Решение № 673 от 20.09.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Благоевград, 20.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100946 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от М. И. К., ЕГН **********, с по***ен адрес с. **** срещу О. Б. С., ЕГН **********, с адрес гр. **** и Я. М. К., ЕГН **********, с по***ен адрес: обл. ****.

Ищцата твърди, с влязла присъда по в.н.о.х.д. № 197/2022г. по описа на ОС-Благоевград ответниците са били признати за виновни за извършени от последните престъпления.

Заявява, че с присъдата било прието, че ответникът Я. М. К. на 01.11.2020 г., около 22:00 часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и й бил нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето; а ответницата О. Б. С. на същата дата и по същото време слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“. Заявява, че била претърпяла неимуществени вреди от извършените от ответниците неправомерни деяния. Иска се ответниците да бъдат осъдени солидарно да й заплатят сума от 5000 лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Ответникът Я. М. К. изразява позиция за неоснователност на предявените искове. В тази връзка излага доводи, че по-скоро бил провокиран и пострадал от злоупотреба с права от страна на ищцата. Смята, че претендираното обезщетение не било справедливо, както и че имало съпричиняване от страна на ищцата.

Ответницата О. Б. С. е депозирала отговор на исковата молба, като също изразява позиция за неоснователност на предявените искове. Също смята, че претендираното обезщетение не било справедливо, както и че имало съпричиняване от страна на ищцата.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази данните по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени при условията на субективно пасивно съединяване осъдителни искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на посочените искови претенции в настоящия случай е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ наличието на противоправни деяния, осъществени от ответниците, изразяващи се в следното: по отношение на ответника Я. М. К.

– на 01.11.2020 г., около 22:00 часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и 1 бил нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата; по отношение на ответницата О. Б. С. - на същата дата 01.11.2020 г., около 22:00 часа време слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“;

4/ настъпилите в резултат на тези деяния неимуществени вреди на ищцата; 5/ размера на тези вреди; 6/ причинна връзка между противоправните деяния, осъществени от ответниците и настъпването на неимуществените вреди; 7/ противоправните деяния да са осъществени виновно от страна на ответниците, който елемент от деликта съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцата следва да установи наличието на първите шест от посочените изисквания. От своя страна ответниците трябва да оборят предвидената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или трябва да установят, че са погасили претендираното от ищцата вземане, както и че налице съпричиняване от страна на ищцата.

Правилната оценка на горните положения в контекста на разглеждания казус предполага съобразяване на данните, съдържащи се във формираната в рамките на настоящото производство доказателствена съвкупност. В последната се включват: приобщените по делото писмени доказателства, приетите по делото съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза, събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели **** – баща на ищцата, **** – втори братовчед на ищцата, **** – бивш съсед на страните и **** – съседка на страните).

Безспорно е по делото, а и от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата М. К. заедно с малолетното й дете живеели в периода от 2017г. до 2022г. в апартамент, находящ се в жилищна кооперация в гр. Благоевград, ул. “**** ет. 1. Ищцата живеела на втория етаж от процесната кооперация.

Ответниците О. С. и Я. К. били съседи на ищцата, като същите били собственици на апартамент над нея.

Става ясно, че ищцата е имала спорове и е била в лоши отношения с част от съседите й в кооперацията. В това число и със свидетелите **** и ****. В показанията си гореспоменатите свидетели подробно дават сведения за отношенията им с ищцата, както и за недоволството им от нейното поведение, докато тя е била тяхна съседка. Свидетелката *** разказва за обидното поведение на ищцата спрямо нея и дъщеря й, както и че ищцата многократно й била правила забележки по отношение на шума от музиката от нейния апартамент. Свидетелят **** също съобщава за това, че ищцата се била оплаквала от шума, който бил вдигал детето на свидетеля. Този свидетел също споделя, че ищцата обиждала него и жената, с която живеел заедно в апартамента, а имено ****. Сочи, че ищцата викала два или три пъти полиция, за това че били вдигали шум, както и че жената, с която живеел, била пуснала сигнал до 02 РУ Благоевград срещу ищцата. От приетото по делото копие на пр.пр. № 4844/2021г. по описа на ОД на МВР-Благоевград се потвърждава, че такъв сигнал действително е бил подаден срещу ищцата.

От приетите заверени преписи от постановените съдебни актове по НОХД № 224/2022 година по описа на РС-Благоевград и НОХД № 629/2017 година по описа на РС-Благоевград и от справка за съдимост от 05.02.2024г., се установява, че ищцата е била призната два пъти за виновна за извършени престъпления по чл. 343б, ал. 1 НК, съответно на дата 25.03.2017г. и на дата 05.02.2022г., като е управлявала МПС в пияно съ***ие.

