Акт № 5385 от 23.12.2014, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 369/2014
- Подписан
- 23.12.2014
Цитирани разпоредби
- чл. 44 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.182 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.182 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 2, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл.42а ал.2 т.1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.306 ал.1 т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.312 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.41 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
Решение № 27
Номер
27
Година
21.04.2011 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
03.24
Година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Стоянов Милушев
Секретар:
Николина Александрова
Кирил Митков Димов
Йорданка Георгиева Янкова
Прокурор:
Светлозар Лазаров като разгледа докладваното от
Георги Стоянов Милушев
Въззивно наказателно общ характер дело номер
20115100600039 по описа за
2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 18/18.02.2010 год., постановена по Н.о.х..дело № 730/2009 год., Х р С. е признал подсъдимата Д. Й. Х. от Г.Х. за виновна в това, чепрез периода от 17.01.2009 год. - до 02.05.2009 год. вкл. в Г.Х., при условията на продължавано престъпление, като родител – майка, не изпълнила съответно на 17.01.2009 год., 07.02.2009 год., 21.02.2009 год., 21.03.2009 год., 04.04.2009 год., 18.04.2009 год. и на 02.05.2009 год., съдебно решение № 284, постановено по Г.д.№ 926/2006 год. на Районен С. - Г.Х., влязло в законна сила на 17.12.2007 год., относно упражняването на право на лични контакти на Й. П. Ш. от Г.Х., ЕГН *, с дъщеря му - Б Й. Ш, с ЕГН *, поради което и на основание чл.182 ал.2, във вр. с чл.26 ал.1, във вр. с чл.54 от НК, във вр. с чл.42а ал.2 т.1 и 2 от НК, й е наложил наказание „пробация", с пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година, с периодичност 2 пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година.
С решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. К О. С. е потвърдил тази присъда.
С решение № 529/06.12.2010 година, постановено по н.дело № 534/2010 година по описа на ВКС на РБ, ІІІ-то н.о., по реда на възобновяването е отменено решение № 50/23.07.2010 година, постановено по в.н.о.х.дело № 99/ 2010 г. по описа на К О. С. и делото е върнато за ново разглеждане, отстраняване на допуснатите нарушения и изпълнение на указанията, дадени в съобразителната част на посоченото отменително решение.
Недоволна от така постановената присъда е останала подсъдимата Д. Й. Х., която я обжалва като необоснована, постановена в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че събраните по делото доказателства били противоречиви и не били събрани по надлежния ред, при което не се установявало по безспорен и категоричен начин, че е осъществила състава на престъплението по чл.182 ал.2 от НК. Твърди, че при констатиране от съда, че срещу едно лице има повдигнато обвинение и е образувано повече от едно дело за едно и също престъпление, то следвало делата да бъдат обединени, и като оставил без уважение искането й в тази връзка, първоинстанционният С. допуснал нарушение на процесуалните правила, което утежнявало положението й. В жалбата се развиват съображения за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния С. - лишаването й от справедлив процес, поради възникналото съмнение у нея относно безпристрастността на съдията при решаване на делото, което е мотивирано с обстоятелството, че съдията е оставил без уважение искането й за отвода му, последното пък мотивирано с твърдяното обстоятелство, че е била осъдена да плати разноските на частния обвинител още преди приключване на делото с определение, постановено в закрито заседание от 08.01.2010 год. Твърди се и друго съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото й на защита, изразяващо се в лишаването й от първоинстанционния С. от възможността да представи писмени доказателства по така повдигнатото й обвинение, като искането й в тази връзка било оставено без уважение. Като такова счита и оставянето без разглеждане като недопустима от съда на молбата й за поправка на протокола от откритото съдебно заседание, проведено на 18.02.2010 год. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която да бъде оправдана. В представено допълнително писмено изложение към въззивната жалба се излагат подробни съображения относно оплакванията, направени с жалбата; както и се навеждат нови доводи в нейна подкрепа: за незаконосъобразен отказ на първоинстанционния С. да приложи института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК; за липса в мотивите на обжалваната присъда на анализ и оценка на всички доказателства от първоинстанционния С., липса на излагане на съображения кои обстоятелства съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, както и липса на изложени съображения при противоречия на доказателствените материали защо едни приема, а други отхвърля. Сочи, че въпреки, че съдът е приел наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, е определил по-тежкото по вид наказание, без да изложи мотиви за това, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила. Развива съображения и за липса на умисъл за извършване на престъплението, който бил елемент от състава му. Алтернативно на искането за оправдаване се прави искане за изменение на присъдата и приложението на чл.182 ал.3 от НК; или за изменение на присъдата, като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В съдебно заседание жалбодателката Х. се явява лично с упълномощените си защитници-А.Л и А.Г. и двамата от АК Х.,които поддържат въззивната жалба по изложените съображения. Правят се искания за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава, Þли за връщане на делото за доразследване на наблюдаващият прокурор.
