Решение № 56 от 11.02.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Русе, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20254520201691 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Ш. К., депозирана против наказателно постановление № 329 от 27.10.2025г., издадено от директор на РДГ - Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7, вр. чл. 213, ал. 1, т.

1 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

С жалбата се ангажират твърдения, че жалбоподателят не е извършил административно нарушение, поради и което наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна. В подкрепа на тези твърдения се инвокират доводи, че установеното количество дървесина не е 2 пр. куб. см, а е 1,5 пр. куб. см. и същото е закупено от „Ветовска гора“ ЕООД, за което жалбоподателят е представил документи, поради и което не е осъществен състава на нарушението. Отделно от това се релевират доводи, че разпоредбата на чл. 213, ал. 1 ЗГ предвижда четири хипотези и не става ясно кое от всички нарушения е констатирано.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа депозираната жалба, по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение се релевират доводи, че това, за което се твърди, че е нарушение не касае държавен горски фонд, а общински горски фонд, а компетенциите на държавните органи са единствено досежно държавния горски фонд. На следващо място се посочва, че има издадено и друго наказателно постановление за близко по рода си нарушение и би следвало съобразно ЗАНН да бъде издадено едно наказателно постановление.

На следващо място се излагат доводи, че се касае за маловажно нарушение, с оглед стойността на дървения материал и наложеното наказание не съответства на доходите на наказаното лице, предвид това, че същият е 1 пенсионер.

Наказаното лице, упражнявайки правото си на лична защита, излага доводи, че се касае за стари дърва.

Наказващият орган, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на депозираната жалба. Счита, че от извършената оценка на доказателствената съвкупност по делото, нарушението е безспорно установено и доказано, както и че в хода на протеклото административнонаказателно производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 001236/29.08.2025г. против жалбоподателя, за това, че на 29.08.2025г., в село Смирненски, община Ветово, област Русе, ****, съхранява в дворното си място дървесина, в размер на 2 пр. куб. метра от дървесен вид „акация“, дърва за огрев, немаркирана с контролна горска марка.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ.

АУАН е подписан от нарушителя, без да изложи в същия възражения.

Такива били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на нарушението, идентични с тези посочени в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 7, вр. чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена и доказана, въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством показанията на разпитаните в процесуалното качество на свидетели Т. И. И. – актосъставител, С. Д. К. и И. Д. Т. – свидетел – очевидци, както и писмените доказателства и писмените доказателствени средства - АУАН № 001236/29.08.2025г., Фактура № 0000037475/04.01.2022г., Превозен билет № 9345/00046/4301Е6Н от 2

11.01.2022г., Фискален бон, Постановление на Районна прокуратура – Русе, за отказ да бъде образувано досъдебно производство, Доклад относно извършена проверка, Възражение, Доклад относно съставен АУАН, Заповед № РД49171/23.05.2024г. и Наказателно постановление № 328/27.10.2025г.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Т. И. И., С. Д. К. и И. Д.

Т . , доколкото същите са депозирани от лица, пряко и непосредствено възприели фактите, за които свидетелстват. Всеки един от тези трима свидетели добросъвестно изнася пред съда, само и единствено неговите преки възприятия. Показанията на свидетелите са последователни и логични. С оглед своето местоположение и обективни реалии, всеки един от свидетелите е имал обективна възможност да възприеме фактите, за които свидетелства.

Не са налице, каквито и да е противоречия в показанията на свидетелите, както и данни за възможна заинтересованост в показанията на разпитаните свидетели.

Приетите по делото писмени доказателства - Фактура № 0000037475/04.01.2022г., Превозен билет № 9345/00046/4301Е6Н от 11.01.2022г. и Фискален бон, касаят закупени от жалбоподателя на 04.01.2022г. колове от акация на 3,5 метра/20 броя, както и колове от акация на 2,5 метра/30 броя.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и извършената оценка на доказателствените източници, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата и мястото на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Без опора в материалите по делото е твърдението на жалбоподателя, че не е ясно, коя от всички хипотези на чл. 213, ал. 1 ЗГ е налице в случая.

Изрично, както в АУАН, така и в НП е посочено, че се касае за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, със словесно описание – съхраняване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, поради и което е ясно, коя форма на 3 изпълнителното деяние, в случая е приета за осъществена.

По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя, че в хода на протеклото административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което да има за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка следва да бъде обоснован единствения възможен извод, че наказаното лице е осъществило състава на нарушението по 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна наказаното лице, на 29.08.2025г., в ***** е съхранявал в имота си 2 пр. куб. метра дърва за огрев от дървесен вид „акация“, нарязани на по 30 см, немаркирани с контролна горска марка, което е нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, която разпоредба забранява съхраняването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка или производствена марка.

От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на нарушителя са намерили отражение представи, че съхрянява дърва за огрев, които не са били маркирани с контролна горска, а във волево отношение пряко е целял настъпването на обещственоопасните последици от своето деяние.

Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба на чл. 266, ал. 1, пр. 7 ЗГ, която предвижда административно наказание „Глобя“ в размер от 500 до 5000 лева, за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти.

В случая жалбоподателят е съхранявал, в нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 1 ЗГ, дървесина която не е била маркирана с контролна горска или производствена марка.

Наказанието е индивидуализирано в минималния предвиден в санкционната разпоредба размер на глобата, а именно 500 лева, като са отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства – липсата на предходни нарушения и липсата на отегчаващи такива.

Така определеното наказание е съобразено, както с наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, така и с липсата на отегчаващи такива, а така също и с имотното състояние на нарушителя. Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 ЗАНН забранява определяне на наказание под предвидения найнисък предел на наказанието глоба.

Не се каса за явно маловажен случай, по смисъла на § 1, т. 5 ЗАНН, тъй като деянието не разкрива явно незначителна степен на обществена опасност.

Нарушението не разкрива и белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нарушението е формално и не включва в състава си настъпването на вредни последици, за да 4 бъде прието, че тяхната липса, води до маловажен случай на деянието. Не са налице смекчаващи обстоятелства, които да определят нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Липсата на предходни нарушения, само по себе си не определя нарушението ката маловажно, а намира приложение при индивидуализацията на наказанието. Количеството дървесина, което е 2 пр. куб. метра, на стойност 91,99 лева, което е 11,71 процента от установената към датата на деянието минимална работна заплата за страната, в размер на 1077 лева, също не може да обоснове извод, че са касае за маловажен случай на административно нарушение, което от своя страна да обоснове приложението на чл. 28 ЗАНН от страна на наказващия орган.

Неоснователни и без опора в закона са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че наказателното постановление е назаконосъобразно, тъй като с НП № 328/27.10.2025г. на жалбоподателя е наложено административно наказание, за това, че за същото количество дърва не притежава превозен билет, тъй като това представлява самостоятелен състав на административно нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 ЗГ. Не представлява нарушение на закона, а още по-малко съществено такова, че наказанията на жалбоподателя са наложени с различни наказателни постановления, а не с едно.