Решение № 19 от 18.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Галина Косева при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000167 по описа за 2024 година С решение № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на ОСЛовеч е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАДгр.София да заплати на С. П. Н. от гр.Ловеч, сумата 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията, които е получила, причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2022г., причинено при управление от Д. Г. А. от гр.Летница на л.а. „Ауди“, модел А4, с рег.№ ЕН 96****, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното изплащане; като е отхвърлен искът по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от 50000 лв. до 100000 лв., като неоснователен. Осъден е на основание чл.432, ал.1 ЗК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на С. П. Н. от гр.Ловеч, сумата 6878,77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и възстановяване от уврежданията които е получила, причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2022г., причинено при управление от Д. Г. А. от гр.Летница на л.а. „Ауди“, модел А4, с рег.№ ЕН 96****, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата 5638,77 лв. с начало 21.12.2022г., а върху 1 сумата 1240 лв.-с начало 06.02.2023г. Осъден е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на адв.Д.Н. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 5200 лв.; а на ОС-Ловеч-ДТ в размер на 2275 лв. Осъдена е С. Н.а да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София 370 лв. разноски по съразмерност.

Против решението в частта, с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50000 лв. до 100000 лв., в законовия срок е депозирана въззивна жалба от С. Н., чрез пълномощника адв.Д.Н..

Счита решението на първоинстанционния съд в тази част за неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че неправилно съдът е присъдил обезщетението в този занижен размер, като не е взел предвид всички установени обстоятелства досежно получените от ищцата травми и претърпените от нея болки и страдания, вкл. психически и емоционални такива и в непълна степен е преценил вида, степента, характера и последствията от причинените й телесни увреждания и физически и емоционални болки и страдания, които продължават и до днес. Счита, че неправилно съдът не е отчел броя и вида на уврежданията-седем средни телесни повреди, трудни за лечение, продължителността на възстановяването, на болките и страданията, с остатъчни болкови синдроми и двигателни дефицити, на оздравителния процес, неудобствата и ограниченията, влошеното качество на живот, възрастта на пострадалата, както и отражението на инцидента върху психиката й, и наличието на психологическа травма. Счита, че не се е съобразил и с лимитите на отговорност на застрахователя и със съдебната практика, относима към определяне размера на обезщетението и икономическата конюнктура в страната.Моли да бъде отменено атакуваното решение в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 100000лв., ведно със законната лихва от 21.12.2022г. Претендира разноски, вкл. за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, за двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт В.Й.в, в който се заема становище за неоснователност на същата по изложени за това доводи. Счита, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е

2 справедливо и адекватно на реално установените по делото травми, на възстановителния период, социално-икономическата обстановка в страната.

Моли да бъде потвърдено решението на ОС-Ловеч в обжалваната част като правилно и законосъобразно.Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

ВТАС, като взе предвид оплакванията в жалбата и становищата на страните по спора, с оглед на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По делото е безспорно установено от приложеното заверено копие на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 65 от 01.10.2022г., ведно със скица на ПТП, както и приложеното влязло в сила определение № 87 от 26.07.2023г. по НОХД № 618/ 2023г. по описа на РС-Ловеч, с което е одобрено споразумение, съгласно което на 01.10.2022г., около 8,30ч., в гр.Ловеч, на пешеходна пътека на бул.“България“ при кръстовище с ул.“Т.Каблешков“, в посока центъра, при управление на МПС-л.а. „Ауди А4“ с рег.№ ЕН 96****, водачът Д. Г. А. от гр.Летница нарушил правилата за движение по пътищатачл.119 ал.1 ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека не изпълнил задължението си като намали скоростта и да пропусне преминаващата по нея пешеходка С. П. Н. от гр.Ловеч, в резултат на което по непредпазливост причинил на С. Н. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата и долните крайници, поради травматично счупване на срамната кост вляво и счупване на тазовия пръстен-ос сакрум вляво, поради което същият е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343 ал.3 предл. послд., б“а“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, отложено по реда на чл.66 НК за срок от три години, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца.

Видно от заключението на СМЕ, на С. Н. са причинени следните травматични увреждания: кръвно еквиваленти колекции в малкия таз, фрактура на лява илиячна кост в областта на сакроилиячната синхондроза, фрактура на сакрума вляво, фрактура на лява пубисна кост и на ацетабулума на лява тазобедрена става, кървяща рана в окосмената част на челото, счупване на дъгата на първи шиен прешлен, счупване на страничните израстъци на първи, втори и трети лумбални прешлени. Вещото лице 3 констатира, че по отношение на пострадалата е проведено консервативно лечение в хоспис „Надежда“ за около три месеца, като са проведени и рехабилитационни процедури. Посочва, че в началото болките са били със силен интензитет и постепенно са намаляли, като е имала такива около 5-6 месеца от произшествието. При прегледа е установено, че в момента пострадалата се оплаква от болки в кръста след претоварване, болки в лява тазобедрена област, също след претоварване, лесна уморяемост, има белег над челото в окосмената част с размери 3 см. Експертът е посочил, че в момента остатъчни явления от травмите се откриват в областта на лява тазобедрена става и на лумбалния отдел на гръбначния стълб, като същите се изразяват в болки, затруднено ходене, особено след претоварване и болки при изкачване и слизане по стъпала, като в случая имат значение и възрастовите изменения.

