Решение № 458 от 05.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Велико Търново, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.

Членове:

Ивелина Солакова

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Теодорина Д. Въззивно гражданско дело № 20234100500835 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 754 от 06.06.2023 година по гр. д. № 1925/2022 год. РС – ВЕЛИКО ТЪРНОВО е осъдил Г. фонд, гр. София, на основание чл. 558, ал. 8 КЗ да заплати на А. М. У., действащ чрез своя баща и законен представител М. А. У., сумата 1000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата в размер на 40 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на настъпило на 26.09.2021г., предизвикано от водач на л.а. Фолксваген Голф с рег...., Д. А. Г., и електрическо индивидуално превозно средство, управлявано от Д.С.Р, в което ищецът А. У. е бил пътник, ведно със законната лихва върху главницата от 08.12.2021г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер – за разликата от 5000 лв. и 40 лв. като неоснователни. Ответникът е осъден да заплати разноските по делото в полза на ищеца в размер на 71,65 лв. Ищецът е осъден да заплати в полза на ответника разноски в размер на 453,31 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ответникът е осъден да заплати на адв. Ж. Д възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 120,00 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника – Д. А. Г..

Против решението, с което исковете са отхвърлени отчасти, е постъпила въззвина жалба от ищеца А. М. У., действащ чрез своя баща и законен представител М. А. У., подадена чрез пълномощник адв. Ж. Д. Навеждат се оплаквания за неправилност на решението – съдът неправилно е приложил критериите на чл. 52 от ЗЗД и е приел наличие на 1 допринасяне от страна на малолетния ищец за настъпването на ПТП. Навежда доводи, че такова съпричиняване не е доказано, а освен това тъй като става въпрос за малолетно дете, по отношение на него не може да бъде вменено задължения и отговорности от ЗДвП и съответно то не било допуснало нарушение на Закона. Категорично обаче била доказана вината на водача на лекия автомобил. Предвид това моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Г.

ФОНД, гр. София.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на възивната жалба от третото лице помагач Д. А. Г. чрез адв. В. К.. Оспорва възизвната жалба, подадена от ищеца и направените в нея възражения. Счита жалбата за бланкетна. Извършва анализ на събраните доказателства и прави извод, че неговата вина като водач на лекия автомобил не е доказана, а от друга страна е установено допринасяне на ищеца за настъпилото ПТП. Моли съда да остави жалбата без уважение.

Против решението, с което исковете са уважени отчасти, е постъпила въззвина жалба от ответника Г. Ф. гр. София, подадена чрез адв. Н. И.-пълномощник.

Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част.

Счита, че в хода на съдебното дирене не е доказан да е настъпило описаното в исковата молба ПТП и за това вина да има водача на лекия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Счита, че ищецът се е возил като пътник на индивидуално електрическо превозно средство в нарушение редица норми от Закона за движение по пътищата. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 3, т. 1 ЗДвП минималната възраст за управление на такова превозно средство е шестнадесет години. Дженсур е бил малолетен по време на твърдяното ПТП и с това е нарушил чл. 80а, ал. 2, т. 4, т. 5 и т. 8 ЗДвП, като е превозвал друго малолетно дете, движил се е със скорост 25км/ч, в непосредствена в близост до друго ППС. Същото важи и за ищеца. Освен това жалбоподателят сочи, че родителите на А. У. са проявили родителска безотговорност и небрежност, като са разрешили на малолетното си дете, поставяйки живота му в риск, в нарушение на ЗДвП да се вози ел.тротинетка по републиканска пътна мрежа като пътник. Предвид това счита, че Д.Р се е поставил в неблагоприятна за него ситуация, като е изложил на опасност неговия живот и живота на пътника А. У., както и живота на останалите движещи се по пътя лица. Поради това счита, че единствената причина за настъпилото ПТП е неправомерното поведение на ищеца и на водача на тротинетката Д.Р и вината е тяхна, а не на третото лице помагач Д. Г., водач на лекия автотмобил. Моли въззивния съд да постанови решение, с което решението в обжалваната част да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 ГПК не е подаден писмен отговор на тази въззивна жалба от ищеца.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на възивната жалба от третото лице 2 помагач Д. А. Г. чрез адв. В. К.. Счита подадената възизвна жалба от Г. фонд, гр.

София за допустима и основателна. Излага свой анализ на доказателствата и прави изводи за липса на вина у него като водач на лекия автомобил. Моли съда да отметни решението в частта, с която исковете са уважени и същите да бъдат изцяло отхвърлени.

Третото лице помагач също е подало въззивна жалба вх. № 12439/29.06.2023г., но поради неостраняване на нередовностите й същата е върната с разпореждане № 4745 от 09.10.2023 го гр.д. № 1925/2022г. на ВТРС и не е предмет на разглеждане във въззивното производство.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

И двете въззивни жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговарят на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовни и процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца против ответника иск с правно основание чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2 б. „а“ КЗ.

