Решение № 806 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20261000501108 по описа за 2026 година

С решение № 549 от 26.01.2026 г. по гр. д. № 15024/2024 г., СГС, І-12 св, ОСЪЖДА Д. Й. Т. – В. да заплати на О. М. К. следните суми:

- на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от общо 13 358.18 евро /превалутирани 26 126.33 лв./, представляваща главница за надплатени суми в периода от 30.12.2019 г. до 25.12.2024 г. по договор за ипотечен кредит "Домът" № 326-194/31.07.2013 г. и Погасителен план, неразделна част от договора, подписани на 31.07.2013 г. с "МКБ" Юнионбанк АД, по който Д. Й.

Т. – В. и О. М. К. са солидарни длъжници, съставляваща това, което О. М. К. е изпълнил в повече от дължимата част с оглед установените по делото вътрешни отношения /която главница е формирана от надплатени месечни погасителни вноски за главница и възнаградителна лихва, както и такси по договора за ипотечен кредит/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.12.2024 г. до окончателното заплащане, - на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 385.73 евро /превалутирани 754.42 лв./, представляваща обезщетение за забава върху дължимата главница за надплатени суми за периода 11.10.2024 г. - 29.12.2024 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдения размер 1 до пълния предявен размер от 422.90 евро /превалутирани 827.13 лв./.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Д. Й. Т. – В.. Счита, че фактите по делото са надлежно установени, но правният спор между страните не е разрешен правилно от съда. Намира, че част от вземането на К., съставляващо лихва, е погасено с тригодишна давност и се дължи само след 31.12.2021 г., но не и за времето от 30.12.2019 до 31.12.2021 г. Счита, че присъдената сума следва да се намали със сумата от 4030, 03 евро. Оспорва извода на съда, че вземането на О. К. срещу Д. Т. – В. е единно по своя характер. Моли решението да се отмени в частта, в която искът е уважен за сумата от 4030, 03 евро (т.е. над сумата от 9 328,15 до сумата от 13 358, 18 евро), както и в частта за законната лихва по чл. 86 ЗЗД (присъдена в размер на 385,73 евро за периода 11.10.2024 г. - 29.12.2024 г.) съразмерно. В о.з. пояснява, че жалбата касае размера на уважения главен иск и е за сумата от 4030, 03 евро. Претендира разноски.

Ответникът О. М. К. оспорва жалбата, като поддържа извода на съда, че присъдената сума съставлява единна главница, в отношенията между К. и Т. и е дължима на самостоятелно основание - поради упражняването на регресното право на ищеца. По тази причина погасяването на този дълг може да стане с общата петгодишна давност (от момента на изискуемост т.е. от плащането му към кредитора) и за спора е ирелевантно, че в исковата сума са включени платени от К. лихви към банката. Изтъква, че тригодишната давност е приложима само в отношенията между длъжник и банка, но не и между солидарните длъжници. Сочи още, че плащанията към банката не са периодични, а съставляват погасяване на части на задължението, в интерес на длъжника и със съгласието на кредитора. Отделно твърди, че е налице преклузия относно възражението за давност, тъй като то е въведено от ответницата-въззивник с молба от 2.10.2025 г. извън срока за отговор на исковата молба. Претендира да се отхвърли жалбата и да му се присъдят разноски.

Въззивната жалба е подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

2

Ищецът О. М. К. твърди, че с ответницата Д. Й. Т., като бивши съпрузи, съвместно сключили с банка договор за ипотечен кредит – ищецът като кредитополучател, а ответницата – като солидарен длъжник. Твърди се, че по време на брака и след прекратяването му ищецът изцяло сам и с лични средства погасил дължимите месечни вноски по договора за кредит, като общият платен дълг бил 113 959,58 лв. Ищецът, считайки, че има право на половината от заплатеното, връчил на ответницата нотариална покана на 03.10.2024 г., с която й бил даден срок да заплати в 7 дневен срок половината от заплатените суми, както и да заплаща до 25-то число на всеки месец половината от дължимата месечна вноска по сметка на ищеца. След допуснато изменение на иска ищецът претендира ответницата да му заплати сумата от 13 358,18 евро, включваща 12 453,59 евро за платени месечни погасителни вноски от главница и лихва, и сумата от 904,59 евро за заплатени такси по договора, а като законна лихва върху исковата сума от 13 358,18 евро, на основание чл. 86 ЗЗД и сума в размер на 422,90 евро като обезщетение за забава за периода от 11.10.2024 г. – 29.12.2024 г. Претендира разноски.

Ответницата Д. Й. Т. – В. оспорва исковете по основание и размер.

Счита, че е имала принос към имуществената общност. Твърди, че е изтекла давност за период от 3 години преди подаване на исковата молба или за периода преди 30.12.2021 г. и намира,че не следва да заплаща вноски за времето преди посочената дата. Претендира разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Пред настоящата инстанция няма спор по основните факти. Установява се, че страните са сключили договор за банков кредит на 31.07.2013 г. с „МКБ Юнионбанк“ АД, обезпечен с ипотека за сумата от 46 800 евро, като ищецът бил кредитополучател, а ответницата – солидарен длъжник. Няма спор, че месечните анюитетни вноски са били погасяване от банкова сметка на О. К., като според приетата ССЕ за периода от 30.12.2019 г. до 25.12.2024 г., общо е заплатена сумата от 26 718,44 евро, включващата главница от 15 560,67 евро, лихва от 9347,13 евро и такси по кредита от 1810,64 евро. Общият размер на погасените лихви към главницата, относими съобразно погасителния план за периода от 30.12.2019 г. до 30.12.2021 г. са изчислени на сумата от 4 030,03 3 евро. Няма спор, че ответницата е получила нотариална покана за плащане на 03.10.2024 г.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Според чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно (ал. 1), а всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата (ал.