От събраните по делото гласни доказателства-показанията на св. Н. Н., син на ищцата, се установява, че в началото, когато я видял в болницата след инцидента, майка му С. Н. била в шоково състояние, изпитвала силни болки в краката, таза, главата, гърба. По главата имала голяма рана, а по тялотонасинявания. Лекарите се колебаели за операция, но се отказали, тъй като било опасно заради напредналата й възраст. Лежала неподвижно месец и десет дни, тъй като не трябвало да мърда по никакъв начин, била на легло със специален дюшек. След втория месец започнала да става от леглото, започнала да се движи с количка, след това с проходилка. Настанили я в хоспис, където можели да й оказват необходимите грижи, където престояла три месеца. От лятото на 2023г. вече можела да се обслужва сама за хигиенни нужди и за хранене, но й било много трудно с придвижването, с патериците, с бастуна. Тъй като майка му била много борбена и дейна жена, ходела по разходки, по алеята на Баш бунар, боляло я, но не спирала да ходи. Болките в гърба, кръста и краката ги имала постоянно вече, при придвижването си вече ползвала понякога и бастун. Членувала в пенсионерския клуб в гр.Ловеч и към клуба на туристите-ветерани, като с тях ходела на организирани походи в планините. Вече не можела да ходи обаче да изкачва планини, тъй като я било страх да не стъпи накриво, да не падне. Имало голяма разлика в психологически аспект в нея преди и след катастрофата, сега имала притеснение от най-малкото, а преди инцидента нямала такива страхове.

Преди инцидента нямала и нарушения на съня, а сега вече не можела да спи, сънувала кошмари, свързани с катастрофата. Това наложило да потърсят 4 помощта на психиатър, който й предписал лекарства, след приема на които вече започнала да спи по-спокойно. Започнала да има страхове, като щом се притесни, започвала да трепери цялата. Преди инцидента била жизнена, здрава жена, а сега била като развалина.

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза, изцяло възприето от съда, се установява, че С. Н. е преживяла посттравматично стресово разстройство вследствие на стресогенно събитие-процесното ПТП.

Интензитетът на травматичните изживявания към момента е в границите на нормалния индивидуален отговор на пострадалата към травмиращото събитие. Експертът излага, че дискомфортът и негативните емоционални преживявяния по време на продължителния процес на преработка е възможно да завишат нивата на тревожност и несигурност у Н.. В рамките на прогнозата експертът счита, че същата има нужния ресурс да включи травматичното събитие в личния си опит и да продължи своето житейско развитие. Вещото лице излага, че е констатирал наличието на „дигитален тремор“, който може да е предизвикан от стреса, но може да е възникнал и вследствие на неврологично заболяване. При прегледа е установил този тремор на китките и по-слаб на цялото тяло, който тремор й пречи в ежедневието, като вероятността да го е отключила вследствие на стреса от преживяното ПТП е голяма.

Безспорно е по делото, че е налице сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" за процесния автомобил, управляван от Д. А., с ответното застрахователно дружество, с дата на валидност, обхващаща датата на застрахователното събитие-процесното ПТП. Пострадалата Ст.Н. е подала заявление до застрахователното дружество, чрез пълномощника адв.Д.Н., за заплащане на застрахователно обезщетение, на 21.12.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по посочения текст от закона е необходимо да се установят законовите предпоставки за това, а именно: сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” със застрахования, както и причинени от застрахования на трети лица 5 имуществени и неимуществени вреди, като установяването на отношенията по извършения деликт има преюдициално значение по отношение на иска по чл.432 ал.1 от КЗ. Безспорно по делото е, че е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „гражданска отговорност” между собственика на лекия автомобил „Ауди А4" с посочения по-горе рег.№, управляван от Д. А., в резултат на чиито действия /съгласно влязлото в сила определение по посоченото НОХД, с което е одобрено споразумение/ е настъпило ПТП, и ответното застрахователно дружество.Налице е валидно сключен застрахователен договор, предвид на което следва да се приеме, че сключеният застрахователен договор „гражданска отговорност” за посочения лек автомобил обвързва ответника по отношение отговорността на Д. А. и ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ.Налице са и елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение установяване на деликтната отговорност на водача А., а именнопротивоправно, виновно поведение, в резултат на което е настъпило описаното ПТП /установено с влязлото в сила определение по НОХД № 618/ 2023г., задължителен за гражданския съд на осн.чл.300 ГПК/, което поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултатнастъпилите телесни увреждания на С. Н..