Решение № 51 от 16.01.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Горна Оряховица, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-П.а при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-П.а Гражданско дело № 20244120101502 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК.

Ищецът З. П. Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В.Т., ул...№..., твърди в исковата си молба, че на 16.02.2024г. му е връчена покана за доброволно плащане по изп. дело № 92/2024г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - Велико Търново, за сумата от 198.51 лв. в полза на взискателя РС – В. Търново. Пояснява, че изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист № 1348 от 25.08.2016г., издаден по гр.д. № 529/2016г. по описа на ВТРС.

С молба вх. № 52460/27.02.2024г. ищецът възразил за погасителна давност на задължението си, но с разпореждане от 23.04.2024г. държавния съдебен изпълнител отказал прекратяване на изпълнителното производство, тъй като задължението не е погасено по давност.

Посочва, че производството по гр.д. 529/2016г. по описа на ВТРС е приключило с одобрена от съда спогодба и е влязло в сила през 2016 г. Твърди, че към момента на обра‐ зуване на изпълнителното дело са минали повече от пет години от издаване на изпълнител‐ ния лист, с което задълженията му по него са погасени по давност.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че претендираната сума по изпълнителен лист № 1348 от 25.08.2016г., издаден по гр.д. № 529/2016г. по описа на ВТРС в полза на Районен съд - Велико Търново, е погасена по давност и въз основа на 1 този изпълнителен лист не могат да се предприемат действия по принудително изпълнение.

В съдебно заседание, ищецът З. П. Й., редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът Районен съд – Велико Търново, представляван от съдия Г. Г. - лице с юридическо образование, упълномощен от К.Х. - зам. адм. ръководител на Районен съд Велико Търново, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Оспорва предявения от З. П. Й. установителен иск.

Не оспорва, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 529/2016 г. на Районен съд - Велико Търново, срещу ищеца по искане на ответника е образувано изп. дело № 92/2024 г. по описа на ДСИ при ВТРС.

Сочи, че въз основа на издадения по гр.д. № 529/2016 г. на ВТРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 170290092/2017 г. по описа на ТД на НАП - Велико Търново, което е прекратено на основание чл.225,ал.1,т.4 от ДОПК, т.е. поради извършена преценка, че вземането е несъбираемо. Заявява, че от постановлението за прекратяване на изпълнителното производство /, намиращо се в кориците на гр.д. № 529/2016 г. на ВТРС,/ се установява, че последното извършено изпълнително действие по посоченото изпълнително дело е от 27.02.2019г., на която дата са изпратени запорни съобщения до „Първа Инвестиционна Банка" АД, „Алианц Банк България" АД, „Банка ДСК" ЕАД и „Обединена Българска Банка" АД. Заявява, че съгласно чл.117,ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, а според чл.116,б.„в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. Позовава се и на разрешението, дадено в т.10 от TP № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на горното счита, че давността относно процесните вземания /в най-лошия за взискателя случай/ е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист на 25.08.2016г., като дори без да се съобразява чл.3,т.2 от ЗМДВИП, давността е щяла да изтече на 25.08.2021 г. Твърди, че давността е прекъсната с наложените на 27.02.2019г. запори върху банковите сметки на ищеца, а и още преди това - чрез запорно съобщение от 2018 г. до Централен депозитар, чрез запорно съобщение до МДТ „К. Кисимов" от 03.08.2018 г. и чрез запорно съобщение до „Уникредит Булбанк" от 04.12.2018 г.

Счита, че в случая следва да се имат предвид задължителните разяснения, дадени с TP № 2/26.6.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г., в т.10, че давността за вземането се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл.18,ал.1 от ЗЧСИ/; че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Във връзка с така изложеното, счита, че редовната молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, в която се сочат определени изпълнителни способи, включително и в хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността и от този 2 момент започва да тече нов давностен срок. Твърди, че в настоящия случай, с акт за възлагане, по искане на взискателя е образувано изпълнително дело № 202444110400092 по описа на ДСИ при Районен съд - Велико Търново, като в искането са посочени конкретните изпълнителни способи: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица, които да бъдат издирени чрез цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и членовете на семейството. Счита, че с така подадената молба е прекъсната давността и е започнал да тече нов давностен срок.

Дори съдът да не приеме изложеното в предходния абзац, то отново заявява, че в найлошия за взискателя случай давността относно процесните вземания е започнала да тече от издаването на изпълнителния лист на 25.08.2016г., като дори без да се съобразява чл.3,т.2 от ЗМДВИП, давността е щяла да изтече едва на 25.08.2021г. Твърди, че давността обаче е прекъсната с наложените през 2018 и 2019 година запори и от този момент е започнала да тече нова давност, която не е изтекла.

Моли съда да отхвърли предявения иск.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че въз основа на Определение № 698/12.04.2016г. по гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС, влязло в сила на 20.04.2026г., е издаден изпълнителен лист № 1349 от 25.08.2016г., като ищецът З. П. Й. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 166,93 лв., представляваща дължима такса върху спогодения размер на издръжката занапред и за минало време, както и да заплати сумата от 5 лв., представляваща държавна такса по издаване на изпълнителен лист (удостоверено с писмените материали по гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС, приложено по настоящото дело).

