Определение № 338 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 338 гр. П., 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500288 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България „ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България „ № 49, бл. 53 Е, вх- В чрез юрк. Г. С. – К. против определение № 410/06.02.2026 г. постановено по гр.д. № 513/2025 г. по описа на ПзРС , с което е оставена без уважение молбата на дружеството – ищец по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело, решение в частта относно разноските.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че определеният с решението размер на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката – пълномощник на ответната страна е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на спора, като съдът незаконосъобразно не е уважил своевременно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Акцентира се върху съдебна практика на СЕС и на ВКС , според която следва да се гарантира възстановяването единствено на „ разумни съдебни разноски“. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалвания съдебен акт и уважаване искането по чл.248 ГПК.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата чрез процесуален представител адв. М. от ПзАК , в който се изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

С постановеното по гражданско дело №513, по описа на съда за 2025 година Решение №1396 от 19.11.2025г., РС-П. е отхвърлил предявените искове за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, срещу длъжника Т. И. Р., ЕГН-**********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №*********** от 12.05.2022г. в общ размер на 3914.77 лева (три хиляди деветстотин и четиринадесет лева и 77 стотинки), от които: Главница: 2 545,80 лева (двe хиляди петстотин четиридесет и пет лева и 80 стотинки);

Договорно възнаграждение: 969,77 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и 77 стотинки), дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024г. - дата на предсрочна изискуемост; сумата 252,79 лева (двеста петдесет и два лева и 79 стотинки), представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема, дължима за периода от 11.09.2022г./датата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата 96,30 лева (деветдесет и шест лева и 30 стотинки), представляваща лихва за забава върху 1 договорно възнаграждение за предоставената финансова услуга, дължима за периода от 11.09.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата 50,11 лева (петдесет лева и 11 стотинки), представляваща лихва за забава на задължението за връщане на заема, дължима за периода от 05.08.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда /27.09.2024г./ до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №2578 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.10.2024 г. по ч.гр.д. №4043/2024 г. по описа на РС- П.. Отхвърлил е и предявения от „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК иск за заплащане на сумата в общ размер на 2558.53 лв. (две хиляди петстотин петдесет и осем лева и 53 стотинки), от които: Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер 775.53 лева (седемстотин седемдесет и пет лева и 53 стотинки), дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024г.- дата на предсрочна изискуемост; Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 1551.89 лева (хиляда петстотин петдесет и един лева и осемдесет и девет стотинки), дължимо за периода от 10.08.2023 г. до 05.08.2024г.- дата на предсрочна изискуемост; сумата от 77.01 лева – лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, дължима за периода от 11.09.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/; сумата от 154.10 лева – лихва за забава върху възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“, дължима за периода от 11.09.2022г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 05.08.2024г. /датата на предсрочна изискуемост/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /27.09.2024 г./ до окончателното плащане, за която сума е отказано издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4043/2024 г. по описа на Районен съд – П. ,като неоснователен и недоказан.

Със същото съдебно решение, съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата Т. И.

Р., ЕГН-********** от гр. П., ул. „М.“№15, обл.П., сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 1250.00лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, на осн. чл.78,ал.3 ГПК,в това число1000,00 лева адвокатско възнаграждение и 250,00 лева – възнаграждение за изготвяне на експертиза.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищецът е подал молба с искане за изменение на решението в частта на присъдените в полза на адвоката на ответницата разноски под формата на адвокатско възнаграждение, като счита, че същото е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С обжалваното определение Районен съд – П. е оставил без уважение молбата на ищцовата страна по предявените искове за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че съобразено с броя и материалният интерес на предявените искове, обемът на извършените от процесуалния представител на ответника процесуални действия, броя на проведените открити съдебни заседания, доказателствата събрани по делото, включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от страните възражения, делото се характеризира с фактическа и правна сложност, като заплатеното възнаграждение не се явява прекомерно. Приел е , че същото е под минимално определения по наредбата за адвокатски възнаграждения размер, който размер по Наредбата, макар и да не обвързва съда, служи като обективен ориентир при преценка на справедливото възнаграждение на адвоката.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи , като намира, че така присъдения размер на разноските за адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. В настоящият случай са предявени пет обективно съединени установителни иска с правно основание чл. 422 ГПК , както и четири обективно съединени осъдителни иска по чл. 79 ЗЗД. Макар всички те да се отнасят до едно материално право, те са с различен предмет като по всеки са въведени различни фактически твърдения, което рефлектира и върху естеството на предприетата от ответницата процесуална защита, чрез процесуалния му представител. Исковете са разгледани по същество и са отхвърлени с постановеното по делото решение, поради което и по всеки един от тях на ответницата се дължат сторените в производството разноски за осъщественото процесуално представителство и защита от упълномощения от нея адвокат.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да 2 откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение ,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС. Към този текст на закона препраща и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна .Делото е протекло в три съдебни заседания с участие на процесуалния представител на ответницата.Обемът на извършената от адвоката на ответницата работа, включва процесуалната дейност по проучване на делото , изготвяне на отговор по чл. 131 ГПК с обосноваване на възраженията по всички девет иска, предявяване на доказателствени искания от страната. Процесуалните действия на адвоката са се изразявали в своевременна и адекватна процесуална защита, която се е осъществила, чрез подадените молби и становище по направените с исковата молба твърдения и доводи по съществото на спора, както и лично участие при събиране на допуснати по делото доказателства, включително и изслушване на заключение на съдебносчетоводна експертиза и изготвяне и представяне на писмена защита. Т.е. от адвоката са предприети навременни и адекватни действия. Делото действително се отличава с фактическа и правна сложност надхвърляща обичайната за тази категория дела, а допълнителен критерии е броят и цената на исковете, по отношение на които се провежда защитата. Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че присъдените разноски в полза на ответницата за възнаграждение на процесуалния представител в размер от 1000,00 лв. не са прекомерни. Районният съд изрично е посочил , че в постановеното съдебно решение, не се претендират разноски в заповедното производство поради , което и такива изобщо не са присъждани. Частната жалба ,в частта в която са изложени такива оплаквания е бланкетна и не е съобразена с конкретиката на настоящия случай, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Обжалваното определение , с което съдът е отказал да уважи молбата на „ПРОФИ КРЕДИТ България „ ЕООД - за изменение на решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 410/06.02.2026 г. постановено по гр.д. № 513/ 2025 г. по описа на Районен съд – П., с което е оставена без уважение молба вх. № 33905/04.12.2025 подадена от „„ПРОФИ КРЕДИТ България „ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „България „ № 49, бл. 53 Е, вх- В чрез юрк.