Присъда № 2 от 26.02.2025, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 2 от 26.02.2025 по НОХД № 271/2023 на Районен съд - Тутракан

Районна прокуратура – Силистра, чрез ТО-Тутракан е повдигнала обвинение с обвинителен акт на З. С. И. с ЕГН **********, роден на ********************** г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе, ул.

„Сърнена гора“ № 9, вх. 5, ет. 2, ап. 4, български гражданин, с основно образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че в едногодишния срок от наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 22-3393-000287 от 16.06.2022 г., издадено от Началника на РУ – Русе към ОД на МВР – Русе, влязло в сила на 23.07.2022 год., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, а именно – на 20.07.2023 г., в с. Коларово, общ. Главиница, обл. Силистра, по ул. „Витоша“ управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен номер ******************* без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение. Настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на абсолютния минимум от 3 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че не е изпълнен съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност по този текст изисква липсата на съответно свидетелство за управление на МПС да е поради това, че никога не издавано такова, или макар издадено, впоследствие е отнето, поради т.нар. „загуба на правоспособност“, а в случая подсъдимият е загубил единствено документа. В условията на евентуалност пледира за наказание, което да не е лишаване от свобода, или да се приложи чл. 78а от НК, настоявайки че подзащитният ѝ е неосъждан.

Подсъдимият не се признава за виновен, въпреки че признава по реда на чл. 371, т. 2 от НПК фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, придържа се към казаното от защитника му. Дава обяснения както по фактите от обвинителния акт, така и за другите факти и обстоятелства от значение за отговорността му. Като цяло твърди, че е изгубил документа СУМПС, често му се случвало, бил разсеян. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна.

Подсъдимият З. С. И. е осъждан. С Присъда №

47/10.12.2015 по НОХД 329/2015 на Окръжен съд – Русе, потвърдена с Решение № 119/01.12.2026 по ВНОХД № 91/2016 на ВТАС, изменена с Решение № 135/07.06.2017 на ВКС, влязла в сила на 07.06.2017 г., му е 1 наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, с отложено изпълнение по чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок. Не е реабилитиран към момента на инкриминираното деяние.

На 14.07.1998 г. подсъдимият е издържал изпит за категория „В“.

Той е многократен нарушител на ЗДвП, отнемани са му контролни точки, но никога не е губил всичките.

На 29.11.2010 г. му е издадено СУМПС № 280595497, валидно до 29.11.2020 г.

На 19.06.2020 г. извършва административно нарушение за неспазване на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН № GA / 256754 от същата дата, на ОДМВР-Видин. Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 20-0953-001025/10.02.2021, връчено му на 22.02.2021 г., с което на подсъдимия е наложено административно наказание по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца и глоба 200 лева. Наказателното постановление е обжалвано и влязло в сила на 17.02.2022 г.

Междувременно, в срока за обжалване, е изтекъл срокът на СУМПС № 280595497 и на 31.05.2021 г. на подсъдимия е издадено ново СУПМС № 285008118 с валидност до 31.05.2031 г. Нямало е пречка за това, както е нямало пречка да му бъде предаден документът, защото НП от ОДМВР-Видин не е било влязло в сила.

След като на 17.02.2022 г. влиза в сила наказателното постановление от Видин, наложеното с него наказание от 6 месеца „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, е подлежало на изпълнение. По силата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието тече от датата на изземване на свидетелството за управление, а не от датата на влизане в сила на наказателното постановление.

На 22.03.2022 г. с цел да избегне изземването на СУПМС № 285008118 и да осуети изпълнението на наказанието по НП № 20-0953-001025/10.02.2021 подсъдимият декларира, на осн. чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични документи, невярното обстоятелство, че „Пътувайки/прибирайки се към България от Англия, някъде съм загубил един „визитник“, където си държах шофьорската книжка, една дебитна карта и др. визитки и контролния талон“. Декларира също така знание, че СУПМС № 285008118 ще бъде обявено за невалидно.

