Решение № 7806 от 28.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7806 гр. С, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110155098 по описа за 2025 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 410458/15.12.2025 г., с която ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482 е предявило срещу К. С. И. с ЕГН: ********** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3, КЗ за сумата от 4092,72 лева /2092,57 евро/, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на пострадалото лице за застрахователно събитие, настъпило на 09.04.2023 г., в гр. С, кв. Ф, ул. Т.М, причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил „М“, рег. № ***** – К. С. И., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ищеца, която е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска /15.12.2025 г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на 09.04.2023 г., в гр. С, кв. Ф, ул. Т.М, е реализирано ПТП, при следния механизъм: поради управление на лек автомобил „М“, рег. № ***** с несъобразена скорост, К. С. И. с ЕГН:

********** предизвиква ПТП с паркирани автомобили, част от които е и лек автомобил марка Киа, модел CEED с регистрационен номер ********.

Посочва, че след реализиране на проишествието, ответникът напуснал 1 мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че към датата на реализиране на горепосоченото ПТП, „Гражданската отговорност“ на водачите, управляващи лек автомобил „М“, рег. № *****, включително и на ответника К. С. И. с ЕГН: **********, била застрахована при ищцовото дружество по застрахователна полица № B********. Посочва, че след депозирано уведомление пред ищеца, е образувана преписка по щета № ********, като са изготвени опис на претенция и доклад по щета, въз основа на които било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4067,72 лева. Твърди, че съгласно Протокол за ПТП № ******/09.04.2023 г. процесното ПТП е настъпило по вина на ответника Данчев, който освен това напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Поддържа, че на К. С. И. с ЕГН: ********** е била изпратена регресна покана за възстановяване на сумата от 4067,72 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 4067,72 лева и 25,00 лева ликвидационни разноски.

Моли се за уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът К. С. И. с ЕГН:

********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по подробно изложени съображения. Оспорва се твърденият в исковата молба механизъм на реализиране на процесното проишествие.

Оспорва се всички щети описани от ищеца да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Моли, за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото от процесното ПТП лице са причинени, от ответника-делинквент с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между ответника и ищеца е съществувало действително 2 облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, като в изпълнение на задълженията си по нея, застрахователят е заплатил на увреденото лице, обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди, както и че делинквента след реализиране на процесното ПТП е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, с което си поведение виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

При установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 от КЗ (умишлено увреждане от страна на застрахования) застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина.

Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност", осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

От представените и приобщени към доказателствения материал по делото писмени доказателства, в това число справка от Гаранционен фонд /виж л. 13 от делото/, се установява в производството, че гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек автомобил „М“, рег. № *****, включително на ответникът К. С. И. с ЕГН: **********, е била 3 застрахована при ищцовото дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент /09.04.2023 г./.

Механизмът на реализиране на описаното в исковата молба ПТП и участието на ответника в неговото реализиране се установяват от събраните по делото доказателства, в това число протокол за ПТП № ******/09.04.2023 г., акт за установяване на административно нарушение № 129831, наказателно постановление № 23-4332-014387, и заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза. От горепосочените събрани по делото доказателства се установява следния механизъм на реализиране на процесното ПТП: На 09.04.2023 г., около 19:00 часа, в гр. С, лек автомобил „М“ срег.М ***** се движи по ул. „Т март“ с посока от Околовръстен път към ул. „Б.Д.“ и пред № 8, водачът губи контрол над превозното средство, вследствие на което реализира ПТП с паркирания лек автомобил „К.С.“, с рег. № ******** и с друго паркирано МПС. След настъпване на удара водачът напуска мястото на произшествието.

От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на задълженията си по процесната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищецът е заплатил в полза на сервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил „К.С.“, с рег. № ********, посочен от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД /застраховател по имуществена застраховка Каско на МПС по отношение на увредения лек автомобил „К.С.“, с рег. № ********/, застрахователно обезщетение в размер на 4042,72 лева.

Основният спорен по делото е въпрос касае обстоятелството, дали в процесния случай посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата е било задължително по закон.

Случаите, когато органите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, са изрично посочени в разпоредбата на чл. 125 от ЗДвП, като според действащата към релевантния момент редакция на посочената законова разпоредба, то е задължително когато: 1) при произшествието има убит или ранен човек; 2) произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; 3) в произшествието участва ППС, което превозва опасен товар или товар, който се е разпилял на пътя и създава опасност за движението; 4) в произшествието участва ППС с чуждестранна регистрация;

4

5) има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол, на друго упойващо вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС; 6) произшествието е с участието на пътно превозно средство на Министерството на отбраната или на Българската армия, както и на съюзнически и/или чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или пребиваващи на нея; в този случай се уведомява служба "Военна полиция" към министъра на отбраната; 7) между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него и 8) произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Посочените хипотези са изчерпателно изброени в закона - чл. 125 ЗДвП.

Задължение за оставане на мястото на произшествието и изчакване на компетентните органи е предвидено и в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.

"а" и б. "б" ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство, което е участник в ПТП е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР в случаите, когато при произшествието са пострадали хора и в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, съгласно която ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В настоящия случай, по делото се установи, че щетите са само с имуществен характер. При това положение, приложение може да намери единствено разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП, според която, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди и между участниците в ПТП няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на МВР.

Предвид горното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че при процесното ПТП са били причинени имуществени вреди по лек автомобил „К.С.“, с рег. № ********, както и че вредите са причинени от водача на лек автомобил „М“, рег. № ***** – К. С. И..

Установява и обстоятелството, че ответникът, в качеството си на водач на лек 5 автомобил „М“, рег. № *****, е бил длъжен да изчака пристигането на компетентните орган. Съдът намира, че в процесният случай може да намери приложение разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП. Действително увреденият автомобил е бил паркиран, като водачът/собственикът на същия не е бил в или около автомобила, но от друга страна това обстоятелство на още по-голямо основание, задължава делинквента да уведоми органите на реда за извършеното нарушение, с помощта на които да се установи самоличността на собственика на увредените автомобили и дейстивтелното състояние на същите след процесния пътен инцидент. Същевременно от представената и приобщена към материалите по делото декларация от К. С. И. от 07.06.2023 г., се установява, че именно това лице е причинило щетите по лек автомобил „К.С.“, с рег. № ******** и е станала причина за реализиране на процесното ПТП.

Следва да се отбележи също така, че за да е налице неизпълнение на задължението на водача да изчака пристигането на компетентните контролни органи, той следва да е възприел фактите, водещи до това му задължение.

Съотнесено към конкретния случай, ответникът следва да е възприел, че между управлявания от лек автомобил „М“, рег. № ***** и лек автомобил „К.С.“, с рег. № ******** е реализиран удар, довел до причиняване на имуществени вреди върху последното МПС и то това възприемане, следва да е настъпило в съзнанието на водача на процесния автомобил непосредствено след реализиране на удара. От събраните по делото доказателства се установи, че водачът на лек автомобил „М“, рег. № ***** – ответникът И., е разбрал за реализираното ПТП, респективно, е налице и неизпълнение на задължението му, предвидено в разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП.