Решение № 147 от 04.09.2026, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 219/2026
- Вид
- Решение № 147
- Подписан
- 04.09.2026
- Състав
- Павел Александров Ханджиев, Янко Новаков Новаков, Илияна Тодорова Балтова
Цитирани разпоредби
- чл. 249 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 5 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 147 гр. Бургас, 04.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Павел Ал. Ханджиев
Членове:
Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20262000500219 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Предмет на гражданско дело № 20252300100018 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Ямбол е искът на К. Д. К. с ЕГН ********** и С. Т. К. с ЕГН ********** с адрес гр. Я., ж.к. „В.“, бл. **, вх. *, ап. * против ответника „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 за връщане на сумата от 69000 лева (35279,14 евро), получена без основание - по нищожен договор за потребителски кредит от 17.12.2007 г., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 17.01.2025 г. до окончателно изплащане.
С Решение № 185 от 15.12.2025 г., изменено по реда на чл. 248 от ГПК с Определение № 254 от 24.04.2026 г., Ямболският окръжен съд е уважил иска до размера на главницата от 64600,28 лева (33029,60 евро) ведно с припадащата се лихва, отхвърлил го е в останалата част и в съответствие с този резултат е присъдил разноски в полза на ищците.
И двете страни са подали въззивни жалби против решението.
1
Ищците К. и С. К. го атакуват в отхвърлителната част – над размера на присъдената главница от 64600,28 лева до горницата от 69000 лева, ведно дирените лихви върху тази част от главницата.
Ответникът „Юробанк осъдителната част.
България“
АД обжалва решението в
В жалбата на ищците се изтъква, че в отхвърлителната му част съдебният акт е неправилен поради противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Коректни били изводите, че сключеният между страните договор за потребителски кредит, изчислен в швейцарски франкове, бил нищожен, тъй като на ищците бил прехвърлен изцяло рискът от поскъпването на чуждата валута. Затова те имали право да си възстановят платените на банката суми, които превишавали размера на реално отпуснатата главница. Стойността й била 98000 лева, а не 102900,85 лева, както погрешно приел първоинстанционният съд. Разликата между двете стойности се дължала на обстоятелството, че на ищците бил предоставен т.нар. „кеш бонус“, който представлявал отстъпка от дължимите лихви и не влияел върху нетната стойност на кредита. Банката не противопоставила възражения за връщане на бонуса.
Освен това необосновани били и изводите относно превалутирането на погасителните плащания по курс на БНБ. Вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза не било отговорило на задачата да преизчисли осчетоводените погасителни плащания от швейцарски франкове в левове по курс „продава“ на банката, който е бил прилагал в действителност. Общата стойност на тези плащания възлизала на 167501,13 лева.
Ответникът „Юробанк България“ АД във въззивната си жалба е развил доводи за недопустимост и неправилност на решението в осъдителната част.
Уваженият иск по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД за връщане на даденото по договора за кредит бил недопустим.
С Решение № І-39-140 от 12.01.2015г. гр. д. № 6360 по описа за 2012г на СРС, изменено по реда на инстанционния контрол, за нищожни били прогласени само отделни договорни клаузи. Въпросът за действителността на 2 договора като цяло бил разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което ищците нямало как да претендират връщането на даденото.
От друга страна обжалваното решение било неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непълно и превратно обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, както и поради необоснованост.
Не можело да се говори за недействителност на договора за кредит поради необосновано прехвърляне на валутен риск в тежест на ищците като потребители. Те се възползвали от изгодните навремето условия за кредитиране в швейцарски франкове. По тяхно искане реално им били отпуснати суми в левове, използвани за рефинансиране на други договори с банката и за покриване на текущи нужди. Погрешни били изводите за нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 относно погасяванията в чужда валута и относно декларациите на ищците, че са запознати с валутния риск.
Кредитът трябвало да бъде върнат във валутата, в която бил уговорен.
Ищците не били ограничени да купуват швейцарски франкове от банката, за да обслужват задълженията си. Дългосрочни предвиждания за промени във валутния курс не били възможни и ищците съзнавали това. Освен това правото им да искат промяна на валутата по кредита било гарантирано от договорната клауза на чл. 21.
От друга страна евентуална неравноправност на коментираните клаузи нямало как да обоснове недействителност на целия договор за кредит.
В същия смисъл била и практиката на ВКС и на СЕС (включително по делата С- 26/13, С-618/10, С-453/10 и С-126/17).
Необосновано първоинстанционният съд се позовал на чл. 14, ал. 2 ЗПК (отм.), като приел че ищците дължат само „чистата стойност на кредита“.
Цитираната норма не се прилагала към договори с материален интерес над 40000 лева.
Съдът изобщо не обсъдил допълнителното споразумение от 29.04.2022 г., с което отношенията по договора за кредит били уредени извънсъдебно.
В жалбата се поддържат и предявените с отговора на исковата молба възражения за изтекла погасителна давност.
3
Ответникът „Юробанк България“ АД е оспорил въззивната жалба на ищците с нарочен писмен отговор. Изтъкнал е, че изводите на първоинстанционния съд относно валутния курс, по който били превалутирани погасителните плащания, се базирали на изслушаната съдебносчетоводна експертиза, която не била своевременно оспорена.
Стойността на отпуснатия на ищците кеш бонус била правилно изчислена и съобразена от експертизата. Размерът на сумата трябвало да бъде отчетен при изчисляване на чистата стойност на кредита“.
Няма постъпили частни жалби против определението по чл. 248 от ГПК, с което първоинстанцинното решение е било изменено в частта за разноските.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на въззивните жалби с определение от 29.06.2026 г. Със същия акт на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е уважено доказателственото искане на въззивниците – ищци за преизчисляване на размерите на осчетоводените погасителни плащания по процесния договор от швейцарски франкове в левове съобразно курс „продава“ на банката. Такива задачи са били поставени към основната експертиза, но са останали без отговор. При изслушването на вещото лице пред първоинстанционния съд ищците са предявили възражения, но те не са били зачетени.
Допълнителната експертиза е изслушана и приета от настоящата инстанция. Заключението по нея не е оспорено.
В проведеното на 12.08.2026 г. открито съдебно заседание страните са изразили позиции в съответствие с изложеното в жалбите и становищата по тях.
По същество:
Първоинстанционото решение е валидно и допустимо. То е постановено при изяснена фактическа обстановка:
С договор от 17.12.2007 г. (л. 33 – 40 от делото на ОС) ответникът „Юробанк България“ АД се е задължил да предостави на ищците К. Д. К. и С.
Т. К. потребителски кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на 98 000 лева, по курс „купува“ на банката в деня на усвояване на кредита (чл.1, ал.1). Част от главницата с равностойност 69250 лева е била 4 предназначена за рефинансиране кредитни задължения към „ДЗИ Банк“ АД.
В чл. 2, ал.1, 3 и 4 е предвидено сумата да се усвои по блокирана сметка в швейцарски франкове и да се превалутира служебно в левове по курс „купува“ на банката.
В чл. 10 е уговорено допълнително предоставяне на 5% от усвоената главница по кредита под формата т. нар. „кеш бонус“, описан като „отстъпка“ за предвидените лихвени плащания в погасителния план. Посочено е, че „бонусът“ не подлежи на връщане, освен при предсрочна изискуемост на кредита.
Кредитополучателите са се задължили да върнат главницата заедно с дължимите лихви в срок от 216 месеца от усвояването съгласно погасителен план.
Годишната лихва е уговорена като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове плюс надбавка от 2,15 пункта (чл. 3, ал. 1). При сключването на договора БЛП е възлизал на 4,5%. Предвидено е начисляване и на наказателна лихва при просрочие (мораторна неустойка), която надвишава възнаградителната с десет пункта (чл. 3, ал. 3).
Според клаузата на чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката не подлежал на договаряне.
Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването трябвало да се извършва в швейцарски франкове. Посочено е, че при липса на наличност в тази валута банката удържа служебно от сметките на кредитополучателите в лева или евро съответната равностойност по курс „продава“ за швейцарския франк.
Чл. 13, ал. 1 регламентира правото на банката едностранно да променя лихвите, таксите и комисионите.
Чл. 19, ал. 1 урежда възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Чл. 18, ал. 2 визира отречената от съдебната практика „автоматична предсрочна изискуемост“, настъпваща при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски
С текста на чл. 23, ал.1 ищците са заявили общото си съгласие да поемат риска от промените на валутния курс, водещи до увеличаване на размера на погасителните вноски.
5
Видно от изслушаната пред първата инстанция съдебносчетоводна експертиза, кредитът е усвоен. На 21.12.2007 г. по блокираната обслужваща сметка са постъпили 84908 швейцарски франка (главница) и 4245,40 швейцарски франка (кеш бонус) – общо 89153,40 франка. На същата дата сумата е превалутирана на 102900,85 лева по курс 1,1542. Не се спори по усвояването на тези средства.
Кредитът не е бил обслужван редовно. Експертизата е коментирала ноторното значително поскъпване на швейцарския франк в периода 2008 – 2015 г., както и едностранните промени на възнаградителната лихва, която от 6,65 % е станала 7,15 % през 2008 г., 8,15% - между октомври 2008 г. и октомври 2012 г. и 7,9% след това.
На 11.03.2008 г. банката е цедирала вземанията си в полза на факторингово дружество – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД. Последното е сключило споразумение с ищците от 12.05.2009 г. (л. 52-53 от делото на ОС), с което е признато съществуване на задължения по кредита на обща стойност 82109,27 швейцарски франка и е предвиден ред за погасяването им.
Последвала е нова цесия от 08.10.2012 г. в полза на „Юробанк България” АД.
Поради необслужване на дълга банката се е снабдила със заповед по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 843/2015 г. на РС – Ямбол. След възражение по чл. 414 от ГПК е предявен иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземанията по заповедта по търговско дело № 40/2015 г. на ОС – Ямбол (приложено в копие). Това производство е било спряно до приключване на гр. дело № 6360/2012 г. на СРС, по което ищците са атакували като неравноправни отделни клаузи от договора за кредит. Видно от решенията на първата и въззивната инстанция (л. 396-419 от приложеното т.д. № 40/2015 г. на ЯОС), за нищожни са били прогласени следните клаузи: чл. 3, ал. 5, регламентиращ възможността за промяна на БЛП; чл. 6, ал. 3, предвиждащ автоматична промяна на погасителния план при изменения в БЛП; чл. 13, ал.
1, уреждащ възможността за едностранни промени в лихвените условия, таксите и комисионите.