Решение № 162 от 11.08.2025, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Решение рег. № 162 от 11.08.2025г. по ВАНД № 399/2025г. по описа на ОС-Сливен

Производството е въззивно и е по реда на чл. 378, ал.5 във връзка с чл.313 и сл. от НПК, т.е. за проверка на невлязло в сила решение за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК.

С решение № 163 от 23.06.2025 г., постановено по АНД № 669/2025 г. по описа на Районен съд-Сливен обвиняемият П.К.И., роден на ***, жител и живущ в ***, български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 05.12.2024 г. в гр.Сливен, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Е.П.Я. от гр.Сливен, изразяваща се в „Счупване на горния край на бедрената кост на десния крайник“, което е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“, поради което е ОПРАВДАН за престъпление по чл. 133, пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК.

Срещу така постановеното решение е подаден въззивен протест на прокурор от Районна прокуратура гр. Сливен срещу решение № 163/23.06.2025г. постановено по АНД № 669/2025г. по описа на Районен съд Сливен. В него се изразява несъгласие с решението на районния съд и същото се определя като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че извършеното от обвиняемия е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-причинена средна телесна повреда по непредпазливост.

Изложено е, че обвиняемият е следвало да предвиди последиците, вървейки зад възрастна, трудно подвижна жена. Същият е следвало да се движи „с необходимото внимание, а не да се оглежда, докато пресича пътното платно за движение по пешеходната пътека“, като по този начин е „щял да види своевременно промяната в посоката на движение на пострадалата“.

Подчертава се в протеста, че наказателното производство първоначално е било прекратено с постановление на РП Сливен от 12.03.2025г. на основание чл.

243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 НК, като прокуратурата е приела, че е налице случайно деяние. Постановлението било потвърдено с определение по ЧНД № 353/2025г. по описа на РС-Сливен. С определение по ВЧНД № 262/2025г.

Окръжен съд Сливен е отменил акта на районния съд, както и потвърденото с него постановление на РП-Сливен, като е приел, че обвиняемият не е предвиждал вредоносните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Иска се отмяна на постановеното от районния съд решение като обвиняемият бъде признат за виновен.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Сливен моли атакуваното решение да бъде отменено. Поддържа, че няма спор относно обективната страна на деянието, като от субективна страна обвиняемият е действал по непредпазливост. Излага доводи, че е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради което е действал виновно. Сочи, че посредством изготвения видеозапис и видео-техническа експертиза в хода на ДП се установява, че обвиняемият И. се 1 е движил зад пострадалата Я., като последната се е придвижвала съвсем бавно и си е помагала с бастун. Факт е, че пострадалата, след като е пресякла улицата, е променила посоката си на движение, като е завила наляво, в резултат на което обвиняемия, движейки се зад нея я блъска и тя пада на земята, и получава телесни увреждания, които по смисъла на закона представляват средна телесна повреда. Поддържа, че обвиняемият е бил длъжен да се движи с необходимото внимание, а не да се оглежда за свои познати по време на пресичане на платното за движение по пешеходната пътека, както и е бил длъжен да види своевременната промяна в посока на движение на пострадалата след пешеходната пътека и по този начин би следвало да предотврати блъскането на пострадалата. Подчертава, че са налице предпоставките за приложение на чл. 78а, ал.1, като моли за наказание над минималния размер, но под средния такъв.

В съдебно заседание защитникът на обвиняемия И. – адв. А. моли решението да бъде потвърдено. Счита, че обвиняемият не е могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици и не е виновен за извършеното. Поддържа, че обвиняемият е нямало как да предвиди, че пострадалата ще предприеме друго действие при изкачването на тротоара.

Деянието е извършено в края на пешеходната пътека и няма никакъв умисъл в това, което се е случило. Сочи, че от така изказаното от представителя на ОПСливен дори пострадалата е следвала да предвиди, че някой върви след нея, за да предприеме действието да се завърти в обратна посока, пресичайки пешеходната пътека.

Обвиняемият И. в личната си защита сочи, че никога не е искал да направи това. В последната си дума моли решението на районния съд да бъде потвърдено.

Настоящият протест е подаден от държавното обвинение, който има право на такъв против постановеното решение, съгласно чл.378, ал.5, вр.чл.318, ал.2 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в чл.319 ал.1 от НПК, поради което е допустим.

Сливенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличните по делото доказателствени материали и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протеста на Районна прокуратура - Сливен за основателен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него анализ на наличните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към решението, а именно:

Обвиняемият П.К.И. е български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, неосъждан.

