Решение № 7120 от 15.11.2018, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№.... гр.София, 15,11,2018год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №5312 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от М. И. С. срещу З. „Б.И.“ АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на М.И.С. сума в размер на 100 000,00лв., частичен иск от 160000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и сума в размер на 106,33лв., обезщетение за имуществени вреди, по повод възникнало на 06,04,2015год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 06,04,2015год., около 14:40часа, по автомагистрала „Тракия“, в посока от гр. София към гр. Бургас, се движил лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № А 4110 КТ, управляван от Н.Т.К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като се движил с несъобразена с пътните условия скорост, при което застигнал и ударил отзад попътно движещия се в същата пътна лента лек автомобил, с марка „Форд Транзит“, с рег. № *********, управляван от водача М.И.С.. В резултат на произшествието ищецът понесъл телесни повреди, подробно описани в исковата молба, които от своя страна са довели до настъпването на неимуществени вреди. Посочва се произшествието да е причинно по вина на водачът на лек автомобил Фолксваген Голф. По случая е образувано ДП № 143/2015год. по описа на РУП – Стралджа, пр.пр. 20261/2015год. по описа на РП-гр. Ямбол, което е спряно, тъй като деецът Н.К.е обявен за издирване. Поддържа във връзка с лечението на претърпените от ищеца телесни увреждания да са извършени разходи в размер на общо 106,33лв. за потребителска такса и медикаменти. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на делинквента Н.К.е застрахована при ответното дружество, поради което за ищецът е възникнало право да претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-З.Б.и.

АД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че по делото не са налице доказателства, установяващи настъпването на произшествието и причините за него. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, който в нарушение на правилата за движение по пътищата е бил без поставен предпазен колан. При условията на евентуалност поддържа да е налице прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Оспорва настъпване на твърдените телесни увреждания и тяхната причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.

Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото по реда на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото доказателства- постановление № 2061/2015г.на районна прокуратура-Ямбол се установява, че на осн. чл. 244, ал.1, т.1 от НПК производството е спряно. Посоченото обстоятелство не възпрепятства възможността граждански съд да прецени налице ли са елементите от фактическия състав на осъществен деликт от водача на МПС.

Не е спорно между страните настъпването на процесното ПТП на 06.04.2015год. около обяд, на автомагистрала Тракия, с участието на лек автомобил с марка „Фолксваген Голф, с рег.№ *********с водач Н.Т.К. и лек автомобил Форд Транзит, с рег.№*********, управляван от М. И.С..

От приложената справка от ИЦ към ГФ е видно, че за лек автомобил с марка „Фолксваген Голф”, е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество със срок на застрахователна закрила към датата на застрахователното събитие.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицИ.ка експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищeцът е получил следните травматични увреждания:

-Контузия на коремната стена с травматично разкъсване на левите външен и вътрешен коси коремни мускули;

-Травматичен ретроперитонеален хематом/кръвоизлив/ с размери 22:6 см.с развитие на следкръвоизливна анемия;

-фрактура на лява лопатка /скапула/;

Основавайки се на заключението на съдебномедицИ.ката експертиза, съдът приема сочената в исковата молба травма-мозъчно сътресение да не е установена по реда на чл.154 ГПК. Диагнозата лекостепенно мозъчно сътресение е поставена един месец след произшествието на 08.05.2015г. Заключението на експертизата сочи на липса на описани травматични промени по лицето или окосмената част на главата при хоспитализиране на пострадалия по спешност. В обективното състояние в епикризата е отбелязано: „глава и шия-без особености“. Няма проведена консултация с невролог по време на стационарния престой с оглед мозъчно увреждане. В периода след изписването на пострадалия от болнично заведение до издаването на съдебномедицИ.кото удостоверение няма приложена медицИ.ка документация с оплаквания от страна на централна нервна система и консултация по този повод с невролог.

Съдът не приема да е установена пряка причинна връзка на посочените в исковата молба травматични увреждания касаещи увреждане на отделителната система и притискане на нервните коренчета на ниво С-2 и С-3. Доводите за това изложени от съдебномедицИ.ката експертиза сочат консултация с нефролог да е извършена два месеца след травмата като при проведения преглед и изследвания са установява да няма данни за травматични изменения в бъбреците. При установената бактериурия в урината може да се предполага инфекция на урогенителния тракт, за която липсва връзка с процесното произшествие. Консултацията с невролог също е извършена два месеца след ПТП с анамнестични данни за съобщени оплаквания появили се десет дни преди прегледа- при движение на главата и тялото ищецът получавал замайване и причерняване. От извършената рентгенографията на шийни прешлени е установена цервикоартроза, представляваща дегенеративни промени, които са съответни за възрастта на ищеца, поради което неврологичната симптоматика не може да се свърже с процесното произшествие.

Непосредствено след пътнотранспортното произшествие е проведено комплексно болнично лечение като пострадалия е приет в увредено общо състояние. Проведени са образни и компютър-томографски изследвания, извършени са консултации със специалисти. На 09.04.2015г. е извършена оперативна интервенция по повод разкъсването на коремните мускули, назначена е медикаментозна терапия.

Констатираното при пострадалия травматично увреждане контузия на коремната стена с травматично разкъсване на левите външен и вътрешен коси коремни мускули, с развитие на ретроперитонеален хематом съставлява разстройство на здравето временно опасно за живота. Счупването на лявата лопатка реализира медикобиологичен признак, представляващ трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от тридесет дни. Изложено е становище по време на инцидента и предвид получените увреждания пострадалия да е бил с поставен предпазен колан.

По делото е изслушано заключение на съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, от което се установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала Тракия, на прав пътен участък, в района на км 295. Автомагистрала Тракия се състои от две платна, разделени със затревен остров и е предназначена за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти плюс една в дясно за принудително спиране. Произшествието е настъпило в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил „Фолксваген” се е движил по АМ Тракия в дясната активна пътна лента с посока от гр.Бургас към гр. София със скорост на движение 130км/ч. В същата дясна пътна лента и в неговата посока се е движил товарен автомобил „Форд“, със скорост на движение от 80 км/ч.

Застигайки товарен автомобил Форд, водачът на лек автомобил Фолксваген не е намалил скоростта си и е продъл­жил да се движи в дясната пътна лента в първоначалната му посока, при което се е реализирало пътнотранспортно произшествие. Вследствие на удара, товарен автомобил Форд се е отклонил под малък ъгъл на дясно и като е преминал върху пътната лента за принудително спиране е напуснал платното за движение в дясно, като се е преобърнал през таван. След удара л.а. Фолксваген е продължил движението се напред и под малък ъгъл наляво, като се е установил върху лявата пътна лента за посоката му.

Причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на лек автомобил Фолксваген Голф, който не е задействал спирачната система на автомобила своевременно, при което е реализирал закъснение, от което е последвал удар с автомобила пред него. Заключението на съдебнотехническата експертиза сочещо на наличие на предпазен колан в лек автомобил Фолксваген е ирелевантно за предмета на делото, поради което съдът не обсъжда.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. К.И.К., от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача на МПС- марка „Фолксваген

”, модел „Голф ” съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който всеки участник в движението е длъжен при избиране скоростта на движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движение с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.

Установи се реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние.

Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмеЗ.яват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗ. обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на З.равето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на