В исковата молба ищецът твърди, че на 26.09.2021 година, около 17.30 часа в град Велико Търново, на кръстовище между варианта от ул. „Теодосий Търновски“ в посока град София и ул. „Теодосий Търновски“, водачът Д. А. Г., при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.№, като не бил достатъчно предпазлив към уязвимите участници в движението и навлизайки в кръстовището удря електрическо индивидуално превозно средство, управлявано от малолетния Д.Р, като реализира ПТП, за което е съставен Констативен протокол за ПТП № 378 от 26.09.2021 година. Излагат се твърдения, че при ПТП-то ищецът претърпял увреждания на здравето, изразяващи се в охлузни рани на дясна лакетна става и на дясна предмишница, обширни кръвонасядания с оток на меките тъкани в долната трета на предната коремна стена и на лявото бедро, палпаторно болезнени. Сочи се, че наред с физическите увреждания ищецът претърпял и душевни такива, като почувствал основателен страх за живота си, често сънувал кошмари и се страхува да излезе от дома си, 3 без да е придружаван от родител, не можел да спи. В исковата молба се твърди, че тъй като към момента на ПТП-то по отношение на увреждащия автомобил не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по исковата претенция. Била отправена извънсъдебна претенция до ответника за изплащане на обезщетение за вреди, който отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета №21210235/16.11.2021г. Отправя се искане към съда за осъждане на ответника да заплати на малолетното дете А. М. У. от гр.В.Търново, действащ чрез неговия баща и законен представител М. А. У. сумата 5000лв., за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ПТП от 26.09.2021г. и сумата 80 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за издаване на съдебно-медицинско удостоверение. Претендират се обезщетенията ведно със законната лихва, считано от 16.11.2021г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът Г. Ф. чрез адв. Н. И. оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Счита, че ПТП-то се явява случайно събитие, тъй като Д.Р, управлявайки индивидуално електрическо превозно средство, пресича внезапно коридора на движение на лекия автомобил и се е явил непредвидимо за него препятствие, което е било непредотвратимо за водача на лекия автомобил. Прави възражение за съпричиняване в размер на поне 70% от страна на ищеца, като твърди, че малолетният ищец се е возил при водач, който към датата на ПТП-то не е имал необходимата минимална възраст за управление на индивидуално електрическо превозно средство, както и да превозва други лица, в нарушение на чл. 80а от ЗДвП. Сочи, че родителите на детето А. У. са проявили небрежност, като не са упражнили достатъчен родителски контрол, допускайки детето им да се вози в индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на ЗДвП. Ответникът оспорва и претенцията за лихва за забава от 16.11.2021г. Отправя искане към съда за отхвърляне на предявените искове изцяло като неоснователни. Претендира разноски Третото лице - помагач на страната на ответника Д. А. Г. оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че децата са изскочили нарочно пред автомобила му, както и че не е имало никакво съприкосновение между автомобила и децата. Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Подробно са обсъдени всички доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло изяснената фактическа обстановка по делото изяснена и възприета от първоинстанционния съд и не намира за нужно да я възпроизвежда отново в подробности. Нещо повече страните по същество не оспорват фактическата обстановка, а нейната правна оценка. Поради тези причини в настоящото решение съдът само ще акцентира на основните факти.

Безспорно е установено, че на 26.09.2021 година около 17часа и 30 минути в град 4

Велико Търново, на кръстовище между варианта от улица „Теодосий Търновски“ в посока град София и ул. „Теодосий Търновски“ е настъпило ПТП, между л. а. „Фолксваген Голф“, с рег.№ и ЕИПС, управлявано от ищецът Д.Р, на което се е возил и А. У. – ищецът по делото/двамата малолетни/, при което ПТП са пострадали двете деца. Безспорно е са установени и травматичните увреждания на ищеца – охлузни рани на дясната лакетна става и на дясната предмииница, обширни кръвонасядания с оток на меките тъкани в долната една трета на предната коремна стена и лявото бедро, палпаторно болезнени. Изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза дава заключение, че описаните в съдебномедицинското удостоверение травматични увреждания могат да бъдат получени при претърпяното ПТП, дължащи се основно на падане и последователно охлузване върху твърда тъпа повърхност – асфалтова повърхност или пътна настилка. Същите са причинили временно разстройство на здравето на А. У. , придружено с болки и страдания за срок между 20-25 дни и без да има данни за опасност за живота. Пълното възстановяване на здравето на ищеца е 15-25 дни и към момента на извършения преглед във връзка с експертизата ищецът е напълно възстановен от претърпяното ПТП. Безспорно доказан е и факта, че ищецът У. страда от инсулинозависим захарен диабет, диагностициран значително преди настъпване на ПТП, описано в исковата молба. Представено е експертно решение на ТЕЛК.