Същият ден 22.03.2022 г. подава заявление за издаване на дубликат на „изгубеното“ СУМПС, но не плаща дължимата държавна такса от 50 лева и дължимите към онзи момент глоби в общ размер на 600 лева, каквото е било изискването на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, преди разпоредбата да бъде обявена за противоконституционна с РКС № 6/2023, ДВ, бр. 59 от 2023 г. Причината да не плати държавната такса и глобите е в намерението му преписката да бъде прекратена и изобщо да не му се издава дубликат, тъй като е предупреден от КАТ-Русе, че с издаване на дубликата същият ще бъде иззет за изпълнение на 2 наказанието от 6 месеца лишаване от право да управлява МПС по наказателното постановление от Видин. Намерението му се реализира и дубликат не е издаден.

На 25.05.2022 г. подс. З.И. управлява МПС в гр. Русе, за което му е съставен АУАН № 135079 за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП с фактическо обвинение, че „Управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. В достоверната част от обясненията си пред съда подсъдимият казва, че не е представил на полицаите „изгубеното“ СУПМС № 285008118, което се потвърждава от липсата му в реквизита на АУАН-а за иззетите доказателства.

Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 223393-000287/16.06.2022, връчено на 08.07.2022 г., с което на подсъдимия е наложено административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за управление на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Наказателното постановление влязло в сила на 23.07.2022 г.

На 16.11.2022 г. в 08,00 часа по магистрала А6 в Германия подсъдимият управлява автомобил с британски рег.№ ************, когато бива спрян за проверка от тамошните полицейски органи. Легитимира се пред тях с „изгубеното“ СУПМС № 285008118. Германските полицаи установяват, че документът е обявен за международно издирване от сектор Пътна полиция Русе и чрез Бюро СИРЕНЕ-Германия изпращат информацията до КАТ-Русе, която постъпва на 20.01.2023 г. ведно със снимка на документа. За него става ясно, че не е иззет от чуждестранните власти, а е върнат на подсъдимия.

На 20.07.2023 г. около 16,15 часа подс. И. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен номер **************** в с. Коларово, обл. Силистра, по ул. „Витоша“, когато бива спрян за полицейска проверка от свидетелите В.Г и Е.А., и двамата служители в РУ на МВР-Тутракан на длъжност младши полицейски инспектори. На тях подсъдимият не представя СУМПС, казвайки им, че е откраднато. Те му съставят АУАН с бл.№ 175138 от 20.07.2023 г.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и доказателствени средства. В т.ч. обясненията на подсъдимия, направените самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК за фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Писмените доказателствени средства, събрани на ДП – протоколи за разпит на свидетелите В.Г и Е.А. (л. 20-23), протокол за разпит на обвиняемия (л. 33-34), както и другите писмени доказателствени средства, събрани на ДП, имащи значение за изяснявана на обстоятелствата по делото, в т.ч. постановление за образуване на ДП (л. 2), постановление за привличане в качеството на обвиняем (л. 32), автобиография и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. И. (л. 35); справка картон на водача 3

(л. 6-10); АУАН № 175138 (л. 11); НП от 16.06.2022 (л. 13); АУАН № 135079 (л.

14); справки за лице АИС „БДС“ (л.16-17). Събраните на съдебното следствие писмени доказателствени средства: справка в НБД „Населене“ (л. 59-60);

Удостоверение рег.№ 108500-12130/31.05.2024 на ОДМВР – сектор „Пътна полиция“ Русе (л. 66); Справка за съдимост, вкл. от ЦАИС „Съдебен статус“ за осъждане в чужбина (л. 67-68); материали, постъпили по съдебна поръчка от Германия с вх.№ 5763/28.11.2024 за осъждане на подсъдимия за данъчно престъпление (укриване на акциз) с Присъда от 01.03.2021 г. по дело № 23 Cs 609 Js 30616/20 на Районен съд Регенсбург, в сила от 07.04.2021, с която му е наложено наказание 6000 евро, изпълнено изцяло чрез плащане на 03.09.2024 г. (л. 101-111); Протокол № 46/26.01.2024 по ч.н.д.№ 24/2024 на ОС-Русе (л.

