Решение № 118 от 09.11.2023, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Девин, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Диана Ал. Стоева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20235410100131 по описа за 2023 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД и чл.55, ал.1 предл. първо ЗЗД от Д. Р. Х., с ЕГН **********, от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, чрез пълномощник ЕАД

„Д. М.“, представлявано от управителя адв. Д.М., със съдебен адрес: гр.С. 13**, бул. „Ал. С.“ *** -*, ет.*, ап.*.* против „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л.

*, бул. „Д. Н.“ №**, ет.*, ап.**-**, представлявано от управител П. Б. Д., с искане: 1. Да признае за установено в отношенията между страните Д. Р. Х., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: *********, че сключеният между тях Договор №4260*/17.09.2021г.за предоставяне на поръчителство е нищожен и 2. Да се осъди, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на Д. Р. Х., с ЕГН ********** сумата 77,41лв ( изменение на иска по размер от 10.00лв. частичен е предявен в размер 77,41лв, допуснато с протоколно определение № 254/09.10.2023г., на основание чл.214 ГПК), представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4260*, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.04.2023г. до окончателното изплащане на вземането и присъди сторените разноски за всеки предявен иск по списък по чл.80 ГПК.

С определение №139/16.06.2023г. по искане на ищеца е конституирано трето лице помагач „И. А. М.“ АД.

В исковата молба ищецът поддържа твърдения, ч е на

17.09.2021г. е сключила Договор № 4260* за паричен заем с „И. А. М.“ АД за паричен заем в рамер на 400.00лв., погасим на месечни вноски. Съгласно чл.4 от този договор е било договорено обезпечение на договора с гарант - две физически лица - поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. На същата дата е бил сключен още един договор между 1

„И. А. М.“ АД, ищцата и ответното дружество - Договор№ 4260* за предоставяне на гаранция, по който ответникът е поел задължението да обезпечи пред „И. А. М.“ АД задълженията на ищцата, чрез готовност за изплащане в пълен размер. В чл.3, ал.1 от договора за поръчителство е уговорено възнаграждение в полза на ответника като поръчител, а заемодателят „И. А. М.“ АД е овластен да приема плащане на възнаграждението, а ако сумата е недостатъчна с приоритет се погасява вземането на гаранта.

Ищцата е погасила изцяло процесния кредит.

Договорът за заем е подчинен на изискванията за валидност на специалния закон – ЗПК, а двата договора за кредит и поръчителство са в отношение на главен и акцесорен, тъй като основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество е договора за кредит, или отделни негови клаузи (чл.4) и поради тази причина двете правоотношения са свързани. Кредиторът „И. А. М.“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ, а освен това двата договора са били подписани от едно и също лице в качеството на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество. Кредиторът не е включил възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, с което е заобиколена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, а ГПР следва да съдържа всички разходи, които трябва да заплати длъжника. Клаузата на чл.3, ал.1 от договора за поръчителство е предвидила възнаграждение за поръчителя, която е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Възнаграждението, дължимо на поръчителя води до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, което всъщност е допълнителна печалба на кредитора „И. А. М." АД, като едноличен собственик на капитала на ЮЛ поръчител. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „И. А. М.“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в полза на „И. А. М.“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, а възнаграждението на поръчителя е в размер на повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Моли съда да се счита за надлежно сезиран с възражение за нищожност на договора за паричен заем, алтернативно на клаузата на чл.4 от него и да се позове на тази нищожност в мотивите на постановения съдебен акт.

В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД е представен писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес за ищеца от предявяване на установителен иск, когато при същите факти може да предяви осъдителен. Договорните отношения на ищцата с „И. А. М.“ АД, нямат отношение договорните отношения с ответника. Дружеството „Ф. Б.“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице и има за основен предмет на дейност гаранционни сделки 2 по занятие, не предоставя потребителски кредити и договорът за заем не е предмет на настоящото дело. Дори и да се установи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят, съгласно ЗПК е задължен за чистата стойност на кредита, а доколкото има главен дълг, то договорът за поръчителство не може да е нищожен. Ответникът е поел задължението да отговаря солидарно с кредотополучателя пред кредитната институция за изпълнение на задълженията му по договор за паричен заем, както и да търпи последиците от неизпълнението на тези задължения и има право на иск, при неизпълнение. Правоотношението между ищцата и ответника, влиза в действие под условие, че заемателят не предостави обещаните обезпечения на заемодателя. Неоснователни са наведените твърдения за нищожност, поради противоречие с добрите нрави и нееквивалентност на престациите, тъй като гарантът е гарантирал изпълнение на задълженията на потребителя, а последният дължи възнаграждение, определено по размер след извършена преценка на риска. Заемодателят е предоставил различни възможности, в чл.4 ДПЗ за обезпечаване на задълженията на потребителя като избере един от три възможни начина за обезпечаване на договора, а ако прецени да не изпълни задълженията си, отговорността на заемателя би била реализирана по общия ред.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и присъди сторените разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК - възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360.00 лева.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли съда да го намали до минимума, съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК от третото лице помагач „И. А. М.“ АД е постъпила молба, с която прави възражения по допустимостта на привличането му в качеството на трето лице – помагач, тъй като няма интерес от постановяване на решение в полза на ищеца. Интересът би бил в полза на ответника, но от последния не е направено това искане, поради което участието му в настоящия процес е лишено от правен интерес. Никоя от страните не може да посочва и да привлича трети лица-помагачи на другата страна, респективно така не може да се установи обвързваща сила на мотивите, съгласно чл. 223, ал.1 ГПК. (Решение № 6 от 22.01.2021 г. по гр. д.