Частният обвинител Й. Ш. в съдебно заседание изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.
Прокурорът от О. П. – К. счита, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния С. намира за правилна, обоснована и законосъобразна, като при постановяването й не са били допуснати съществи нарушения на процесуалните правила, нито на материалния закон, а наложеното на жалбодателката Х. наказание счита за справедливо, съобразено с всички доказателства по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. Моли присъдата на първоинстанционния С. да бъде потвърдена.
Окръжният С., като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната и протестирана присъда, с оглед доводите и оплакванията на жалбодателката, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е неоснователна.
Подс. Д. Й. Х. и частният обвинител Й. Ш. били съпрузи, чийто брак бил прекратен, поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство по тяхна взаимна вина, с влязло в сила на 17.12.2007 год. решение № 284/04.06.2007 г. по Г.дело № 926/2006 год. на ХРС. С това решение упражняването на родителските права над роденото от брака им дете Б Й. Ш, с ЕГН *, било предоставено на майката, с право на бащата да го вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 8 до 18 часа и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, със задължение да го връща, след изтичане на така определеното време. Допусната била и промяна във фамилното име на жената, която след прекратяването на брака следвало да носи предбрачното си такова - Х.. Въз основа на това съдебно решение относно упражняването на постановения режим на виждане между бащата и детето, бил издаден изпълнителен лист от 10.01.2008 г. на ХРС, който бил приложен към молба от 15.01.2008 год. на св. Ш., по повод на която било образувано изпълнително дело № * на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ С П с рег.№ ***, с район на действие - О. С. - Х.. Така образуваното изпълнително дело впоследствие било прехвърлено от ЧСИ С П на ЧСИ - св. К.С.А, рег. № ***, с район на действие О. С. - Г.Х., за продължаване на изпълнителното производство, като при последната на 11.06.2008 год. било образувано изпълнително дело № *.
Във връзка с провеждане на изпълнителното производство по така образуваното изпълнителното дело, св. А. изпратила на подсъдимата Х. Покана за доброволно предаване на детето на 17.01.2009 год. от 08.00 часа с изх.№ 00019/07.01.2009 год., която била получена лично от подсъдимата на 10.01.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата. На 17.01.2009 год. в 08.00 часа, свидетелите А, Ш. и В - служител на РУ на МВР-Х., и още един полицай, посетили адреса на подсъдимата в Г.Х. на У. „**” № *. Подсъдимата Х. и детето Б отсъствали от адреса и предаване на детето не било извършено. Св.К А съставила Протокол от 17.01.2009 год. /неправилно посочена 2008 год., очевидно дължащо се на техническа грешка/, в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата, тъй като по данни на бащата на подсъдимата – св.Й. Х., на 16.01.2009 год. подсъдимата заминала с детето Б. в Г.П. Св.А е отразила в протокола също, че в присъствието на свидетелите е установила, че действително подс.Х. и детето отсъстват от дома си.