На 05.12.2024 год. в гр. Сливен, около 14,30 часа, свид. Е. Я. пресичала 2 пешеходната пътека на бул. „Цар Симеон“ срещу входа на кооперативния пазар. Помагала си с бастун, който държала в дясната си ръка. Точно по това време след нея, вървейки един до друг, пешеходната пътека пресичали обв. И. и свид. С.А.. Двамата разговаряли, като обв. И. държал двете си ръце в джобовете на панталона си. Оглеждал се за свои приятели. След като пресякла пешеходната пътека, свид. Е. Я. завила наляво, в посока тротоара от лявата страна на входа на пазара. В този момент обв. И., който вървял точно зад нея и се оглеждал за свои приятели, блъснал с гърдите си свид. Е. Я.. Тя залитнала, а обв. И. и свид. С.А. се опитали да я хванат, за да не падне на земята, но не успели да я задържат. Свид. Я. паднала на дясната си страна на пътното платно. Обв. И. и свид. С.А. веднага я изправили, но свид. Е. Я. изпитвала силна болка в областта на дясното бедро. Събрали се хора, като някой донесъл пластмасов стол, на който свид. Е. Я. седнала. Подаден бил сигнал на ЕЕН 112 и на място пристигнала линейка, която отвела свид. Е. Я. в спешен център при МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ гр. Сливен. След преглед и рентген свид. Е. Я. била настанена в Отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“ гр. Сливен, където на 09.12.2024 год. е била оперирана.

По делото е изготвена съдебно - медицинска експертиза, от която се установява, че при падането си на земята свид. Е. Я. е получила контузия в областта на дясната тазобедрена става, което е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“, което е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

По делото е изготвена видео-техническа експертиза, при която на хартиен носител са свалени кадри от видеозаписа, както и съдебнофоноскопна експертиза, при която на хартиен носител са свалени разговорите, проведени на тел. 112.

Горепосочената фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно показанията на свидетелите Е. Я. и С.А., обясненията на обвиняемия, дадени на досъдебното производство, както и заключенията по изготвените експертизи.

Както свидетелските показания, така и обясненията, правилно са кредитирани от районния съд като обективни и непротиворечиви и от тях се установява настъпването на процесния инцидент по описания по-горе начин.

При така приетата фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че е установена обективната страна на престъплението по чл. 133, пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, за което е внесено постановление от РП-Сливен, извод, с който настоящата инстанция се солидаризира. Обвиняемият И. е блъснал с гърдите си свид. Е. Я., която залитнала, обв. И. и свид. С.А. се опитали да я хванат, но тя паднала на дясната си страна на пътното платно.

Безспорно е установено, че в резултат на падането от собствен ръст върху пътната настилка свид. Е. Я. е получила контузия в областта на дясната тазобедрена става, което е довело до „Трайно затрудняване движенията на десния долен крайник“, т.е. средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.

2 от НК.

За да оправдае обвиняемия в извършване на престъплението по чл. 133, 3 пр.2, вр. чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, районният съд е приел, че не е налице субективната страна на деянието, а именно непредпазлива форма на вина.

Прието е, че в настоящия случай с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства не е налице хипотезата на чл. 11, ал. 3 от НК, тъй като обв. И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, не е бил длъжен и не е могъл да ги предвиди. В момента на самия сблъсък обв. И. е гледал в противоположната на пострадалата посока за свои приятели, поради което е нямало как да види, че свид. Е. Я. променя посока си на движение към него. Първоинстанционният съд е достигнал до извода за наличие на случайно деяние, тъй като обвиняемият И. не е могъл да предвиди, че свидетелят ще промени посоката си на движение и че между тях ще последва сблъсък, тъй като е гледал в противоположна посока. Съдът е приел още, че дори да е видял пострадалата преди сблъсъка, то е нямало как да предвиди резултата, а именно, че същата ще залитне и в резултат на падане от собствен ръст върху пътната настилка ще получи контузия в областта на дясната тазобедрена става. Още повече, че непосредствено след сблъсъка между двамата, обв. И. и свид. С.А. са се опитали да хванат пострадалата, за да не падне на земята, но не са успели да я задържат.

Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на случайно деяние.

И непредпазливото деяние по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК, и случайното деяние по чл. 15 НК се извършват от дееца, без той да е предвиждал общественоопасните последици. В първия случай обаче деецът е длъжен и е могъл да ги предвиди според обстоятелствата. Във втория случай (чл. 15 НК) деецът е в невъзможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Невъзможността за настъпването на резултата означава, че при стеклите се обстоятелства деецът нито е длъжен, нито зависи от неговата воля да предотврати настъпването на общественоопасните последици. Точното тълкуване на правната норма на чл. 15 НК означава, че деецът не е могъл да предвиди общественоопасните последици по време, когато той все още е могъл да ги предотврати /Решение № 767 от 11.ХI.1991 г. по н. д. № 648/91 г., I н. о./. Деянието е случайно, когато опасностите по пътя са изненада за дееца и той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на тези последици /Решение № 98 от 14.Х.1996 г. по н. д. № 100/96 г., 5-членен с-в/.

Безспорно обвиняемият И. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но въззивният съд намира, че същият е бил длъжен и е могъл да го направи с оглед конкретните обстоятелства, като е имал задължението и възможността да стори това, поради следните съображения:

Всеки един пешеходец при пресичане на пътното платно има задължение да следи пътната обстановка, в т.ч. и движението на останалите пешеходци, предприели пресичане на пешеходна пътека. Задължението да се внимава при пресичането на улици важи за всички участници в движението, сред които е и пешеходецът. Той е задължен да следи не само пътната обстановка с оглед преминаването на МПС-та, светофарна уредба и пътни 4 знаци, но и да внимава по отношение на останалите пешеходци, предприели пресичане на пътното платно заедно с него. Приемането на липса на такова задължение противоречи на житейската логика, доколкото това би означавало всеки да предприема безразборни движения, пресичайки пътното платно.