2). Няма спор, че страните са поели пасивно солидарно да отговарят по дълга спрямо банката, като от събраните доказателства се установява, че месечните анюитетни вноски за исковия период са заплащани само от ищеца.

Последният претендира половината от платените суми за вноски и такси да му бъдат заплатени от ответницата. Последната е била надлежно поканена, но не представя доказателства за плащане, поради което спрямо нея исковата претенция е основателна (в претендирания размер, който пред настоящата инстанция не е спорен).

Спорът между страните пред апелативния съд се свежда до основателността на възражението дали ответницата може успешно да отблъсне искането на ищеца за плащане на лихвите по кредита извън тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

На първо място съдът приема, че така посоченото възражение на ответницата не е преклудирано. Макар и непрецизно, и не до там ясно очертано, то е било формулирано общо в отговора на исковата молба – т. ІІІ, като тя е възразила, че вноските по кредита преди датата на 30.12.2021 г. не следва да заплаща. Тъй като вноските са анюитетни, т.е. формирани от главница и лихва по кредита, съдът приема, че няма пречка да разгледа възражението, дали ответницата дължи исковите суми, формирани от стойността на лихвите по кредита.

Настоящият състав приема, че приложимата погасителна давност за предявяване на иска по чл. 127, ал. 2 ЗЗД от изпълнилия в повече солидарен длъжник срещу неизпълнилия такъв, е петгодишната обща давност. (така и определение № 784 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1919/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Кратка давност ще е приложима само по отношение на претендирана лихва върху припадащата се част на ответника-неизправен солидарен 4 длъжник. Следва да се посочи, че вътрешни отношения между солидарните длъжници са различни от отношенията, които са възникнали между тях и банката. Регресното право урежда тези вътрешни отношения по солидарността и за неговото реализиране са приложими общите правила по чл. 110 ЗЗД. В този смисъл задължението за неплатилия солидарен длъжник да удовлетвори платилия солидарен длъжник възниква от плащането на всяка месечна вноска. Фактът, че в нея е включена възнаградителна лихва (като цена за услугата по предоставяне на кредита) не може да послужи като основание за прилагане на кратката давност по чл. 111, б „в“ ЗЗД за част от регресното вземане. По своето предназначение правилото на тригодишната давност е въведено от законодателя за стимулиране на кредиторите да бъдат активни в събиране на лихвоносното си вземане, като по силата на закона срокът, в който могат да се претендират лихви е намален до три години. В случая, в отношенията между двамата бивши съпрузи, в качеството им на солидарни длъжници, не се касае до подобна хипотеза. Ответницата би могла да се позове на кратка давност в посочената по-горе хипотеза - при иска по чл. 86 ЗЗД за лихва върху платеното от ищеца, или в условията на ал. 3 от чл. 127 ЗЗД - ако твърди, че ищецът е заплатил към банката лихви, погасени по давност поради изтичане на тригодишния давностен срок. В случая подобни твърдения и факти по делото въобще липсват, тъй като няма спор, че вноските по кредита са регулярно заплащани без забава от ищеца.

Следва да се посочи, че съдът споделя тезата за единност на регресното вземане на изпълнилия солидарен длъжник, тъй като то е възникнало по силата на регресното му право и е ирелевантно как е формирано в отношенията между солидарните длъжници (с уточнението за изключението посочено по-горе от ал. 3 на чл. 127 ЗЗД). Заплащането на анюитетните вноски към банката съставлява не периодично плащане, а разсрочено плащане на дълга по главницата и цената за банковата услуга по предоставянето му, изразена чрез лихвата. Ето защо за пет годишен срок преди датата на исковата молба, ответницата Т. дължи заплащане на припадащата й се част от дълга спрямо банката, формиран от анюитетните вноски. Тя не може да се позове на кратка давност за онази част от вноските, която съставлява лихва.

Предвид казаното решението следва да се потвърди в обжалваната му част – относно сумата от 4030,03 евро като главница, и относно припадащата се съразмерно върху тази сума законна лихва по чл. 86 ЗЗД. Само за пълнота 5 следва да се посочи, че въпреки изявлението в о.з. на жалбоподателя, решението се явява обжалвано и в частта по чл. 86 ЗЗД, за което е платена и такса.

На ответника следва да се присъдят разноски по неоспорен списък в размер на 556 евро.

Воден от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 549 от 26.01.2026 г. по гр. д. № 15024/2024 г., СГС, І-12 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА Д. Й. Т. – В. да заплати на О.

М. К. на основание чл. 127, ал. 3 ЗЗД сумата от 4030,03 евро, съставляваща разликата над сумата от 9 328,15 евро до сумата от 13 358, 18 евро, както и в частта за припадащата се законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху сумата от 4030, 03 евро за периода 11.10.2024 г. - 29.12.2024 г.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. Й. Т. – В., ЕГН **********, да заплати на О. М. К., ЕГН **********, разноски пред САС в размер на 556 евро.

Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6