Определение № 15074 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15074 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20251110144114 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба от адв. А. Д. за изменение на съдебното решение в частта за разноските.

В срока и реда по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от „Aгенция за контрол на просрочени задължения“ АД, в който се изразява становище за неоснователност на същата.

Конкретиката на случая сочи, че между ответницата и адв. Д. е сключен договор за правна защита и съдействие, като страните са договорили, че безплатна адвокатска защита, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца са присъдени разноски. Съдът е определил на процесуалния представител на ответницата възнаграждение за осъществено представителство в заповедното производство в размер на сумата 25,56 евро (50 лева) и възнаграждение за осъществено представителство в исковото производство в размер на сумата 204,52 евро (400 лева).

Съобразно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C- 427/ 16 и C428/ 16 „определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13—C187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13, EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС 1 във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката да договорят възнаграждение в по- нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в понисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.“ . Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж. Решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.

В конкретния случай, след като прецени фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита на ищеца и позицията на ответницата, съдът счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, различна от типичната за този вид дела. Ето защо, съдът намира, че определеното възнаграждение съответства на положения труд от адвоката.

Ето защо молбата за допълване на решението в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. А. Д., САК, процесуален представител по пълномощие на ответницата Н адя Б. Стаменова- Флорова, за изменение на решение № 194/ 06.1.2026г., постановено по гражданско дело № 44114/ 2025г. на Софийски районен съд, 170 състав в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2