Акт от 29.05.2023, Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 988 гр. Пловдив, 29.05.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Пловдив, VII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИЧО ДИЧЕВ при секретаря ХРИСТИНА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 351 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на А.Л.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, против Решение № 2153-15-22/21.01.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на Г. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-798 от 02.12.2021 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска отмяната му. В СЗ жалбоподателят се представлява от пълномощник адв. П., който поддържа жалбата и претендира разноски.

Ответникът чрез процесуален представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Със заявление вх. № 2113-15-3007/02.08.2021 г. от Г. е поискано отпускането на ЛПОСВ, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (л. 9 и сл.).

След извършена проверка на представените документи за осигурителен стаж и служебно събрани такива, от органите на пенсионното осигуряване е констатирано, че към 02.08.2021 г. (датата на заявлението) лицето има навършена възраст 73 г. 05 м. и 26 дни и редовно оформен осигурителен стаж за периода от 02.10.1967 г. до 30.04.1989 г., както следва: осигурителен стаж от трета категория труд – 14 г. 05 м. и 12 дни; общ сумарен осигурителен стаж без превръщане – 14 г. 05 м. и 12 дни; действителен осигурителен стаж – 12 г. 05 м. и 16 дни. Не е приет за действителен стажът за периода на редовна военна служба от 02.10.1967 г. до 28.09.1969 г. с продължителност 01 г. 11 м. и 26 дни, зачетен на основание чл. 9, ал. 7 от КСО. В тази връзка и с Разпореждане № ********** по Протокол № 2140-15-798/02.12.2021 г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Пловдив (л. 88) на жалбоподателя е отказано отпускане на ЛПОСВ, като е прието, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на заявлението – 02.08.2021 г. не е изпълнено условието за 15 години действителен осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд (през 2021 г., съгласно цитираната разпоредба, в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО, придобиват право на пенсия при навършена възраст 66 години и 08 месеца при условие, че имат не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж). Установеният у Г. действителен стаж е приет за такъв от 12 г. 05 м. и 16 дни. Мотивирано е от органа, че съгласно § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. При така установеното Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ - Пловдив е отказал отпускане на ЛПОСВ на жалбоподателя, тъй като към датата на заявлението и датата на постановяване на разпореждането, не е било изпълнено условието за 15 години действителен осигурителен стаж.

При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е посочено, че в трудова книжка № 268/20.10.1969 г. има запис за положен стаж в периода от 20.10.1969 г. до 12.02.1970 г. при „Завод за пишещи машини“ гр. Пловдив („Булком импекс“ АД гр.

Пловдив), който не е оформен по реда на чл. 6, ал. 1 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС). В тази връзка с писмо изх. № 2113-15-3007#3/30.08.2021 г. (л.

54) е изискано от отдел ООА при ТП на НОИ издаване на обр. УП-13 за осигурителен стаж за цитирания период, но съгласно писмо изх. № 1029-15-47245/28.09.2021 г. на Началник сектор „Издаване на документи за осигурителен стаж и доход“ при ТП на НОИ – Пловдив (л. 55), обр. УП-13 не може да бъде издаден за периода от 20.10.1969 г. до 12.02.1970 г. от осигурителя „Булком импекс“ АД гр. Пловдив, тъй като съгласно Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхранението и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции, в сила от 06.03.2009 г., чл. 49 от Закона за Националния архивен фонд, срокът за съхранение на документите за горепосочения период е изтекъл и същите са унищожени. При това положение, трудов стаж за времето от 20.10.1969 г. до 12.02.1970 г. не е зачетен. На следващо място е посочено, че с писмо изх. № 2113-15-3007#5/30.08.2021 г. от заявителя е изискано да представи обр. УП-3 за осигурителен стаж за времето от 21.02.1974 г. до 12.04.1976 г. от „ЗЗУ“ гр. Пловдив, тъй като същият не е оформен по реда на чл. 6, ал. 1 от НТКТС. В срока по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и към датата на постановяване на оспореното разпореждане, исканият документ не е представен, поради което и трудов стаж за времето от 21.02.1974 г. до 12.04.1976 г., не е зачетен.

