Определение № 193 от 28.02.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 133/2022
- Вид
- Определение № 193
- Подписан
- 28.02.2022
- В сила
- 28.02.2022
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Красимира Тончева Донева, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 339, ал.1, предложение второ · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 395а, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 193 гр. Бургас, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Красимира Т. Донева
ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600133 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава ХХII от НПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 624/25.01.2022 г. /ведно с уточнение вх. № 874/02.02.2022 г./ на Б. А. М. – подсъдим по НОХД № 212/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, против Протоколно определение от 18.01.22 г. в частта му, в която е оставено без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър за повторно привличане на М. като обвиняем в присъствието на преводач, разпит на същия, връчване на писмен превод от постановлението за привличане на обвиняем и от постановлението за вземане на мярка за неотклонение. Жалбата е депозирана чрез упълномощен защитник-адвокат и се иска отмяна на горепосоченото определение като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора за ново разследване. В тази връзка е изразено несъгласие с аргументите на районния съд за отхвърляне на искането и несъобразяване на определението му с редица разпоредби на НПК, Европейската конвенция за правата на човека и Директива № 2010/64 на Европейския парламент и на съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното 1 определение и материалите по приложеното към делото Досъдебно производство № 628/2020 г. по описа на Районно управление – Несебър при ОДМВР – Бургас, в пределите на правомощията си по чл. 345 от НПК прие за установено следното:
Съдебното производство по НОХД № 212/2021 г. по описа на РС – Несебър е образувано по внесен от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър обвинителен акт против подсъдимия Б. А. М. за престъпления по чл.
339, ал.1, предложение второ от НК и по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК. В насрочено на 02.09.2021 г. разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, защитниците на подсъдимия са изразили становище за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора заради наличие на предпоставките по чл. 249, ал. 4, т. 1, вр. чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК. Според защитата, подсъдимият не владее писмено и говоримо български език, а в хода на досъдебното производство не му е бил осигурен преводач при извършване на процесуално-следствените действия с него в качеството му на обвиняем, нито са му били предоставени в превод актовете по чл. 55, ал. 3 от НПК. Според защитниците на М. е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 от НПК, което е съществено от процесуална гледна точка, защото заради него подсъдимият не е успял да разбере в какво е обвинен и адекватно да организира защитата си. По възражението районният съд, в условията на чл. 248, ал. 5 от НПК, е приел, че в хода на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Счел е, че обстоятелството, че подсъдимият М. не владее писмено и говоримо български език, е станало известно едва в хода на разпоредителното заседание, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 от НПК в съдебно заседание му е бил назначен преводач и са му били връчени в превод обвинителния акт и другите книжа, имащи значение за хода на делото. Приел е, че в нито един момент от досъдебното производство за разследващите и прокуратурата не е възникнало съмнение относно това дали М. разбира писмено и говоримо български език, а от друга страна в производство по чл.
64 от НПК пред РС – Несебър и БОС изрично е заявил, че говори български език и не желае преводач. Преценил е още, че връщането на делото за извършване на повторен разпит в качеството на обвиняем с преводач и за 2 връчване в превод на постановлението за привличане като обвиняем няма да окаже влияние върху правото му на защита, включително върху правото му да разбере за какво е обвинен, тъй като окончателното обвинение се съдържа в обвинителния акт, а същият вече е преведен и връчен на подсъдимия, т. е., той има възможност да разбере за какво престъпление е предаден на съд и според това да организира защитата си, включително и да даде обяснения пред съдебния състав. С тези мотиви с Протоколно определение № 346/02.09.2021 г. НРС е оставил без уважение искането на защитниците за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора.
Протоколно определение № 346/02.09.2021 г., като правилно и законосъобразно, е било потвърдено с Определение № 593/20.10.2021 г. по ВЧНД № 996/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, като въззивната инстанция изцяло е споделила доводите на първостепенния съд. Направила е извод, че процесуалните права на подсъдимия Б. А. М. не са били съществено ограничени поради неучастие на преводач от турски език в хода на досъдебното производство, като към настоящия момент всички негови права и законни интереси са защитени, включително и с назначаването в съдебното производство на преводач, както и връчването на съдебните книжа в превод на говоримия от него език.
