Решение № 189 от 12.05.2022, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Монтана, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20211630102613 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.

Ищецът, ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8 , чрез процесуалния си представител адвокат В.Г., вписана в САК, е предявило иск против: Н. ИЛ.

К.,

ЕГН

**********, от с.МАРТИНОВО, обл.Монтана, ул.ЧЕТИРИНАДЕСЕТ блок 4, вход Б и ц ена на иска: 39.96 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга.

В исковата си молба твърди, че в ъз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК, срещу Н. ИЛ. К., ЕГН **********, от с.МАРТИНОВО, обл.Монтана, ул.ЧЕТИРИНАДЕСЕТ блок 4, вход Б е образувано ч. гр. д. № 1716/2021 г. по описа на Районен съд- Монтана.

В законоустановения срок и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на съществуващо и 1 изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото производство.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу Н.

ИЛ.

К.,

ЕГН

**********, от с.МАРТИНОВО, обл.Монтана, ул.ЧЕТИРИНАДЕСЕТ блок 4, вход Б, въз основа на договор за цесия от дата 01.10. 2019 г., с прехвърлител на вземанията С.Г.Груп ООД, ЕИК 148062016, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД

Мобилният оператор с търговска марка „БТК ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.

„ЮБЦ” ЕООД е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК.

Въз основа на договора с мобилния оператор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 5434958.

Между кредитора „Българска телекомуникационна компания ЕАД , ЕИК 831642181 и Н. ИЛ. К., ЕГН **********, от с.МАРТИНОВО, обл.Монтана, ул.ЧЕТИРИНАДЕСЕТ блок 4, вход Б е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5434958 от дата 25.01.2017 г. за ползване на цифрова телевизионна услуга при условията на тарифен план VIVACOM Smart Call XS с месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с ДДС и мобилен № 0879171830, по избран тарифен план VIVACOM Smart Call XS с месечна абонаментна такса в размер на 7.99 лв. с ДДС, като е добавил Group 1 на срочен абонамент за 2.90 лв. с ДДС за с рок на договора 24 месеца.

Въз основа на сключен договор за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 5434958 между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК: 831642181 са издадени фактури за периода от 01.02.2018 г. до 01.06.2018 г. на стойност 54.32 лв.

Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната 2 фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т. І. Абонатът има следните задължения: 43. І. да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай; че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.

След едностранното прекратяване на индивидуалните договори на ответника мобилният оператор е издал по клиентския номер крайна фактура, в която е начислена неустойка, от които за тях представлява интерес част от сумата в размер на 96.99 лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент е 01.06.2018 г., като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

В конкретният случаи ответникът Н. ИЛ. К., ЕГН **********, е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадена му е фактура и в срок не я е заплатил. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на ,,С.Г. Груп“ ООД, което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.

Моли съда да постанови Решение, с което да се признаете за установено по отношение на ответника Н. ИЛ. К., ЕГН **********, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., в размер на 39.96 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга по договор с клиентски номер 5434958 3 от 25.01.2017 г., сключени между ответника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за което е издадена фактура № 1249276991/01.07.2018 г., за периода 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г.

Претендират да им бъдат заплати направените от ищеца разноски, както и да се присъди в полза на ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., 180 лева (Сто и осемдесет лева) адвокатско възнаграждение, както и разноските в заповедното производство - 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева (Сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.дело № 1716/2021 г. по описа на Районен съд- Монтана.

Заявява, че ако са налице условията на чл.238 и чл.239 ГПК, да се постанови неприсъствено решение.

Ответникът, Н. ИЛ. К., ЕГН **********, в срока предвиден за отговор по реда на чл.131 ал.1 ГПК, взема становище, чрез назначения особен представител адвокат Е.А., вписана в АК Монтана.

Сочи, че исковата молба е допустима, но неосноватепна.

Оспорва изцяло предявения иск и мол и, да бъде отхвърлен.

От представеният по делото договор за мобилни услуги е видно, че Н.

ИЛ. К. е абонат „БТК” ЕАД. За потребените от абоната услуги за периода 01.01.2018 год. до 01.06.2018 г. са издадени пет броя фактури, за които фактури ищеца твърди, че от страна на Н.К. не е постьпило в срок плащане.

Това е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната. Във връзка с прекратяването на договора са начислени неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 144.08 лв., от които интерес представлява част от сумата до размер на 39.96 лв., представляваща сбор от трикратния размер на месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения договор.

Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на_срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Такива доказателства по делото няма, поради което и договорът между страните не е прекратен 4 поради виновно неизпълнение на задълженията на потребителя.

Липсата на твърдяното от ищеца основание за прекратяването на процесния договор за съобщителни услуги – виновно неизпълнеие на задълженията от страна на абоната като потребител води до неоснователност на претендираната за плащане неустойка в размер 39.96 лв. От друга страна неустоичната клауза се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от 33Потр., вр. с чл. 143, т.5 и т. 14 от с.з. Абоната /ответника/ има качеството на потребител по смисъла на 513, т.1 от ДР на 33Потр. Съгласно чл. 146, ал.1 33Потр., неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузата от процесния договор, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните, индивидуализиращи конкретния потребител и избрания тарифен план /вид предоставяна услуга/. Потребителят не би могьл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на БТК, промени в бланкетните клаузи. От ангажираните от ищеца писмени доказателства не се установява на потребителя да е предоставена такава възможност при подписване на процесния договор. Клаузата за неустойка е нищожна и по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД. В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС , и приемаща нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустоични клаузи в договорите с периодично изпълнение, които предвиждат при прекратяване на правоотношението, заплащане на неустойка в размер на останалите периодични платежи до крайния уговорен срок на договора, т.к. позволяват едната страна на правоотношението да получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получила, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя своята насрещна престация. Така се създават условия за неоснователно обогатяване на една страна и нарушаване принципа на справедливостта.

Оспорва представените по делото фактури.

Поради изложеното, моли съда да приеме, че исковата претенция по чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД е изцяло неоснователна и като такава да бъде отхвърлена.

Доказателствата по делото са писмени.

5

Изискано е и приложено ч.гр.д. № 1716/2021 г. по описа на Районен съд Монтана.

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

Производството е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на вземане въз основа на договор между „Българска телекомуникационна компания ЕАД , ЕИК 831642181 и Н. ИЛ. К., ЕГН **********, от с.МАРТИНОВО, обл.Монтана, ул.ЧЕТИРИНАДЕСЕТ блок 4, вход Б.

Ищецът ,,ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ..., представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, със седалище и адрес на управление град София, район Триадица, бул.България № 81, вход В, етаж 8 има правото да поиска плащане на претендираното, което, с оглед твърдението за липса на доброволно изпълнение, е извършено по съдебен ред в заповедно производство по чл.410 ГПК. При връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, и уведомяването на заявителя по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, е предявен в срок и специалния установителен иск за съществуване на вземането, то предявеният установителен иск е допустим.

Доказателствената тежест по предявения установителен иск пада върху ищеца, който следва да установи на първо място, че са се намирали с ответника в облигационни отношения. Ищецът следва да установи също, че е изпълнили поетите с договора задължения точно и в срок и че ответникът не е изпълнил своето. Ищецът следва да докаже както неизпълнение на задължение от страна на абоната, така и размера на претенциите си, за посочения период, в това число и как са формирани стойностите, изпълнени ли са изискванията на закона при връчване уведомленията за извършените цесии.

Според императивното съдопроизводствено правило на чл. 212 ГПК искането на ответник към решаващия съд може да има за предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се 6 цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Едновременно с въвеждането на тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и общото задължение на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши и има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая ответникът, чрез назначения особен представител на е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът има основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават. Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства.