна, предвид на което и въззивното решение е недопустимо.

Във връзка с тези твърдения на касатора се установява по делото, че на 01.09.2022г. е даден ход на устните състезания пред въззивната инстанция, а на 17.02.2023г. е постановено решението на въззивния съд. Междувременно, на 02.12.2022г., е постъпила молба от адв. С., пълномощник на ответника С.

К., с която уведомява съда, че К. е починал през м.11.2022г. и е поискал определението за даване ход на делото по същество да се отмени и производството по делото да бъде спряно, които искания са оставени без уважение с определение от 05.12.2022г. На 21.04.2023г. /след постановяване 2 на въззивното решение/ по делото е приложено удостоверение за наследници, от което е видно, че К. е починал на 06.11.2022г. и с определение от 24.04.2023г. съдът го е заличил като страна в процеса и на негово място са конституирани наследниците му по закон.

При тези факти не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2, предл.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд е процедирал в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 229, ал.2, предл. второ ГПК и постановеното решение не е недопустимо. В практиката на ВКС по приложението на чл. 229, ал.2, предл. второ ГПК /решение № 86 от 3.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2014 г., IV г. о.решение № 23 от 16.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2564/2019 г., II г. о./ се приема, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Същото е недопустимо в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания, каквато обаче не е настоящата хипотеза.

По подържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК :

Производството по делото е образувано по предявен от Р. С. С. против С. С.

К. установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от Р. С. С. против С. С. К..

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата Р. С. и ответникът С. К. са наследници на Н. И. С., починал на 24.10.1979 г. С. К. е направил отказ от наследство на Н. С., вписан на 03.03.1980 г. Процесният имот е отчужден със заповед №496/1978 г. на ОНС П., като с решение от 17.09.1996г. по гр.д. №1717/96г. по описа на Окръжен съд - Пловдив собствеността върху имота е възстановена.

Спорен по делото и пред двете инстанции е бил въпросът дали имотът, предмет на исковата претенция, съставлява новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН.

Първоинстанционният съд е уважил иска, като е приел, че няма преки доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за отчуждение на имота и е счел за недоказано обстоятелството, че заповедта е влязла в сила преди отказа на ответника от наследство. Съдът е изложил и мотиви, че са събрани косвени доказателства, сочещи на извод, че заповедта за 3 отчуждаване е влязла в сила след 03.03.1980г., вкл. и платежно нареждане № 11614/22.11.1980г., издадено от Д. – К., видно от което паричното компенсиране на наследниците е било наредено на 22.11.1980 г.

Във въззивната жалба, подадена от С. С. К., се поддържа , че изплащането на обезщетението не може да се счита косвено доказателство, че към този момент заповедта е влязла в сила, като наред с това неправилно районният съд е възприел и датата, на която е наредено плящането на сумата за обезщетяване на собствениците на отчуждения имот, като се твърди, че вярната дата е 22.11.1979г.

Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил иска. Изложени са мотиви, че ОНС изплаща обезщетение на собствениците на отчуждените имоти след като заповедта за отчуждаване влезе в сила, като в случая с платежно нареждане на банка Д.

№11614/22.11.1979 г. ОНС-К. е превел на наследниците на Н. С. сумата от 21 189,65 лв. за обезщетение, от което и следва, че към 22.11.1979 г. отчуждителната заповед е била влязла в сила. В заключение е направен извод, че отказът на К. от наследство от 03.03.1980 г. е след одържавяването на имота, а на основание чл. 91а от ЗН отказът от наследство, извършен след одържавяването, няма действие по отношение на спорния имот, който се смята за новооткрито наследство.

При тези мотиви на съда е налице основанието на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първия поставен правен въпрос, който Върховният касационен съд, съобразно разясненията на ТР 1/2010 г. на ВКС, ОСГК и ТК, доуточнява по следния начин : Следва ли въззивният съд служебно да назначи съдебно-графологична експертиза при въведено оплакване във въззивната жалба, че представен по делото документ е погрешно разчетен? Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е от значение за решаващите му изводи. С обжалваното решение поставеният процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с посочената от касатора задължителна практика на ВКС – т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

4

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 207 от 17.02.2023 г., постановено по възз. гр. д. № 580/2022 г. по описа на Окръжен съд– Пловдив.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 50лв.

УКАЗВА на касатора, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС прекратено.

След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2.

5

_______________________