Съдопроизводствените действия по делото пред Районен съд – Несебър са продължили в повторно разпоредително заседание, проведено на 18.01.2022 г., в което съдът отново е предоставил на страните възможност за становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, по който начин е допуснал гореизложеното възражение на защитата по т. 3 на чл. 248, ал. 1 от НПК да бъде преповторено. В отговор на възражението първоинстанционният съд е приел, че не се навеждат нови доводи за отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, поради което е указал, че повторното провеждане на разпоредително заседание не означава, че съдът разглежда едни и същи възражения, наведени в идентично проведено разпоредително заседание, поради което не дължи повторно произнасяне. Въпреки мотивите си за недопустимост на възражението, с протоколното определение по въпросите на чл. 248, ал. 1 от НПК отново се е произнесъл по същество с диспозитив, оставяйки без уважение искането на защитниците на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на БРП, ТО – 3
Несебър за привличане на обвиняем в присъствието на преводач, разпит на същия, връчване на писмен превод от постановлението за привличане на обвиняем и от постановлението за вземане на мярка за неотклонение. Това определение е предмет на настоящото обжалване.
Настоящият въззивен състав намира частната жалба, с която е сезиран, за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХІІ от НПК предвид разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, съгласно която на обжалване и протестиране подлежат определенията с правно основание чл. 248, ал.1 т. 3 от НПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Още с Протоколно определение № 346/02.09.2021 г., потвърдено с Определение № 593/20.10.2021 г. по ВЧНД № 996/2021 г. по описа на БОС, съдебният състав на Районен съд е извършил и обективирал в съдебния акт от проведеното на 02.09.2021 г. разпоредително заседание преценката си за липса на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. И двете инстанции са преценили, че твърдяното от защитата нарушение на досъдебното производство не е съществено и е отстранимо в съдебната фаза, поради което не е от такъв характер, че да обоснове прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. След преценката на НРС, затвърдена от въззивния контрол, че изтъкнатото от защитата нарушение може да бъде компенсирано в съдебната фаза и това е сторено чрез назначаване на преводач в съдебно заседание и връчване на превод от обвинителния акт и другите книжа, имащи значение за хода на делото, е било ненужно подготвителната фаза на съдебния процес, каквато представлява разпоредителното заседание, да бъде преповтаряна на 18.01.2022 г. и да се стига до повторно изразяване на становища на страните относно допуснати процесуални нарушения на досъдебната фаза. След приключване на въззивния контрол на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане, страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред първоинстанционния съд, пред въззивната или касационната инстанция.
Преклудира се за страните възможността да правят възражения за допуснатите нарушения, които не са били поставени на обсъждане в това 4 заседание, включително и по почин на съдията-докладчик, или които са били приети за несъществени. Последица от решаване на тези въпроси е невъзможността на страните в последващ момент да правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство – чл. 248, ал. 3 от НПК. С оглед на това, първоинстанционният съд след разпоредителното заседание не е следвало да се препроизнася по същия въпрос. При все това обаче, настоящата контролираща инстанция е сезирана с обжалване на протоколното определение от 18.01.2022 г. в частта му, в която повторно е оставено без уважение искането на защитниците /макар и в мотивната му част да липсват доводи по същество/, поради което по аналогични на посочените по-горе съображения на другия въззивен състав и без да пререшава въпроса намира частната жалба за неоснователна.
Предвид изложеното, настоящият въззивен съд приема, че следва да потвърди определението на първоинстанционния съд в атакуваната му част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345 ал.1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 18.01.2022 г., постановено по НОХД № 212/2021 г. по описа на Районен съд – Несебър, в частта му, в която е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас, ТО – Несебър за повторно привличане на обвиняем в присъствието на преводач, разпит на същия, връчване на писмен превод от постановлението за привличане на обвиняем и от постановлението за вземане на мярка за неотклонение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5
6