В хода на съдебното производство е прието заключение по СИЕ, вещото лице по която, след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка в Обединено архивно стопанство към ТП на НОИ – Пловдив е установило, че документите за периода от 20.10.1969 г. до 12.02.1970 г., касаещи „Завод за пишещи машини“ – Пловдив („Булком импекс“ АД – Пловдив) са унищожени, поради изтекъл срок на съхранение. За унищожаването с две заповеди на Директора на ТП на НОИ – Пловдив са назначени постоянно действащи комисии и са съставени два акта за унищожаване на документите, а именно: за документите от 1969 г. – Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 06.07.2020 г.; за документите от 1970 г. – Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение от 07.10.2021 г. При проверката в Обединено архивно стопанство към ТП на НОИ – Пловдив вещото лице е установило, че няма данни за предадени ведомости за заплати и други трудовоправни документи за осигурителя „Завод за запаметяващи устройства“ („ЗЗУ“) – Пловдив за периода 1974 г. – 1976 г., вкл., което е видно и от 2 бр.

Справки от информационната система на НОИ за прекратени осигурители без правоприемник с предадени разплащателни ведомости, приложени по делото на л.

125-126. Установено е от вещото лице, че са предадени разплащателни ведомости за периода от 21.02.1974 г. до 12.04.1976 г. по звена и отдели – администрация, производствени цехове и спомагателни звена от осигурител „Пишещи машини“ ЕАД („Булком импекс“ АД – Пловдив), не са предадени и не се съхраняват други съпътстващи трудовоправни документи и договори за възлагане на труд. В предадените разплащателни ведомости от този осигурител за процесния период липсват данни за жалбоподателя А.Г., няма данни за трудова заетост и получавано възнаграждение. За посочените по-горе осигурители и периоди експертът е констатирал, че не са налице други автентични документи, които да съдържат достатъчни данни за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя и които съгласно чл. 40, ал. 5 от НПОС могат да послужат за удостоверяване на трудовия стаж (договори, допълнителни споразумения, заповеди за командироване и др.) и документи, които да съдържат достатъчно данни за трудовата заетост на Г.. С оглед установеното в резултат на проверката, според вещото лице, няма данни, за да се изчисли положеният от жалбоподателя действителен стаж, различен от описания в оспорените разпореждане и решение. Съдът кредитира съдебната експертиза като компетентна и безпристрастно изготвена, като същата ще бъде коментирана при необходимост при разглеждане на спора по същество.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.

Оспореният административен акт – решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. Действително, следва да се констатира, че Решение № 2153-15-22/21.01.2022 г. е подписано ЗА Директор на ТП, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписан от лицето М.Т. на длъжност Началник на сектор „Краткосрочни плащания – втори“, отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ – гр. Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д. в периода 20.01.2022 г. – 21.01.2022 г. е бил командирован (така Заповед № 223/17.01.2022 г. на л. 98), а Р.П. – началник на отдел „Административен“, определена в т. 1 от Заповед № 1015-15-14/12.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив (л. 97), в периода от 10.01.2022 г. до 21.01.2022 г. е била в отпуск по болест (така болничен лист на л. 99), поради което Д. е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 от КСО от друг служител на същото учреждение.

Впрочем, спор в тази насока не се формира между страните.

Спорът е правен и е свързан с издаването на оспорения административен акт в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като противоположните становища на страните на първо място се свеждат до следното: като действителен или недействителен следва да бъде зачетен стажът за периода на редовна военна служба от 02.10.1967 г. до 28.09.1969 г. с продължителност 01 г. 11 м. и 26 дни. В тази връзка следва да бъде съобразено, че времето на изслужена наборна военна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и за действителен осигурителен стаж при пенсиониране и съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Този стаж попада в обхвата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, поради което преценката следва да се извърши съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. В случая са приложими разпоредбите на чл. 81 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) и чл. 9 от отменения Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (ЗВВСНРБ). Поради това, времето на наборна военна служба в периода от 02.10.1967 г. до 28.09.1969 г. с продължителност 01 г. 11 м. и 26 дни трябва да се зачете не само за трудов стаж от Трета категория, а и като действителен осигурителен стаж. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, която е съобразена в пълнота и от законодателя, който с ДВ, бр. 8 от 25.01.2023 г., в сила от 29.01.2023 г., е изменил разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, като в обхвата на дефиницията „действителен стаж“ са включени и периодите на наборна или мирновременна алтернативна служба. Независимо от горния извод, оспореното решение и потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон, доколкото фактическото основание, въз основа на което административният орган е приел, че оспорващият няма право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО е, че той няма изискуемите от цитираната разпоредба 15 години действителен осигурителен стаж. В разглеждания случай оспорващият не отговаря на това изискване дори периодът на наборната му военна служба в размер на 01 г. 11 м. и 26 дни да се зачете за действителен осигурителен стаж. В този случай действителният осигурителен стаж на оспорващия се явява такъв от 14 г. 05 м. и 12 дни (по-малко от 15 години).