Решение № 94 от 07.07.2026, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. В., 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. при участието на секретаря И. СТ. К. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно гражданско дело № 20261300500259 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение № 128 от 27 02 2026 на РаЙ.ен Съд- В. по гр.д № 605/2025 г. е отхвърлен предявения от Й. П. от с. К., общ. В.******, ЕГН ******* против ЗП Т.Н.Д. , ЕИК 180695515, с. К.**** иск с правно основание чл. 200 КТ,а именно за осъждане на ЗП Т.Н.,ЕИК Д., ЕИК 180695515, да заплати на ищеца сумата от 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увредата до окончателното изпълнение на задължението.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от Й. П. чрез адвокат Ц.И. гр. В. ****** тел ********* .

Поддържа се ,че решението е неправилно.

Съдът приел, че е недоказана трудовоправна връзка ищеца и ответника.

Съдът приел, че не е налице влязъл в сила индивидуален 1 административен акт - разпореждане по чл. 60 КСО на НОИ .

Твърди се ,че от 2003 г. се приел КСО . В чл. 1 ал. 1 т .1 от КСО императивно било предвидено , че се уреждат обществения отношения по повод трудова злополука

В чл.55 -60 от КСО било уредено производство за установяване на трудова злополука

Сочи,че НОИ бил разследвал процесния казус и бил приел ,че злополуката е трудова. Обсъдил и трудов договор № 1/07. 06. 2023 г. РаЙ.ен съд-В. не можел да пререшава налице ли е трудова злополука . Съдът следвало да приеме решение от компетентен орган, определил трудовата злополука и следвало единствено да определи размера на претендираното обезщетение

Съдът бил приложил закони отпреди 2003 г . ,които отдавна били предмет на историята на правото

Относно мотивите на Съда за недоказаност на влязло в сила разпореждане НОИ по чл. 60 КСО съдът не бил обсъдил представените доказателства, приети с доклад по делото от 29.04. 2025 г., подробно описани в доклада .На база представените ,но необсъдени доказателства липсвали изводи за доказателствена тежест на страните.

Съдът не изпълни задълженията си по чл. 7,10, и 145 ГПК С оглед изложеното се иска да се постанови решение ,с което да се отмени решението на раЙ.ния съд и да се постанови друго,с което да се уважи предявеният иск.

Претендират се разноските в процеса.

Въззиваемата страна оспорва въззивната жалба в писмен отговор и в с.з.чрез своя процесуален представител .

В.ският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по исковата молба на Й. П. от с. К., общ. В.******, ЕГН ******* против ЗП Т.Н.Д., ЕИК 180695515, с. К.**** , с която е предявен иск с правно основание чл. 200 КТ.

Твърди се от ищеца,че по силата на трудов договор № 1/07. 06. 2023 г.е 2 работил при ответника на длъжност „Общ работник смесено растениевъдство и животновъдно стопанство".

Сочи се, че на 30. 12. 2024 г .е полагал труд на обект „овощна Градина“ в землището на К. местност „С." по повод възложена от работодателят работа,като е работил с фреза , прикачена към трактор с рег .№ ****** управляван от Е.Г.М. .

Излага ,че по време на работа с фрезата нейните режещи инструменти са отрязали дясната му ръка на ниво между лакътя и китката,като е лекуван в МБАЛ „Св.Петка" гр.В. и УМБАЛ „Пирогов в гр.София ,в които болнични заведения са извършили хирургически интервенции,като в резултат на изложеното е загубил дясната си ръка под лакътя и е останал инвалид за цял живот.

Подържа се,че с разпореждане № 2 от 14 02 2025 г .на ТП-НОИ-В. злополуката ,от която е загубил ръката си, е определена като трудова такава съгласно чл. 55 ал 1 КСО.

Сочи се,че в протокола за разследване на трудовата злополука ответникът е посочен като виновно лице за настъпилата трудова злополука,защото е допуснал на работа Е.Г.М. без трудов договор и правоспособност ,както и че ищецът е допуснат на работа без да е проведен инструктаж за безопасност за работа с фреза.

Твърди се,че от претърпяната трудова злополука за ищеца са настъпили неимуществени вреди

.Преживени били нетърпими болки и страдания,хирургическа интервенция и лечение,като е станал инвалид и нетрудоспособен и поставен в невъзможност да се самообслужва за цял живот.

Иска се от съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000,00 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване на увредата до окончателното изпълнение на задължението.

Претендират се и направените разноски.

Ответникът в срока за отговор е оспорил основателността и размера на 3 предявения иск.Подържа се ,че по делото липсват доказателства, от които да се направи безспорният извод за осъществена трудова злополука, както се твърди в исковата молба, липсват доказателства за ангажиране отговорността на ответницата по чл.200 от КТ.При условията на евентуалност се оспорва иск като частично основателен, предвид че исковата претенция, предявена в размер на 150 000 лева е прекомерно завишена с оглед критерия на чл.52 от ЗЗД, както и че пострадалият ищец е допринесъл за вредоносния резултат поради допусната „груба небрежност" по смисъла на чл.201 ал.2 т.1 от КТ,поради което обезщетението следва да бъде намалено с 90%.

Оспорва се фактическата обстановка, изложена в исковата молба в смисъл, че инцидентът е настъпил по повод възложена от ответницата работа на 30.12.2024 г. Оспорва се твърдението, че ответницата е възложила на ищеца работа с фреза , прикачена към трактор с рег. № ******, управляван от Е.Г.М..Подържа се,че фрезата и тракторът не са собственост на ответницата, а на друго дружество и са се намирали в неговата стопанска база.Сочи се,че ищецът по свой почин е решил да извършва работа в овощната градина на ответницата с фрезата и трактора и че сам е повикал Е.Г.М..

Поддържа се ,че ищецът самоволно бил решил да работи с фрезата и че не спазвал елементарни правила на безопасност. Дясната му пострадала ръка е била привързана с късо въже към фрезата. Инцидентът е станал на пътя, когато тракторът е излязъл от овощната градина с намерение да обърне и да влезе в следващия ред овощни дървета- т.е. не е имало никаква производствена необходимост дясната ръка на ищеца да остане привързана с въже към фрезата. Подържа се,че ищецът при извършване на дейността е действал при условията на „груба небрежност", довела до вредоносния за него резултат. Той бил действал с липса на елементарно старание и внимание при осъществяване на дейността- без да има право и задължение е работил е механизирано без правоспособност за това, а не е полагал ръчен труд съгласно длъжностната си характеристика, не е спазвал елементарни правила на безопасност с фреза и е ползвал телефон по време на инцидента,поради което ищецът сам се бил поставил в ситуация на повишен риск за здравето .

В депозирана писмена защита се посочва,че главният иск за присъждане на парично обезщетение е неоснователен и недоказан, тъй като не са налице предпоставките по чл.200 от КТ,тъй като липсват доказателства, че между 4 страните по делото е съществувал трудов договор т.е., че ответницата е работодател на ищеца и може да отговаря към него по чл.200 от КТ.

Ищецът не бил представил писмен трудов договор, сключен с ответницата, а бил представил своя писмен трудов договор и длъжностна характеристика с трето лице -„ ГЕЙВ" ООД.

Претендират се направените разноски в производството.

От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява по делото,че на 30.

12.2024 г. в овощна градина в землището на с. К., местност „С." е полагал труд ,като е работил с фреза , прикачена към трактор с рег. № В. ****** ,управляван от Е.Г.М..По време на работа с фрезата нейни режещи инструменти са отрязали дясната му ръка на ниво между лакътя и китката,както и че е лекуван в МБАЛ „Св.Петка" гр.В. и УМБАЛ „Пирогов в гр.София ,където са извършили хирургически интервенции.В резултат на злополуката дясната ръка на ищеца е отрязана между лакътя и китката.

Във връзка с инцидента е подадена декларация за трудова злополука от 02.01.2025 от ЗП Т.Н.Д. .

От протокол №2 /14.02.2025 г. (л.8-12 от гр.д.606/2025 г. на РаЙ.ен съдВ . )за резултатите от извършеното разследване на злополуката от 30.12.2024 г.,изготвен от ТД-НОИ-В. се установяват обстоятелства касаещи злополукатапострадал,място и време ,механизъм,допуснати нарушения и необходими мерки.

От разпореждане №2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-В. (л.96 от гр.д.606/2025 г. на РаЙ.ен съд-В. )е видно,че на основание чл.60 ал.1 от КСО декларираната злополука с вх.№ 1/02.01.2025 г. се приема за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО,като е посочено,че разпореждането може да се обжалва от заинтересованите лица в 14-дневен срок от получаването му по реда на чл.117 от КСО. Разпореждане №2/14.02.2025 г. на ТП-НОИ-В. е изпратено до страните с нарочни писма.

По делото е представен трудов договор №96/28.01.2020 г.,между ищеца и „ Гейв“ООД, (л.16 от гр.д.606/2025 г. на РаЙ.ен съд-В. )от който е видно,че ищецът е назначен на длъжност „тракторист“с шифър по НКПД 83412003 ,ЕКАТТЕ 00000 в „Гейв“ООД с управител В.И.П. .Представена е длъжностна характеристика (л.18 от гр.д.606/2025 г. на РаЙ.ен съд-В. ),в която са посочени изчерпателно правата и задълженията на работника.Представена е и справка 5 на НАП по чл.62 ал.5 от КТ от същата дата(л.17 от гр.д.606/2025 г. на РаЙ.ен съд-В. ),от която е видно ,че работодателят „Гейв“ООД е представил пред НАП уведомлание за сключения трудов договор .

В показанията си разпитаните по делото свидетели Г.,М. и Ф. излагат данни имащи отношение към извършеното увреждане,начин и механизъм на осъществяване.

В заключението си по назначената съдебно-техническа експертиза вещото лице е отговорило на поставените задачи,като е изяснен механизма на деянието и е направен извод за техническото състояние, годността и изправността на фрезата,причинила травматичното увреждане на ищеца.

С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.

Съгласно задължителните указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на 6 същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.