Решение № 1358 от 08.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1358 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501326 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 6487 от 15.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 893/2023 год. по описа на Софийски градски съд, I-2 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена на правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да заплати на В. Г. Н. сумата от 12 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.3, т.2 от НК по ДП № 13/14 год. по описа на СО-Сп, пр.пр. 93/14 год. по описа на СпП, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2018 год. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен до пълния размер от 28 000 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца В. Г. Н. в отхвърлителната част. Правят се оплаквания, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД.

Присъденото обезщетение е силно занижено и не е в състояние да обезщети в цялост преживените от ищеца неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска до пълния размер.

Решението е обжалвано и от ответника Прокуратура на Република България в осъдителната част, като отново се излагат доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД досежно присъдените неимуществени вреди, тъй като определеният размер е завишен, не е съобразен както с практиката и икономическия стандарт в страната, така и със събраните по делото доказателства. Моли съда да отмени решението в осъдителната част и постанови ново, с 1 което искът да бъде отхвърлен.

Въззиваемите страни по жалбите оспорват същите.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, касаещ размерът на присъденото обезщетение намира следното:

Предмет на производството пред първоинстанционният съд е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Съдът намира, че фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и е следната:

Не се спори, че с постановление от 31.07.2014 год. на следовател в следствения отдел на СпП ищеца е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК, като на 30.07.2014 год. е бил задържан на работното си място – СДВР, сектор „Сигма“ за 24 часа, като след това му е наложена мярка „парична гаранция“, като към този момент е изпълнявал длъжността „командир на отделение“.

Установява се, че на 23.11.2015 год. от страна на ответника е внесен обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 1451/15 год. по описа на СпНС, по което на 04.10.2017 год. е постановена присъда, с която обвиняемия е приднав за невиновен в извършване на престъплението, в което е бил обвинен. Присъдата е била протестирана от ответника, за което е образувано ВНОХД № 33/18 год. по описа на АСНС, но поради неостраняване на нередовност, производството е прекратено и присъдата е влязла в сила на 20.02.2018 год.

Установява се, че със Заповед № 8121К-3096/18.12.2014 год. на МВР, въз основа на на повдигнатото обвинение, на ищецът е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите Н. Н., съпруга на ищеца, чийто показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК и Й. Д., негов колега и приятел.

Свидетелите установяват, че вследствие на воденото срещу него наказателно производство за извършени тежки престъпления, ищеца се затворил в себе си, станал необщителен и сприхав, престанал да се вижда с приятели и бил тъжен. Изпитвал притеснения за бъдещето си в светлината на това, че е бил полицай. Установяват, че след уволнението му от МВР, вследствие на повдигнатото обвинение, изпаднал в криза и го изживял много тежко.

Пред първоинстанционният съд е прието заключение на извършена съдебно-психологическа експретиза, която се кредитира от настоящия състав и от която се установява, че ищеца, вследствие на воденото срещу него наказателно производство е изпитал силни негативни емоции, емоционалното и житейското му благополучие са били нарушени за продължителен период от време. Налице е приченен психологически дисбаланс. Към настоящия момент е в добро психическо здраве, но е останал травматичен спомен от преживяното.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

2

С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Съгласно чл.2 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени от органите на следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в престъпление, в случай, че лицето бъде оправдано. Съдът приема, че отговорността на държавата в лицето на нейните държавни органи е предвидена с оглед репариране на вредите, причинени при осъществяване властническите функции на държавата, в лицето на нейните органи, които безспорно са възложени и на ответника по делото, което е и единственият критерий, изведен в ЗОДОВ.

Две от предпоставките за възникване на отговорност, съгласно цитираната по-горе разпоредба, са наличието на обвинение в престъпление и оправдателна присъда по това обвинение. В конкретния случай Прокуратурата е обвинила ищеца в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, вр. с ал.2 от НК, като е изготвила обвинителен акт и е поддържала обвинението пред съда, като съдът е постановил оправдателна присъда спрямо обвиняемия, която е била протестирана пред въззивния съд. С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. Въз основа на изложеното съдът приема, че в настоящия случай са налице предпоставките, визирани в чл.2 от ЗОДОВ, поради което следва да се ангажира отговорността на държавата за повдигнатото срещу ищецът обвинение и постановената оправдателна присъда от съдилищата.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането. При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и т.н.. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

В настоящият случай от показанията на разпитаните пред първоинстанционният съд свидетели и приетата психологична експертиза се установи, че в резултат на воденото срещу ищеца наказателно производство по повдигнатото обвинение и периода през който то е продължило /около 3 години и 7 месеца/, същият като пряка и непосредствена последица е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изживян психически стрес и душевно безпокойство. Вследствие на това се затворил в себе си, станал раздразнителен и депресиран. Приятелите му се отдръпнали от него. При определяне обезщетението следва да бъде взето впредвид, че с незаконосъобразното повдигане на обвинение в извършване на 3 тежко престъпление, ответника е засегнал ищеца като човек и личност, унизил е неговото достойнство, накърнил е авторитета му, както в личен, така и в професионален план, имайки предвид, че Н. е служител на МВР и вследствие на това ищеца е понесъл неимуществени вреди, описани по-горе и доказани от разпита на свидетелите. Следва да бъде взето впредвид и обстоятелството, че производството е приключило в сравнително кратък период от време, както и че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция”.

Настоящият състав като взе предвид тези обстоятелства, преценени съобразно принципа на справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД във връзка с § 1 от ЗОДОВ, времето през което се е водило наказателното производство, социално-икономическата обстановка в страната към 2017-2018 год., счита че за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по което е оправдан е необходима сумата от 20 000 лева. За тази сума предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Законната лихва върху присъденото обезщетение се дължи от датата на влизане в сила на присъдата, но тъй като ответника е направил изрично възражение за изтекла погасителна давност относно лихвата, в преклузивния за това срок /отговора на исковата молба/, то лихва следва да бъде присъдена от 25.01.2020 год. до окончателното изплащане.

Поради частично несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за сумата над 12 000 лева до сумата 20 000 лева, както и в частта в която е уважен иска относно законната лихва за периода от 20.02.2018 год. до 25.01.2020 год., и вместо това бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден, на правно основание чл. 2, ал., т.3 от ЗОДОВ да заплати на ищеца допълнително сумата от 8 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.3, т.2 от НК, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.01.2020 год. до окончателното плащане. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото пред въззивния съд ответника следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно представителство, което съдът определя на сумата от 300 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.., съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените пред въззивния съд процесуални действия.

По изложените съображения, Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6487 от 15.12.2023 год., постановено по гр.д.№ 893/2023 год. по описа на Софийски градски съд, I-2 състав, в частта с която е отхвърлен предявеният от В. Г.

Н. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди над присъдения размер от 12 000 лева до 4 установения за дължим размер от 20 000 лева, както и относно присъдата законна лихва върху главницата за периода от 20.02.2018 год. до 25.01.2020 год., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на В. Г.Н., на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, допълнително сумата от 8 000 лева, над присъдените с първоинстанционното решение 12 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.3, т.2 от НК по ДП № 13/14 год. по описа на СО-Сп, пр.пр. 93/14 год. по описа на СпП, заедно със законната лихва върху тази сума от 25.01.2020 год. до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Прокуратура на Република България да заплати на адв.Я. А. -САК, на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. сумата от 300 лева.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.