Решение № 145 от 24.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Велико Търново, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500224 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №29 от 11.02.2022г., постановено по гр.д. №289/2021г., Окръжен съд-Ловеч е отхвърлил предявения иск от Държавен фонд Земеделие-гр.София, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощник-юрисконсулт Д. П. от Областна дирекция-Плевен, срещу Маргет ЕООД 2013-гр.Ловеч, представлявано от управителя Т. Т., с който на основание чл.422 от ГПК се иска да бъде признато съществуване на вземане за сумата в размер на 91 209,42 лева-главница; лихва за забава върху размера на вземането по договора за главница 25 561,00 лева от 29.05.2015г. до 18.09.2020г. – 13 563,67 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница 3 129,29 лева по анекс №1/15.12.2015г. от 17.12.2015г. до 18.09.2020г. – 1 488,19 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница 23 393,00 лева по анекс №2/12.05.2016г. от 16.05.2016г. до 18.09.2020г. – 10 156,46 лева; лихва за забава върху вземането за главница 5 014,72 лева по анекс №3/09.12.2016г. от 28.12.2016г. до 18.09.2020г.1 827,59 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница 1

1 082,31 лева по анекс №4/27.01.2017г. от 10.02.2017г. до 18.09.2020г. – 390,53 лева; лихва за забава върху размера на вземането за главница 33 029,10 лева по анекс №5/17.03.2017г. от 31.03.2017г. до 18.09.2020г. – 11 450,09 лева; заедно със законната лихва върху главницата от 21.09.2020г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, дължими по договор №11/639182/0043272 от 27.05.2015г. за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, както и за сумата от 2 601,72 лева – държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение №260014/21.09.2020г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.

№1520/2020г. на Районен съд-Ловеч, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъден ДФЗемеделие-гр.София, представляван от изпълнителния директор, да заплати на Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч, представлявано от управителя Т. Т., сумата от 4 900 лева, направени разноски по делото в първата инстанция.

Против решението, в неговата цялост, е подадена въззивна жалба от ищеца Държавен фонд Земеделие-гр.София, представляван от изпълнителния директор, чрез пълномощник юрискосулт Д. П..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение, като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявения иск изцяло. Претендира за присъждане на направените разноски по делото в двете инстанции. При условия на евентуалност прави възражение за прекомерност, ако такава е налице, относно хонорара на другата страна, и моли същият да бъде намален, ако е прекомерен.

Окръжният съд не бил съобразил, че е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводни книги по процесния договор. Не следвало изобщо да се разглежда въпросът за следващите години, а именно дали е налице или не неизпълнение за следващите години, доколкото производството произтича от издадения по ч.гр.д. № 1520/2020г. изпълнителен лист. Неправилно Окръжният съд бил приел, че ответникът не бил подал обща декларация на стр.3 във всяко едно от подадените заявления.

В тази връзка по делото е доказано, че още от първата година на кандидатстване ответникът е запознат с изискването относно липса на 2 задължения към държавния бюджет, още повече в отговора на исковата молба ответникът признава, че дружеството има задължения към НАП т.е. констатациите на ДФЗ се споделяли изцяло от дружеството, видно от отговора. Ответникът бил подписал последващите указания за прилагане на схемата за 2018г., тъй като след подписването на договора били налице 5 броя сключени анекси, като на 19.03.2018г. ответникът е посетил дирекцията на фонда и е подал заявление за отпускане на помощ, а указанията за прпилагане на схемата били публикувани на сайта на Министерство на земеделието, както и на страницата на ДФЗ. Кандидатът бил имал цели 2 месеца за запознаване с указанията, които са идентични с тези за предходните години. Неправилно Окръжният съд бил приел, че наличието на задължение към държавата било формално основание да се откаже отпускането на помощта. Съгласно указанията земеделският производител-кандидат трябвало „да няма изискуеми задължения към държавния бюджет към датата на кандидатстване.“ Несериозно било и твърдението на Окръжния съд, че наличието на задължение към държавата, само по себе си не било основание за прекратяване на договора и за възстановяване на даденото по него, тъй като в договора нямало такива уговорени клаузи. Ответникът се бил задължил по договора да изпълнява договорените задължения в продължение на 5години, считано от датата на първото кандидатстване и от доказателствата по делото било видно че за 2018г. е в неизпълнение. Без значение било обстоятелството, че ответникът променил животновъдния обект, която промяна не можело да му се вмени във вина, тъй като бил регистрирал друг такъв, за което било приложено удостоверение, тъй като пред Фонда бил заявен и деклариран от кандидата конкретен животновъден обект.

Въззивникът се позовава на т.4.5 от договора, съгласно която счита че при констатиране на неизпълнение на мерките по схемата в срока по т.3.5, а именно в продължение 5-години, считано от първото кандидатстване по мярката, независимо от неговия характер и времетраене, земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката, заедно със законната лихва от датата на получаването им за съответната година т.е. всички получени средства, а не само тези за съответната година. Задължението да се възстановят отпуснатите средства по т.4.1 от договора възниквало, когато е констатиран по-малък брой животни от допустимия за подпомагане, а в случая имало 0 броя животни, тъй като животновъдният обект бил закрит.