От събраните по делото доказателства става ясно, че на 01.11.2020г. ответниците заедно с техни приятели празнували рождения ден на ответницата О. С. в апартамента й, находящ се в процесната жилищна кооперация. Ищцата подала сигнал на 01.11.202г. около 22:00 часа до полицията заради силния шум, който идвал от апартамента, в който празнували ответниците.

Безспорно е по делото, а и от представените по делото писмени доказателства, се установява, че влязла в сила присъда № 4 от 10.02.2023г., постановена по в.н.о.х.д. № 2

197/2022г. на РС – Благоевград ответникът Я. М. К. е бил признат за виновен, че на 01.11.2020 г. около 22:00 часа в град Благоевград е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в апартамент №7, находящ се в град Благоевград, ул. “****, ет. 3 вдигал силен шум посредством озвучителна уредба и пеел на висок глас, впоследствие слязъл пред кооперацията на ул. “**** и нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата М. И. К., държал се арогантно към пристигналите на място полицейски служители на 02 РУ на МВР - Благоевград *** и *** **** ****, като им отправил следните реплики „Какво се занимавате с глупости, нямате ли си друга работа“, „Какво искаш джанъм, защо ме занимавате джанъм, няма да ти дам личната карта джанъм“, с което е осъществил състав на престъпление по член 325, ал. 1 НК, като по реда на чл. 78а НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на 1000 лв. С горепосочената присъда ответницата О. Б. С. е била призната за виновна, че същата дата, час и място е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като в апартамент № 7, находящ се в град Благоевград, ул.

“****, ет. 3 вдигала силен шум посредством озвучителна уредба и пеела на висок глас, впоследствие слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата М.

И. К., като след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“, с което е осъществила състав на престъпление по член 325, ал. 1 НК, като също по реда на чл. 78а НК е била освободена от наказателна отговорност и й е била наложена глоба в размер на 1000 лв.

В чл. 300 ГПК е предвидено, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно задължителната практика на ОСГТК на ВКС, обективирана в т. 15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г., с присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.

При това положение са доказани следните елементи от фактическия състав за ангажиране на деликтната гражданска отговорност на ответниците: наличието на противоправни деяния, осъществени от ответниците, изразяващи се в следното: по отношение на ответника Я. М. К.

– на 01.11.2020 г., около 22:00 часа в град Благоевград слязъл пред кооперацията в гр. **** и бил нанесъл удар със свита в юмрук дясна ръка в лицето на ищцата; по отношение на ответницата О. Б. С. - на същата дата 01.11.2020 г., около 22:00 часа време слязла пред кооперацията на ул.“**** и блъснала с две ръце в гърба ищцата, като след това, крещейки, отправила реплики към ищцата К. „Циганка, курва, кефалка, ще си почиваш в гробищата“; противоправността на извършените от ответниците деяния, както и че същите са извършени виновно.

Основните спорни въпроси по делото са относно това какъв е размерът на обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищцата и относно това дали има съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с противоправните деяния, осъществени от ответниците, се установява от заключението на съдебно-медицинската експертиза и от заключението на съдебно-психологическата експертиза, а именно – на 3 ищцата са били причинени следните травматични увреждания: малък хематом на горна устна, разположен предимно в лявата половина на горната устна, разкъсване на лигавицата на горната устна, корички засъхнала кръв в носните ходове. Разкъсването на лигавицата на горната устна е причинило на ищцата временно разстройство на здравето, неопасно за живота; кръвотечение от носа й причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота; а малкият хематом на горната устна й е причинил болка и страдание. Вещото лице доктор К. А. по съдебно-медицинската експертиза е категорично, че установените травматични увреждания са причинили болка на ищцата, която е продължила няколко дни около 3-4 дни, като постепенно е намалявала и затихвала. Експертът доктор А. по съдебномедицинската експертиза е установил, че в конкретния случай травматичните увреждания, причинени на ищцата са оздравели напълно за около 7-10 дни, без последствия за функциите на засегнатите части и физическото й здраве за в бъдеще. Става ясно, че ищцата М. К. е изпитвала физическа болка за около 3-4 дни. От заключението на съдебно-психологическата експертиза, изготвена от вещото лице клиничен психолог В. М. се установява, че настоящото психо - емоционално съ***ие на ищцата К. към момента на изследването е балансирано. При изследването на ищцата същата е била споделила пред психолога, че при сегашния й живот в другото жилище емоциите и чувствата й са положителни, като ищцата е доволна, че се е била преместила. Вещото лице М . е категорично, че случилото се на 01.11.2020 г. е породило афективна реакция на страх у ищцата, за която тя е приемала валериан за период от около месец. Емоционалните преживявания на ищцата са продължили по-дълъг период от време, до момента в който тя и сина й са напуснали процесното жилище.