Видно от писмо изх. № 5821/25.08.2016г. (лист 25 от гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС), издаденият изпълнителен лист № 1349/25.08.2016г. против З. Й., за сумата от 166,93 лв. + 5 лв., в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – В.Търново, е изпратен на ТД на НАП Велико Търново за изпълнение.

Видно от справка от 09.09.2022г., изд. от съдебния администратор на ВТРС (лист 29 от гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС), получено е разпореждане от НАП, с което информира съда, че по гр.дело № 529/2016г. за издадения изп. лист № 1349/25.08.2016г. за 166,93 лв. + 5 лв. ДТ срещу длъжника З. Й., производството по принудително изпълнение е прекратено на основание чл.225 от ДОПК.

От Разпореждане изх. № С190004-035-0340624/20.12.2019г. на старши публичен изпълнител в ТД на НАП В.Търново (лист 33 от гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС), се установява, че принудителното изпълнение за събиране на сумите по издадения

3 изпълнителен лист № 1349/25.08.2016г. против З. Й. е прекратено поради несъбираемост, на основание чл.225,ал.1,т.4 от ДОПК, като в хода на производство по събиране на публични вземания - на 03.08.2018г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на длъжника – МДТ „Константин Кисимов“, като е получен отговор, че върху трудовото възнаграждение на Й. има наложен запор за издръжка на дете и нетното възнаграждение е в размер на 215 лв.; на 04.12.2018г. е изпратено запорно съобщение до „Уникредит Булбанк“ АД, като от получения отговор е видно, че лицето има открита банкова сметка, издадено е РИЗС; на 27.02.2019г. са изпратени запорни съобщения до „ПИБ“ АД, „Алианц банк България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „ОББ“ АД, като от получените отговори е видно, че лицето има открити банкови сметки без авоари и с предходни запори, издадени са РИЗС.

С Акт за възлагане от РС – В.Търново до ДСИ при ВТРС, събирането на държавните вземания срещу длъжника З. П. Й. за оставащата сума от 162,28 лв. по изп.лист № 1349/25.08.2016г. е възложено на ДСИ, като е посочен начин на принудително изпълнение: запор, възбрана, опис и публична продан на секвестируемите движими вещи и недвижими имоти на длъжника, както и вземания от трети лица.

Безспорни между страните по настоящото дело са фактите, че въз основа на издадения изпълнителен лист № 1349 от 25.08.2016г. по гр.дело № 529/2016г. по описа на РС В.Търново, съгласно акт за възлагане вх. № 52031/15.02.2024г. на ДСИ при ВТРС, е образувано изпълнително дело № 20244110400092г. по описа на ДСИ при РС В.Търново, с взискател Районен съд Велико Търново и длъжник З. П. Й., за принудително събиране в полза на ответника на присъдените с посоченото изпълнително основание парични суми. С Разпореждания от 15.02.2024г., ДСИ при ВТРС е образувал изпълнителното дело, изискал е справка от НБД вх. № 156/15.02.2024г. и други справки, изпратил е покана за доброволно изпълнение изх. № 4058/15.02.2024г., получена от длъжника на 20.02.2024г. (листи 17-23 от делото).

С молба вх. № 52460/27.02.2024г. (л.25 от делото), длъжникът З. Й. е поискал от ДСИ при ВТРС изп.дело да бъде прекратено, като се е позовал на погасяване на задължението по давност – повече от 5 години от издаването на изпълнителния лист.

Взискателят РС-В.Търново е депозирал писмено становище изх. № 60251/05.04.2024г.

(л.29 от делото), с което е оспорил молбата на длъжника и е заявил, че погасителната давност е прекъсната с образуване на изпълнително дело № 170290092.2017г. по описа на ТД на НАП – В.Търново, като последните извършени изпълнителни действия по цитираното дело са по налагане на запори, осъществени на 27.02.2019г.

С Разпореждане от 23.04.2024г., ДСИ при ВТРС е отказал прекратяване на изпълнителното производство по И.Д. № 20244110400092, тъй като задължението не е погасено по давност.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Разгледан по същество, предявеният иск се явява основателен по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл.439,ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск 4 вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Въз основа на приетите в настоящото съдебно производство писмени доказателства, съдът приема за неустановени изложените в исковата молба факти, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено процесното изпълнително основание, са настъпили нови факти, обуславящи недължимост на процесното вземане.

Безспорни между страните и подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото са фактите, че въз основа на Определение № 698/12.04.2016г. по гр.дело № 529/2016г. по описа на ВТРС, влязло в сила на 20.04.2026г., е издаден изпълнителен лист № 1349 от 25.08.2016г., като ищецът З. П. Й. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велико Търново сума в размер на 166,93 лв., представляваща дължима такса върху спогодения размер на издръжката занапред и за минало време, както и да заплати сумата от 5 лв., представляваща държавна такса по издаване на изпълнителен лист.