3

Въззивникът се позовава и на т.4.7 от договора, съгласно която не може да се правят промени в договора по отношение предмета на подпомагане. От събраните по делото доказателства било видно, че земеделският стопанин не бил изпълнил договорните си задължения :1.да прилага мерките, за които е получена помощта за период от 5-години, считано от датата на първото кандидатстване и 2.при констатиране на неизпълнение на мерките, независимо от неговия характер и времетраенето на извършването му, земеделският стопанин да възстанови получените средства по мярката.

Вещото лице по назначената съдебно икономическа експертиза установявало, че ищецът е изчислил правилно дължимите лихви.

Въззиваемият ответник Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч, представляван от управителя Т. Т., чрез пълномощник адвокат С. Д., в писмен отговор, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, тъй като било правилно и да остави въззивната жалба без уважение, тъй като същата била неоснователна и недоказана.

Правилно било тълкуването на договора, извършено от Окръжния съд.

Правилно Окръжният съд бил приел, че целта на договора е да се покрият разходите по дейности за хуманно отношение към отглежданите птици, които надхвърлят задължителните стандарти по чл.5 от Регламент /ЕС/ №73/2009г. и Приложение 2 към него. Правилно било прието в обжалваното решение, че след като има доказано изпълнение на задълженията през 2015, 2016 и 2017 години, не следва да се връща даденото за тези периоди, тъй като средствата са реално използвани по предназначение. Съгласно т.4.5 и т.4.1 земеделският стопанин възстановява получените средства по мярката за съответната година на неизпълнение. И дължи връщане на средствата само при неизпълнение през съответната година. В противен случай би се стигнало до неоснователно обедняване на земеделския стопанин. Обосновано Окръжният съд приемал въз основа на заключението на вещото лице, че ответникът е продължил да отглежда птици и през следващите години в обект с рег.№3409350037, регистриран на 24.11.2017г. в изпълнение на договорения 5-годишен срок, за което не е получавал средства от ДФЗ. Отгледани били повече от договорените птици, а именно 19 200 броя. Това, че ищецът не е осъществил контрол, не може да се вмени във вина на ответника. Първоначалният животновъден обект бил заличен със заповед на ДАБХ от 22.10.2018г., но 4 продължаването на отглеждането на патици в друг животновъден обект не е неизпълнение на договора, напротив съставлява изпълнение. За 2019 и 2020г. дружеството не било кандидатствало за финансова помощ, но въпреки това продължило да отглежда птици в новорегистрирания обект и за това е представило във Фонда удостоверение за регистрация рег.№652/24.11.2017г.

Крайният резултат, до който бил достигнал Ловешкият окръжен съд, че ответното дружество е било добросъвестно и не следва да бъде санкционирано да върне всичко получено по договора, бил правилен, тъй като било доказано извършено изпълнение на договора.

В съдебно заседание не се явяват процесуални представители на страните по делото, но съответно в писмена молба и в писмена защита същите поддържат вече заетите становища в жалбата и в отговора.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна по делото, която има правен интерес да обжалва конкретния съдебен акт, както и тъй като същият подлежи на обжалване и е валиден.

С оглед преценка на нейната основателност Апелативният съд съобрази на първо място, че Окръжният съд е отразил в решението си обективно и подробно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо да бъдат възпроизвеждани повторно в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

В изпълнение разпоредбата на чл.269 от ГПК при служебната проверка, която съдът е длъжен да извърши, настоящият състав констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и 5 допустимо, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му, при която е длъжен да съобрази съдържанието на въззивната жалба, като служебно има правомощия да провери само спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд и въззивният съд я посочва накратко по следния начин.

Страните по делото Държавен фонд Земеделие-София и Маргет 2013 ЕООД-гр.Ловеч са сключили на 27.05.2015г. договор№11/639182/0043272 за предоставяне на Държавна помощ „Помощ за реализиране на доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците“, който договор е сключен след подадено заявление от ответника за отглеждане на 15 840 броя патици при определен хранителен режим – без употреба на фуражи съдържащи деоксиниваленол повече от 2,5 мг/кг и заместване на животинските протеини с такива от растителен произход, както и след одобрение на посоченото заявление от ищеца.

Правата и задълженията на страните са подробно регламентирани в договора. Размерът на държавната помощ е 25 561 лева и е изплатена на 29.05.2015г. по банков път по посочената от ответника банкова сметка.

Земеделският стопанин се е задължил да прилага мерките, за които е получил помощта, за период най-малко 5-години, считано от датата на първото кандидатстване по съответната мярка, както и да представя в срока, посочен в указанията за прилагане на схемата за съответната година, документи за удостоверяване прилагането и изпълнението на мерките за хуманно отношение към птиците.