112-116); ЗППАМ № 23-0362-000140/20.07.2023 (л. 117); Справка за нарушител/водач (л. 135-139); писмо изх.№ 108500-1881/23.01.2025 на ОДМВР – сектор „Пътна полиция“ Русе, вх.№ 495/28.01.2025 с приложени заявления от 27.11.2023 и 22.03.2022 г. за издаване дубликати на СУМПС и приложения, сред които Декларация от 22.03.2022 по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД, справка от АИС „Български лични документи“ и писмо рег.№ В1519/20.01.2023, УРИ 6212р-1627/20.01.2023 на ДМОС (л. 159-187); писмо със справка от ОДМВР – сектор „БДС“ изх.№ 336р-2766/27.01.2025, вх.№ 530/30.01.2025 с двете декларации (л. 189-193).

Съдът намира, че са спазени всички процесуални правила при събирането на доказателствата на досъдебното производство.

Спорните обстоятелства от фактическа страна са две: първото, изгубил ли е подсъдимият СУПМС № 285008118; второто, реабилитиран ли е към момента на деянието.

Обясненията на подсъдимия са средство за защита и източник на доказателства. Защитна е тезата му, че е изгубил СУПМС № 285008118 и никога не го е намирал. Тя се опровергава от факта, че на 16.11.2022 г. е използвал точно този документ за самоличност, за да се идентифицира с него пред германските полицаи. Скорошното му „изгубване“ след влизане в сила на Наказателното постановление № 20-0953-001025/10.02.2021 на ОДМВРВидин и невярното твърдение пред съда, че никога не е намирал СУПМС № 285008118, въпреки конкретиката във въпросите на съда в тази насока, доказват, че подсъдимият никога не е губил документа за самоличност, а е целял да не бъде приведено в изпълнение наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, за което е бил уведомен (последното се установява и от писмото на КАТ на л. 159). Със същата цел не е платил държавната такса и глобите в общ размер на 650 лева за издаване на дубликат, разчитайки че само след шест или максимум девет месеца от влизането в сила на наказателното постановление, административното наказание няма да може да бъде изпълнено на осн. чл. 82, ал. 1, буква „б“ или ал. 3 от ЗАНН. Последното се потвърждава в писмото от КАТ на л. 159 гръб. Глобите от 650 лева не са били непосилни за плащане от подсъдимия, щом признава, че след декларирането на документа за изгубен многократно е пътувал зад граница. За тази цел са 4 необходими средства, значително надвишаващи сумата от 650 лева, което значи, че ги е имал. Следователно опровергава се обяснението му, че не е разполагал с пари, за да плати глобите и таксата за издаване на дубликат на СУМПС.

Подсъдимият е осъждан на пробация със Споразумение № 50/07.04.2009 г. по НОХД № 156/2009 на ОС-Русе. Изтърпял наказанието на 16.11.2010 г., но в 2-годишния срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК (който се прилага в случая като по-благоприятен за осъдения, вместо 3годишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК), а именно на 12.11.2012 г. извършил умишлено престъпление, за което с влязла на 07.06.2017 г. изменена Присъда № 47/10.12.2015 по НОХД № 329/2015 на ОС-Русе, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което било отложено по чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок. Тъй като се касае за общ рецидив между двете осъждания, реабилитацията по чл. 86, ал. 1 от НК за второто осъждане с изтичането на изпитателния срок е неприложима. Този извод следва от чл. 86, ал. 2 от НК, който гласи, че реабилитация по право не настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж реабилитирано; и от аргумент за по-силното основание, такова лице не може да бъде реабилитирано по право (чл. 86), щом е извършил деянието преди още да е било реабилитирано за предходно осъждане. Ето защо, за подсъдимия е приложим 5-годишният реабилитационен срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който обаче започва да тече от изтичането на изпитателния срок, съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК. Последният е изтекъл на 07.06.2020 г., а петгодишният срок за реабилитация изтича на 07.06.2025 г.