На 22.01.2009 год. св. А. изпратила на подсъдимата Х. нова Покана за доброволно предаване на детето на 07.02.2009 год. от 08.00 часа с изх.№ 00191/27.01.2009 год. Поканата била получена лично от подсъдимата на 28.01.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата. На 07.02.2009 год. в 08.00 часа, св.А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР- Г.Х., единия от които св.Д., посетили адреса на подсъдимата Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето от подсъдимата на частния обвинител отново не се извършили и детето не било предадено от майката на бащата, тъй като Х. и детето Б. отсъствали от дома си. ЧСИ - св.К. А. съставила Протокол от 07.02.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата, тъй като по сведение на Й. Х - баща на подс.Х., същата излязла с детето преди 08.00 часа от дома си.Св.А. е отразила в прокола също, че в присъствието на Й. Х. и двамата полицаи е установила, че действително Д. Х. и детето отсъстват от дома си на адрес: Г.Х., У. „**” № *.
На 12.02.2009 год. св. А. изпратила на подс. Х. нова Покана за доброволно предаване на детето за следващата дата - 21.02.2009 год. от 08.00 часа, с изх.№ 00362/12.02.2009 год. Поканата била доставена на подсъдимата на 13.02.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата, но Д. Х. отказала да я получи, като с резолюция от 13.02.2009 год. на съдия-изпълнителя А. е постановено поканата да се счита за връчена и да се приложи към изпълнителното дело, на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. На 21.02.2009 год. в 08.00 часа св. А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР - Г.Х., единия от които св.В. В., посетили адреса на подс.Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето от подсъдимата на частния обвинител отново не били извършени и детето Б. не било предадено от майката на бащата, тъй като дворната врата била заключена, а външният звънец бил премахнат и никой не отворил, въпреки продължителното чукане по вратата в интервала 08.00 часа – 08.30 часа и викане под прозорците на името на подсъдимата, която не се показала. ЧСИ - св.К.А. съставила Протокол от 21.02.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от бащата на майката, по посочените причини.
На 11.03.2009 год. св. А. изпратила на подс.Х. нова Покана за доброволно предаване на детето за следващата дата - 21.03.2009 год. от 08.00 часа, с изх.№ 00547/11.03.2009 год. Поканата била доставена на подсъдимата на 12.03.2009 год., видно от отбелязването в разписката на обратната страна на поканата, но Х. отказала да я получи, като с резолюция от 12.03.2009 год. на съдия-изпълнителя А. е постановено поканата да се счита за връчена и да се приложи към изпълнителното дело, на основание чл. 44 ал.1 от ГПК. На 21.03.2009 год., в 08.00 часа св.А., св.Ш. и двама служители на РУ на МВР - Г.Х. посетили адреса на подсъдимата Х. в Г.Х., на У."**" № *. Изпълнителни действия по предаване на детето Б. от подсъдимата на частния обвинител отново не били извършени и детето не било предадено от подсъдимата Х. на частния обвинител. ЧСИ- св.К. А., съставила Протокол от 21.03.2009 год., в който отразила, че не е извършено предаване на детето Б. от майката на бащата. Посочено е в протокола, че за времето от 08.00 до 09.05 часа никой не отворил дворната врата към улицата, въпреки многократното чукане по нея от страна на полицейските служители и викане под прозорците на жилището името на подсъдимата Х.. Отразено е също в протокола, че с помощта на ключар бил разбит патрона на дворната врата и същата била отворена. Никой не отворил и входната врата на жилището, въпреки двадесетминутното звънене на звънеца и чукане на вратата, поради което с помощта на ключаря бил разбит секретния патрон и вратата била отворена. При влизането във входното антре вътрешната врата била отворена от св.Й. Х. – баща на подсъдимата, който заявил, че същата и детето не са жилището и не знаел къде се намират. Св.А. е отразила в протокола също, че с присъстващите полицаи извършила оглед на цялото жилище и констатирала, че действително подсъдимата и детето не са в къщи.