№ 2000 / 2020 г. на ВКС, 1-во гр. отделение). Уважаването на иска за нищожност на договора за поръчителство не засяга размера на погасителните вноски по договора за паричен заем, тъй като не включват възнаграждението по договора за поръчителство. Правоотношението по договора за паричен заем е погасено, тъй като заемополучателят е погасил задълженията си и то предсрочно.

Разглеждане на възражение за нищожност на договор за паричен заем, при предявен иск спрямо „Ф. Б.“ ЕООД ще доведе до произнасяне свръх петитум.

В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Д. М., поддържа доводи за взаимна връзка между двете правоотношения, които следва да бъдат проверени според императивните разпоредби за действителността им по ЗКИ.

Кредиторът и гарантът са „свързани лица“, съгласно §1, т.5 ДР на ТЗ, а 3 уговореното възнаграждение за поръчителя е разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 и ал.4 ЗКИ, във връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК, а нарушаването им при сключване на договора за паричен заем (ДПЗ) е в противоречие с чл.22, във връзка с чл.11, т.10 и т.11 ЗПК.

Последиците от недействителност на ДПЗ, водят до недействителност и на договора за поръчителство.

Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, чрез пълномощник старши юрисконсулт М. К. оспорва иска, с аргументи, че договорът за поръчителство е извън приложеното поле на ЗПК и по отношение на него не е приложима нормата на чл.22 ЗПК. Договорът за поръчителство е сключен с ответника като лице, вписано в регистъра на БНБ за финансови институции по чл.3а ЗКИ и има основен предмет на дейност „гаранционни сделки по занятие“.

Неоснователни са доводите за нищожност, поради нарушение на принципа на справедливостта и нееквивалентност на престациите, тъй като поръчителят е поел задължение срещу възнаграждение, определено на база преценка на риска да изпълни задължението на потребителя. Неоснователни са аргументите за неравноправни клаузи, предвид това, че ответникът извършава гаранционни сделки по занятие, които са допустими от закона.

Третото лице помагач на страната на ищеца „И. А. М.“ АД, чрез пълномощник старши юрисконсулт М. К. поддържа възраженията, изложени в отговора за недопустимо участие в процеса, в качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца, тъй като няма интерес да встъпи, за да помага на привляклата го страна.

Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представен Договор №

4260*/16.09.2021г. за паричен заем (ДПЗ), сключен между „И. А. М.“ АД – наричан в договора заемодател и ищцата - заемател се установи, че е сключен за предоставяне на паричен заем в размер 400.00лв. (чл.2) Съгласно чл.2.1 заемът е потребителски със срок за връщане 16 седмици, на седмични погасителни вноски в размер по 26.67 лева за периода от 26.09.2021г. до 09.01.2022г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40%. Размерът на договорената лихва се равнява на разликата между общата дължима сума, посочена в т.7 и заемната сума. Т.7 обща дължима сума от потребителя 426,72лв.

Съгласно чл.6.1 фиксираният лихвен процент е приложим за целия срок на договора, като всяка погасителна вноска, съдържа главница и лихва и с всяка вноска се погасява част от главницата и начислената възнаградителна лихва върху остатъчната главница съобразно погасителния план. Съгласно чл.6.2 лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора 0.11%. Т.8 годишен процент на разходите (ГПР) 46.37 %, изчислен по формулата на чл.19 ЗПК и приложение №1 към него.

В чл.4 ДПЗ е уговорено задължение на Заемателя, в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, които отговарят на изискванията на заемодателя: - да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждение, с нетен размер минимум 1000.00 лева; - да работи по безсрочен трудов договор;

4

- да не е поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД; - да няма неплатени осигуровки за последните две години; - да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР при БНБ една година назад да е със статус „Без просрочие“. Ако отговаря на изброените изисквания поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. Банкова гаранция, с бенефициер заемодателя за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3. Одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки.