Решение № 13 от 09.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева в присъствието на прокурора С. П. П. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100603232 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 334 във вр. с чл. 337 ал. 1 т. 1 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. Е. И., защитник на подс. Б. А., против Присъда от 21.06.2019 г. по н.о.х.д. № 16844/15 г. по описа на СРС, 133 състав, с която подс.

А. е бил признат за виновен за това, че на 15.10.2013 г. в гр. София, в градинката зад Централна баня, чрез нанасяне на удар със счупена стъклена бутилка в областта на лявата предмищшница на К. Р., му е причинил средна телесна повреда, изразена в трайно затруднение на движението на горния ляв крайник, което представлява престъпление по чл.

129 ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, като му е определено наказание от 3 години "лишаване от свобода", при първоначален строг режим. Приспаднато е тридневното задържане в досъдебната фаза, от 15 до 18.10.2013 г. Приведено е в изпълнение предходното условно осъждане по н.о.х.д. № 91/13 на РС Видин, отново при строг режим. Подсъдимият е осъден да заплати и разноските по делото.

В своята жалба адв. И. оспорва тази присъда. Посочва общо и бланкетно, че присъдата е необоснована, в нарушение на закона, при съществени процесуални нарушения и наказанието е явно несправедливо. След запознаване с мотивите не е допълнила жалбата си.

В съдебно заседание адв. И. посочва, че не е доказано по категоричен начин, че деянието е извършено

СГП посочва, че присъдата е правилна и законосъобразна, като събраните доказателства 1 подкрепят установеното от първата инстанция. Не са допуснати съществено процесуални нарушения.

Повереникът на частния обвинител, адв. М., също така иска да се потвърди първоинстанционната присъда. Посочва, че в резултат на деянието си подс. А. е причинил нараняване на ръката на пострадалия, от което никога не може да ес очаква пълно възстановяване.

Съдебното заседание е проведено в отсъствието на подсъдимия, доколкото същият не може да бъде намерен, за да бъде призован.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата.

Тя, както е посочено по-горе, е бланкетна. Съобразно доводите, направени от защитата в съдебно заседание, е ясно, че се оспорва основателността на обвинението – и по-точно до каква степен то се подкрепя от събраните доказателства.

На тези доводи следва да се отдели по-специално внимание.

При извършената пълна и самостоятелна проверка на събраните доказателства, въззивният съд приема, че следва напълно да възприеме фактическите изводи на първата инстанция, вкл. и в светлината на новоустановените обстоятелства относно действителният период от време, през който ръката на пострадалия е била обездвижена в резултат на нараняването.

На първо място правилно СРС е установил, че подсъдимият се е представял пред българските власти поне пред две различни самоличности. Въз основа на новопостъпилите доказателства, справка от МВР (л. 29 от въззивното производство), се установява, че подсъдимият на 23.01.2013 г. се е представил като Х.А.Б.А., роден на ******** г в Газа, с ЛНЧ ********, а след това, на 18.12.2013 г., като Б. А., роден на ********** г. в гр. Шлеф, Алжир.

Същевременно, след като бил задържан по настоящето дело, той се е представил като Х.А.Б.А., роден на ******** г в Газа, с ЛНЧ ********. Именно под тази самоличност е бил задържан под стража. Видно от изготвената идентификационна експертиза, се касае за едно и също лице.

Относно инкриминираното деяние. Правилно и законосъобразно СРС е установил, че на 15.10.2013 г. подсъдимият се намирал в гр. София, в градинката зад Централна баня, заедно със свои приятели. В резултат на консумация на алкохол той се намирал в състояние на лека 2 степен на алкохолно опиянение. Той и негови приятели влезли в конфликт с намиращите се там група български граждани, сред които се намирал и св. К. Р.. В рамките на този конфликт възникнала схватка. Подс. А. взел бирена бутилка, счупил дъното с удар в паважа, след което замахнал с острите стъкла на остатъка от бутилката към лицето на св. К.

Р.. Последният се предпазил с ръка, при което стъклото на бутилката разрязала средната третина на лявата му предмишница (сухожилието и мускулна маса от мускула сгъвач).

Това нараняване, ако не бъде лекувано, ще доведе до затруднено движение на ръката за срок от три до шест месеца, докато зарасне; след това е възможно движенията на ръката да бъдат постоянно ограничени. В случая то е било оперативно лекувано, като затруднението на ръката е било за срок от 26 дни, за който период била поставена гипсова имобилизация. При все това, независимо от премахването на гипсовата шина, движението на ръката е останало затруднено за многократно по-дълъг период, като предвид естеството на тази травма, пълно възстановяване не може да се очаква.

Подс. А. бил задържан веднага след инцидента; той се представил като Х.А.Б.А. и като такъв бил задържан за три дни; след това, в производството по чл. 64 НПК, доколкото той се е представил като непълнолетен, не е била взета исканата от СРП мярка за неотклонение "задържане под стража"; бил е освободен с мярка „надзор на инспектор при ДПС“. След освобождаването му местоживеенето му е неизвестно и след щателно издирване не е бил намерен.

Тази фактическа обстановка се установи от:

Показанията на свидетелите, разпитани пред първата инстанция: М.Г., С. Р., В.В., Р.М., Р.П., И.Т., А.Ш. (с.з. от 16.12.2016 г., л. 192 съдебното производство); Л.Л. (с.з. от 08.02.2018 г., л.

297 съдебното производство);

Протоколи за разпознавания от досъдебното производство (от св. А.Ш., М.Г., К. Р., С. Р., ;

Съдебно медицински експертизи от досъдебното производство и пред въззивната инстанция, вкл. разясненията на вещото лице Н. на л. 195 съдебното производство; съдебно психологична и психиатрична експертиза от досъдебното производство; идентификационна експертиза от първата инстанция (л. 377 съдебното производство), допълнителна медицинска експертиза от въззивното производство.

Заповед за задържане от 15.10.2013 г.

Протоколи от производства по чл. 64 НПК – н.ч.д. № 17959/13 на СРС и в.н.ч.д. № 4874/13 г на СГС;

Несъмнено е установено извършването на деянието, което е станало пред множество свидетели.

Несъмнено е установено и неговото авторство, доколкото очевидците посочват именно подс.

А. като лицето, което е счупило бирената бутилка и е нападнало св. К. Р..

Несъмнено е установено и травматичното увреждане, в резултат на прорезната рана, причинена от подс. А. на св. Р., както и че тя е довело до затруднение на движението на 3 ръката му за период от време, който надвишава един месец – първоначално за 26 дни (доколкото св. Р. е свалил шината един ден след посочения му период от 25 дни), а след това и за друг, неустановен, но достатъчно продължителен период от време – като общата продължителност е несъмнено повече ето един месец. Това е видно от назначената във въззивната инстанция съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице посочва, че поначало този тип наранявания водят до затруднение на ръката 21 дни, а срокът на нетрудоспособност е 30-40 дни. В конкретния случай, предвид тежестта на нараняванията, вещото лице посочва, че в случая е налице „многократно по-дълъг период на затруднени движения“. В съдебно заседание посочва, че се касае за по-сложна увреда, което е „обусловило практически невъзстановяемостта на травмата във времето“. Тези нови доказателства са достатъчни за въззивния съд да се подкрепи довода на първата инстанция, че увреждането на движението на ръката е било за срок повече от 30 дни – независимо че гипсовата имобилизация е била отстранена на 26-ия ден.

От правна страна правилно деянието е било квалифицирано като такова по чл. 129 ал. 2 НК, доколкото се касае за причиняване на средна телесна повреда, изразена в трайно затруднение на движението на горен крайник, т.е. за период повече от 30 дни. Наличието на елементите на фактическия състав на деянието са обсъдени по-горе, вкл. и срока на това затруднение.

Несъмнено е установено, че деянието е извършено виновно, с форма на вината неопределен пряк умисъл, доколкото подс. А. е целял именно да нарани св. Р., вкл. и по ръката, с която той се е защитил срещу нападението.

Поради това е дадена правилна правна квалификация.

Относно наказанието. СРС е определил наказание от 3 години "лишаване от свобода". За деянието по чл. 129 НК се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 6 години – или наказанието е определено около средния размер. Като се отчитат всички обстоятелства, свързани начина на осъществяване на деянието и последиците върху здравето на пострадалия, вкл. естеството на тази телесна повреда въззивният съд приема, че би следвало да бъде определено по-леко наказание – а именно наказанието "лишаване от свобода" за срок от 2 години.

Настоящият състав, като отчита твърде дългият срок на протичане на наказателното производство, най-вече пред първата инстанция (четири години съдебно заседание и след това четири години, докато бъдат написани мотивите, и след това две години, за да се администрира жалбата), приема, че този срок е прекомерен, поради което следва да има за последица допълнително редуциране на наказанието с още половин година.

Поради което приема, че определеното от СРС наказание "лишаване от свобода" следва да бъде намалено на една година и половина.

Това води до извод, че първоначалният режим за изтърпяването му следва да е „общ“ – чл.

57 ал. 1 т. 3 във вр. с т. 2 б. „в“ ЗИНЗС.

4

Правилно и законосъобразно е било приведено в реално изпълнение предходното му осъждане по н.о.х.д. № 91/13 на РС Видин, доколкото това осъждане е влязло в сила на 22.01.2013 г, като е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години, като само няколко месеца по-късно е извършено настоящето деяние.

Но неправилно е определил за него изтърпяването при условията на „строг“ режим, доколкото са налице основания да се изтърпи при „общ“ режим – чл. 57 ал. 1 т. 3 ЗИНЗС Същевременно е налице и друго осъждане – това по н.о.х.д. № 291/13 на РС Сливница, с влязъл в сила съдебен акт на 14.05.2013 г., което е изтърпяно изцяло. Не са налице предпоставките за кумулация, доколкото деянието по второто осъждане е след влизане в сила на акта по първото осъждане.

Правилно СРС е осъдил подсъдимият да заплати направените разноски, като той следва да бъде осъден да заплати и разноските, направени от въззивния съд.

Поради тези мотиви въззивният съд счете, че следва да измени обжалвания акт единствено относно наказанието и режима; в останалата си част той е законосъобразен и следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Присъда от 21.06.2019 г. по н.о.х.д. № 16844/15 г. по описа на СРС, 133 състав, в частта, в която на подс. Б. А. е било наложено наказание от 3 години "лишаване от свобода", като НАМАЛЯВА срока на това наказание на 1 (една) година и 6 (шест) месеца; както и в частта, в която е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на това наказание и на наказанието "лишаване от свобода", приведено в реално изпълнение, наложено по н.о.х.д. № 91/13 на РС Видин, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален „общ режим“ и за изтърпяване и на двете наказания.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

ОСЪЖДА на основание чл. 189 ал. 3 НПК Б. А., роден на ********** г. в гр. Шлеф, Алжир, известен и като Х.А.Б.А., роден на ******** г в Газа, с ЛНЧ ********, да заплати по сметка 5 на Софийски градски съд сумата от 377 лв., разноски по делото.